Решение № 2632 от 23.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2632

Велико Търново, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

При секретар С.Ф. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20267060700432 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, предявена от Г. И. В., ***, чрез адв. И. М., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С молбата, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение в размер на 2000 евро за претърпени неимуществени вреди от престоя му в ареста на гр. Велико Търново с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 01.07.2025 г. до 30.09.2025 г. С допуснатото изменение на иска са заявени следните искови периоди – от 10.01.2025 г. до 11.02.2025 г., от 31.07.2025 г. до 21.08.2025 г. и от 08.10.2025 г. до 09.10.2025 г. Претендира се и законна лихва от 09.10.2025 г. до деня на изплащането на сумата. Вредите според ищеца се изразяват в унижение, срам и неудобства, емоционални страдания и психически стрес, значително надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на мярката за неотклонение и са претърпени поради лоши хигиенно-битови условия, изразяващи се в липса на естествена светлина, чист въздух, постоянен достъп до санитарен възел и топла вода в банята, престой на открито, минимална жилищна площ, стари и мръсни дюшеци в килиите, както и наличието на дървеници и бълхи в килиите. Твърди се и нарушаване на тайната на разговорите между адвокат и задържан.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. И. М.. Поддържа иска и моли същият да бъде уважен в пълен размер.

Ответникът по жалбата, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Хр. О., в представен отговор на искова молба и в съдебно заседание, оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения по всяко от твърденията на ищеца, като аргументира липсата на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица от неговата система, липса на доказани вреди от такива действия, съответно липса на пряка и непосредствена причинна връзка между тях.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава становище, че искът е частично основателен, като претенцията е завишена по размер.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно предоставената информация от ответника, Г. И. В. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ през периода от 10.01.2025 г. до 11.02.2025 г., от 31.07.2025 г. до 21.08.2025 г. и от 08.10.2025 г. до 09.10.2025 г. или общо 57 дни. В справката се съдържат данни за килиите, в които ищецът е бил настанен, както и за лицата, с които е бил в килиите. Сочи се също така в отговора на ответника, че арестът в гр. Велико Търново е в експлоатация от 1982 г. и според тогавашните изисквания килиите са без външни прозорци. Осветлението се осигурява от луминесцентни тела с лед пури и не се изключва, а пряк достъп до дневна светлина – от прозорците в арестния коридор, чрез отваряне на плътните врати на килиите. Помещенията се проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към коридора. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са стандартни единични, а дюшеците са като във всички места за лишаване от свобода. Масичката и столчетата са закрепени към стената и пода, а шкафът е пластмасов с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. Арестът разполага с общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Извеждането до санитарния възел се извършва покилийно по всяко време на денонощието. Мястото за престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график по един час в рамките на работния ден. Спално бельо се осигурява на всеки задържан, което се сменя всяка седмица, одеялата се изпират периодично. Телефонните разговори се осъществяват по време на престоя на мястото за свеж въздух. За осигуряване на сигурността в ареста по време на разговорите на разстояние от задържаните са ситуирани служители на разстояние, което да позволява прекъсването на телефонния разговор в случай, че не се спазва реда при провеждането му. Свижданията с адвокати се извършват при стриктно спазване на чл. 254 от ППЗИНЗС. В спалните помещения се извършва третиране срещу насекоми при необходимост. Посочва се, че не са постъпвали жалби до началника на ареста за психологически стрес, безпокойство, унижение на човешкото достойнство и др.

В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства от които се установява пребиваването на ищеца в арест гр. Велико Търново през посочените периоди. Представени са и данни за провеждани фитосанитарни мероприятия и заявления на ищеца с желание за настаняване с определени лица.

В хода съдебното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ф. Е. М. – ***. Показанията на това лице се отнасят за периода от 11.07.2023 г. до 12.03.2024 г., който не съвпада с процесните периоди, но в голяма част показанията на лицето кореспондират с писмената информация от ответника.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Искът е допустим. Ищецът сочи в исковата си молба, че определен набор от обстоятелства – малка площ на килията, лоши битови условия, неосигуряване на течаща вода, тоалетна и баня в килията, неосигуряване на ежедневен престой на открито, недостатъчна дневна светлина, липсата на тайна при телефонните разговори и свижданията с адвокат, са довели до емоционални болки и страдания. Твърдението за наличието на тези обстоятелства и за връзката им с презюмираните от закона неимуществени вреди /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ легитимира ищеца да предяви искова претенция, основана на разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Искът е насочен към надлежен ответник по аргумент от чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС с оглед обстоятелството, че служителите на тази дирекция осъществяват и отговарят за дейността на следствените арести – чл. 16, ал. 1 и чл. 16а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС. предявен в петгодишния давностен срок от прекратяване на незаконосъобразното бездействие Разгледан по същество искът е частично основателен, предвид следното:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. В случая не се твърдят действия на длъжностни лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а поставяне на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, които неблагоприятни условия са резултат от бездействието на администрацията на следствения арест. За да бъде едно бездействие квалифицирано като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията.

