Решение № 267 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1883/2023
- Вид
- Решение № 267
- Подписан
- 14.03.2025
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Нейко Симеонов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 267 гр. Варна, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Г. Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20233100101883 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Г. К. Д. срещу М. Г. С. за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен с нот. акт № 64 т. I рег. № 591 от 13.05.2022 г. на нотариус рег. № 434 на НК, вписан с вх. рег. № 14917/17.05.2022 г. т. XXXIX акт № 71 на СВ Варна, чрез който К.И.Г. е прехвърлил на М. Г. С., чрез пълномощника й М.А.Я., следните свои недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ в гр. Варна ******, със застроена площ 57.50 кв. м, състоящ се от коридор, дневна, кухня-трапезария, спалня, банятоалет, перално и балкон, ид. *** по КККР, одобрени със заповед № РД 18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, стар идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, ***, под обекта - ***, ***, над обекта - ***, *** и
***, заедно с изба № 6 с площ от 5.40 кв. м, при граници по предходен документ за собственост: изба № 7, изба № 8, коридор, както и 3.585 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ГАРАЖ на партерния етаж на сградата в гр. Варна *******, ид.
*** с площ от 10.60 кв. м, при граници: на същия етаж ***, 10135.1506. 855.3.11, ***, над обекта,
***, заедно с 0.607 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 17.21 кв. м идеални части от ДВОРНОТО МЯСТО, представляващо ПИ ид. ***, цялото с площ от 424 кв. м, при съседни поземлени имоти:
***,
***,
***, ***, *** и ***, срещу обща цена от 45000 лв., тъй като е привиден и прикрива дарение, по чл. 26, ал.
2 вр. чл. 17 ЗЗД, евентуално, поради значителна нееквивалентност на престациите и възползването на купувача от зависимото положение на 1 продавача от М.А.Я., на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
Ищцата твърди, че наследодателят е бил материално обезпечен, вкл. със средства, които тя му е изпращала и не е имал нужда от средства, които да получи чрез продажба.
Ответницата оспорва исковете. Сочи, че майка й и К.Г. живели заедно от 1991 г., че тогава тя го посъветвала и му дала 4500 лв., за да купи дворно място със сграда на ул. ******, а по-късно му помагала при новото застрояване на същия поземлен имот, приключило през 2004 г. Твърди, че тя помагала на майка си и на К.Г. със средства, изпращани от чужбина. Сочи, че продажната цена е съобразена с близките им отношения и с помощта, която прехвърлителят е получавал от нея. Цената била платена от майка й, а ищцата върнала сумата в периода от 02.02.2023 г. до 03.08.2023 г. по банков път и на ръка. Оспорва твърдението, че майка й е имала пълномощно от К.Г. за разпореждане с банковата му сметка.
Впоследствие твърди, че средствата, които К.Г. е получил при продажбата на земеделски земи и при продажбата на процесните жилище и гараж, е предоставил безвъзмездно на ищцата. Твърди още, че сумите, които ищцата е превеждала на баща си, той е теглил и връщал при посещенията на ищцата и съпруга й.
Ищцата оспорва възраженията (л. 117). Твърди, че довършителните работи в жилището са извършени и заплатени от нея и от съпруга й, както и че съвместното съжителство на К.Г. и М.Я. е започнало едва през 2020 г.
По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.
Представят писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:
По квалификацията:
Ищцата моли, ако бъде приета само значителна нееквивалентност, тя да се квалифицира като противоречие с добрите нрави, а ако се установи и възползване – като липса на основание (л. 212).
Ако договорът е сключен в условията на зависимост, от която произтича значителна неравностойност на престациите, за която прехвърлителят не знае, той е нищожен, поради липса на основание, тъй като приобретателят знае, че получава имота срещу нищо или почти нищо (напр. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане на нежизнеспособен и договор, по който до значителната нееквивалентност се стига, поради възползване на купувача от зависимото положение на продавача – напр. на бивш настойник – от доверието на детето, вече навършило пълнолетие, което не проверява предложената цена). Следователно ако прехвърлителят разбира, че няма да получи насрещна престация, порокът не би бил в основанието, а в съгласието (напр. ако тежко болен е напълно обездвижен, лишен от всякаква възможност за контакти и да разполага сам с дохода и имуществото си) или привидност.