Частично основателни са оплакванията на ищеца, че не му е осигурена минималната жилищна площ в килията. Съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 1.01.2019 г. Видно от представената информация от ответника, в конкретния случай за по-голямата част от периода на пребиваването в ареста, а именно за 38 дни, В. е пребивавал в условия на пренаселеност на спалното помещение като в килията са били три лица, като само за 19 дни лицето е било само с още един задържан в килията. Представените по делото декларации от ищеца с изявено желание за настаняване с други лица са без правно значение. От една страна специалния закон – ЗИНЗС – не предвижда създаването на такъв документ и подаването му от задържано и/или осъдено лице, поради което и декларациите се явяват съставени без нормативно основание, поради което и не създават задължения за служителите на ответника. От друга страна, за разлика от заведения за настаняване от типа на хотели, мотели и др., в управляваните от ответника заведения липсва възможност за избор на броя и вида на лицата, с които да бъде настанен задържания. Такава правна възможност не е предвидена. И с подобно деклариране се игнорира един от ефектите на задържането – лицето да бъде поставено в изолирана среда, за да не може да въздейства на други лица. Още повече, че задържания не може да влияе на броя на останалите посетители на ареста и кои конкретни лица са там по това време, следователно не може да бъде направен самостоятелен и независим избор, което води до извод за липса на заявена воля в декларациите и съставянето им единствено с цел преодоляване на разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.

Основателно е и оплакването за липсата на дневна светлина и чист въздух в килиите, в които ищецът е пребивавал. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. първо от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Ответникът не отрича, че килиите не разполагат със собствени прозорци, които да са източници на пряка дневна светлина. Притокът на светлина се осигурява косвено – от прозорците на външния коридор, към който са вратите им. Естествена светлина прониква чрез отвор над вратите на килиите и при възможност – чрез отваряне на масивните врати на килиите, които са дублирани с решетка. В килиите има изкуствено осветление от луминесцентни осветителни тела. Съдът намира, че по този начин не е обезпечено естествено проветряване и приток на дневна светлина, отговарящи на изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Обяснението, че сградата е проектирана така през 1982 година и това е конструктивното решение не освобождава ответника от отговорността да изпълни законовите си задължения и да осигури пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване в спалните помещения.

Съдът намира за основателно оплакването на ищеца, че не му е осигуряван престой на открито при пребиваването в ареста в гр. Велико Търново. Ищецът твърди, че му е провеждана разходка в сравнително малко закрито помещение в сградата. От изисканите и представени от ответника писмени доказателства, както и от изслушаните свидетелски показания се установява, че престоят на открито се провежда на групи по килии, в помещение на четвъртия етаж на сградата с отворен прозорец. Съгласно чл. 240 от ЗИНЗС доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. С разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е установено правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. Съгласно чл. 256, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗИНЗС такова право имат и лицата пребиваващи в арестите, като времето за престой на открито се определя със заповед на главния директор на ГДИН. От доказателства по делото се установява, че през времето, когато ищецът е бил в ареста в гр. В. Търново, не е имало обособено открито пространство за провеждане на престой на открито. Целта на закона е този престой да се провежда на открита площ, извън пространството, затворено между външните стени и покрива на съответната сграда. Помещение вътре в ареста, макар и с прозорец за пряк достъп на светлина и въздух, не изпълнява посоченото изискване, поради което провежданият престой на задържаните лица в такова помещение поначало не представлява престой на открито по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Ответникът се позовава на заповедта на главния директор на ГДИН, с която според чл. 256, ал. 4 от ЗИНЗС се определя времето за престой на открито. Цитираната норма овластява посочения административен орган единствено да определя продължителността на престоя на открито, но не и да въвежда отклонения от останалите изисквания на закона. Предвид изложеното съдът приема, че при престоя на В. в ареста в гр. В. Търново, не му е било осигурено правото на престой на открито.