За да са налице основанията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД двете страни трябва да са взели решения за сключване на договора свободно и информирано.
2
Исковете са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От фактическа и правна страна в хронологичен ред:
От показанията на свидетелите се установява, че след като купил къща с идеална част от дворно място на ул. ****** през 1991 г. (нот. акт № 70, том Х, дело № 3078/1991 г. ВН – л. 85) К.Г. живеел там, но и със свидетелката М.А.Я.
(майка на ответницата) в нейно жилище първо в кв. ****, а после в кв. ****** (л. 216, гръб). Свидетелите Г. Д. и Д. Д. не са имали постоянни впечатления къде се прибира К.Г. след работа, а свидетелката П. Н. е гостувала на двамата в жилищата на М.Я. (л. 218). От друга страна, безспорно е, че жилището на ул.
****** е било много малко и влажно и годно за живеене, по-скоро само през лятото.
Съдът приема, че това положение е продължило до момент след 2000 г., но преди 2003-2004 г., когато сградата е премахната (договори за продажба от февруари и март 2004 г. на идеални части от общ по регулация парцел, създаден за ново застрояване – л. 122 и 120). Тогава К.Г. отишъл в жилище на *****, но продължил да ходи и в дома на М.Я..
От показанията на свидетеля Д. Д. (съпруг на ищцата) се установява, че когато сградата била въведена в експлоатация К.Г. предложил те да отидат в новото жилище, а той да остане в жилището на *****, тъй като там било поудобно да паркира камиона. Съдът приема, че това е станало около 2006 г.
Свидетелят Д. Д. извършил някои довършителни работи в жилището, за част от които К.Г. му дал пари (показания и на свидетелката М.Я.). Показанията на свидетеля П. Д. (л. 295), който твърди, че К.Г. живее в имота от 2006 г. не кореспондират на показанията на свидетелката М.Я., която сочи 2010 г. и не могат да бъдат кредитирани.
През 2009 г. ищцата и съпругът й заминали за Г. за 6 месеца, след това се върнали за кратко и пак заминали за още 6 месеца. През 2011 г. К.Г. се сбил със съсед и се наложило да се премести от жилището на ***** в новопостроеното жилище (свид. Д., а за момента – и свид. Я.), което дъщеря му и зет му нямало да заемат, защото живеели постоянно в Г.. Когато се прибирали в България, те живеели в жилище в кв. "Възраждане".
От показанията на свидетелите за инцидента през 2013 г. се установява, че ищцата и съпругът й не са поддържали отношения с роднините на ищцата към този момент. Това е така, защото след като не са успели да се свържат с К.Г., ако имаха връзка със сестра му или с братовчедите й, биха опитали да се свържат с тях, преди съпругът на ищцата да пътува от Г. и едва в България да намери начин да се свърже с брата на К.Г..
Показанията на Г. Д. и на П.Д. които твърдят, че са поддържали връзка с ищцата, не могат да бъдат кредитирани, вкл. и относно обстоятелството, че вуйчо им не е живял с М.Я.. Показанията им си противоречат по въпроса дали баща им познава М.Я. (според Г. Д. я познава – л. 215, така и свид. Д. – л. 295, гръб), а според П.Д. – не я познава (л. 295). Баща им е жив (л. 214, гръб), но не е посочен като свидетел, за да даде показания.
На последно място, както свидетелят Д., така и Я. сочат, че К.Г. не е искал дъщеря му, зет му и роднините му да виждат М.Я.. Вероятно сестра му 3
К. (вече починала - л. 214) е познавала М.Я. поне от 2013 г. (л. 217).
Съдът приема, че К.Г. е имал трайни отношения с Я..
По правното значение на съжителството на К.Г. и Я.:
Показанията са събрани, за да обосноват фактическия извод, че К.Г. е живял с М.Я. от скоро (според ищцата) или отдавна (според ответницата) и оттам – правен извод, че поради близостта им, дъщерята на Я. (ответницата) има право да купи имота на цена, по-ниска от пазарната. Свидетелката П. Н. е убедена, че такова право съществува (л. 218, в края).
Ответницата е отрекла договорът да прикрива договор за прехвърляне на имот срещу дадени грижи и издръжка или друг възмезден (л. 103).
Съдът намира, че цената не се съобразява с близките отношения между продавача и купувача. Ако и двете страни по договора знаят пазарната цена и искат да сключат договор за продажба под нея, е налице смесен договор (това се допуска напр. решение № 763 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 356/2010 г., III г. о., ГК) за продажба и дарение.
Всъщност, уговорката е, че срещу част от насрещната престация ще се заплати цена, а разликата ще бъде подарена. Приема се, че в този случай последиците на смесения договор ще се уреждат съответно от правилата за възмездните и безвъзмездните договори (К., А. Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2001, с. 107) и обратно, макар и в специална хипотеза: че при смесени договори за издръжка и гледане в минало и в бъдеще се прилага режимът само на единия (решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че ако се установи, че страните са знаели пазарната цена и са сключили договора под нея, заради близостта на продавача и Я., не би могло да се приеме, че договорът е само продажба. Обратното би означавало защитата при безвъзмездност да се лиши от съдържание.
Както свидетелят Д., така и свидетелката М.Я. излагат, че К.Г. е държал пари в брой у дома си през 2019 г. и към тях е добавил получените от продажбата на земеделската земя. Не е имал нужда от средства.
От представеното (л. 194) извлечение от сметката на К.Г. е видно, че в края на 2020 г. е постъпила сумата 20000 лв., преведена от М.Я., с част от която е погасен кредит в началото на 2021 г. През април 2021 г. са постъпили сумите, получени от продажбата на земеделски земи, които К.Г. е превел на М.Я. през ноември същата година.
От представения от ищцата заверен препис (л. 10) се установява, че на 13.05.2022 г. с нотариален акт № 64, том І, рег. № 591, дело № 56/2022 г. на ВН е сключен процесният договор, по който К.Г. е заявил, че продава на ответницата, действаща чрез пълномощника М.Я., собствените си имоти при условията, посочени в исковата молба.
Свидетелката Я. сочи, че К.Г. искал да прехвърли имота на нейната внучка, но тя поискала да бъде прехвърлен на дъщеря й т.е. договорът е сключен именно заради близостта на К.Г. с Я.. Той искал също да прехвърли имота за 20000 лв. т.е. за символична цена, а тя е настояла да бъде по-висока т.е. и продавачът и пълномощникът са разбирали, че цената е значително по4 ниска от пазарната. Цената не е имала значение. К.Г. не е бил зависим от М.Я. т.е. договорът е неприкрито дарение за горницата до пазарната цена по аргумент за изключеното трето.
Пълномощникът М.Я. е платила цената с част от парите, които К.Г. й е превел през ноември 2021 г. Той е изтеглил цялата цена на два пъти още през месец юни 2022 г.
Свидетелката П. Н. заявява, че не знае дали ответницата е платила парите за апартамента, защото въобще не вярва, че К.Г. би поискал пари от дъщерята на М.Я. (л. 218).
Превеждането на парите е извършено не за друго, а за да се обоснове документално плащането т.е. да се създаде доказателство за сключването на продажба.
Ответницата не е посочила и по делото не се намира категорично доказателство за това къде са вложени парите, изтеглени от К.Г.. Те може наистина да са дадени на дъщеря му и/или на племенницата му и тогава би могло да се направи извод за намерението му при извършването на разпорежданията: например дъщерята на М.Я. да получи жилище, а ищцата – средства, които да вложи в строежа на вилата. Във всички случаи обаче атакуваният договор е привиден и прикрива дарение.
Главният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Разпечатката съдържа 55 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/875264ac-41fb-47ef-8c2b-551b6aa6f257