Определение № 326 от 01.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. Ловеч, 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500125 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профикредит“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *****, чрез пълномощник юрисконсулт Г. П. А., срещу Разпореждане № 195/17.01.2025г., пост.по ч.гр.д. №1293/2024г. по описа на РС-Тетевен. Обжалва го в частта,с която е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК срещу А. Р. Х., по отношение на вземанията за неплатена главница от 2644.54лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 926.8лв.,за периода от 20.08.2023г. до 04.09.2024г., 581.78лв.- лихва за забава от 21.09.2022г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 04.09.2024г.(дата на предсрочната изискуемост) и 268.86лв.законна лихва, дължима от 04.09.2024г. до 29.12.2024г. Възразява,че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи права, като се позовава на съдебна практика на окръжни съдилища. Смята,че дори промените в ГПК-в чл.411,ал.2,т.3,обнародвани в „ДВ-к“ бр.100/2019г. не дават такива правомощия на заповедния съд.

Счита,че неправилно заповедният съд не е направил задълбочен анализ на предпоставките по чл.143 от ЗЗП,от където би могло да се направи извод за наличие на неравноправни клаузи. Не е съобразена и разпоредбата на чл.145,ал.2 от ЗЗП. Не се съгласява и с отхвърляне на заявлението по отношение на договорното възнаграждение,тъй като то отговаря на законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави, за което излага подробни съображения.Изразява несъгласие и с приетото по отношение на претендираната законна лихва. Обяснява,че тя се търси като законна последица от предявяване на иска и затова е достатъчно само да бъде поискана от ищеца,не и да се индивидуализира по начина,изискван по отношение на иска по чл.86 от ЗЗД.Позовава се на ТРеш.

№3/2017г.на ОСГТК на ВКС.По изложените съображения моли да се уважи жалбата и присъдят всички претендирани със заявлението вземания и направените разноски.

По допустимостта.

1

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 20.01.2025г., а жалбата е подадена на 28.01.2025г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№1293/2024г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 30.12.2024г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№1293/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу А. Р. Х. от с.Градежница,Лов.област, за следните вземания-главница от 2644.54лв., договорно възнаграждение (възнаградителна лихва)- 926.8лв. за периода от 20.08.2023г.до 04.09.2024г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга“Фаст“ в размер на 886.63лв., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ в размер на 1662.5лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по догоовра за кредит в размер на 500лв.,начислени на 1911.2023г., лихва за забава в размер на 581.78лв. за периода от 21.09.2022г. до 04.09.2024г., законна лихва о в размер на 268.86лв. за периода от 04.09.2024г. до 29.12.2024г. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит №40011717892 от 26.08.2022г. Претендира и направените разноски- държавна такса 127.01лв. и юрисконсултско възнаграждение от 180лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Погасителен план към Договор за потребителски кредит №40011717892,обратна разписка за връчване на уведомително писмо за обявена предсрочна изискуемост,Анекс №1 към договора от 14.11.2022г.с Погасителен план,Извлечение от сметка по договора, Договор за потребителски кредит Стандарт с №40011717892,Общи условия,Погасителен план от 26.08.2022г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити на „Профикредит България“ЕООД,Допълнителна информация за услугите „Фаст“ и „Флекси“, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждания №3592/30.12.2024г. и №112/10.01.2025г. заповедният съд е оставял заявлението без движение,с указания за конкретизирано как е формирано всяко от вземанията, какви суми се включват в главницата,при какъв годишен процент на разходите и как е формиран,как е формирана договорната и лихвата за забава, има ли просрочени вноски-в какъв размер и период са, за представяне на процесния договор.

Заявителят своевременно е представил писмено становище,в което е посочил,че договорното възнаграждение е начислено само върху главницата, представляваща заемната сума,не и върху сумата по предоставените допълнителни услуги. Възразява по искането на съда за уточняване на извършените от длъжника погасявания по договора и счита,че така съдът притиска кредитора да признае погасяване на дълга.Не приема съдът в заповедното производство да може да изследва как заявителят формира вземането си,тъй като това би било предмет на възражение на длъжника. Въпреки това признава,че от Х. е извършено погасяване в общ размер на 3603.43лв.,от която сума 3386.43лв.представляват 10 погасени месечни вноски.,а с остатъка са погасявани начислени лихви за просрочие-1.06лв.,лихви за забава-107.07лв.,110лв.такси по Тарифа. Уточнява разпределението на претендираната лихва за забава(ОЛП + 10%) по отделните вземания.

2

С обжалваното Разпореждане №195/17.01.2025г.,пост.по ч.гр.д.№ 1293/2024г. РСТетевен е приел клаузите за дължимо възнаграждение по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ за неравноправни,противоречащи на чл.33 от ЗПК. Приел е, че договорната лихва надхвърля законовите размери от трикратния размер на законната лихва.С оглед на тези неравноправни клаузи съдът е приложил правилото на чл.23 от ЗПК,като с при установеното плащане на обща сума от 3603.43лв.,е приел,че чистата стойност вече е изплатена и затова е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

Съставът напълно споделя приетото от заповедния съд по отношение клаузата за допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране на вземане. Проверката на заповедния съд е в рамките на задължителните му ангажименти,при констатиране,че се касае за правоотношение с потребител. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а по т.3-дали не се основава на неравноправни клаузи,съотв.дали има обоснована вероятност за това. Именно в рамките на този контрол съдът проверява и може да констатира наличие на неравноправни клаузи,поради противоречие с императивни норми на закона.Касае се за законово регламентирано задължение на съда, което изрично е вменено и в заповедното производство,въпреки специфичните му характеристики. Възражението на жалбоподателя за недопустимост на такава проверка е неоснователно, тъй като не съответства на разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК.

Клаузите за дължимо възнаграждение за допълнителни услуги и такси са нищожни.

При съобразяване на приложения погасителен план става ясно,че вноските за допълнителни услуги са включени като стойност в общия размер на дължимата месечна вноска и служат за база за формиране на дължимите главница, лихви-като акцесорни задължения- на договорната, лихвата за забава и законната след предсрочната изискуемост. С оглед на тази обусловеност и платените 10 вноски-включително и по тези неравноправни клаузи, не е възможно да се разграничи как е отнасяно плащането по отделните вземания. Уточнението от заявителя,макар подробно, не съдържа яснота по този въпрос. Освен това съставът споделя мнението,че в рамките на настоящето едностранно заповедно производство не може да се правят преизчисления. Затова приема,че не е налице категоричност и яснота за изискуемия размер на предявените вземания без участието на претенциите, основаващи се на прогласени за нищожни клаузи. При неяснота за точния размер на погасена,съотв.дължима главница,не може да се установят дължимата договорна лихва и тази за забава, както е уговорена (ОЛП плюс 10%).

Въпреки наличието на признати за неравноправни клаузи не е възможно прилагането и на правилото на чл.23 от ЗПК,тъй като съобразявайки общо извършеното погасяване от длъжника3603.43лв.,се установява,че чистата стойност на кредита(3500лв.) вече е била върната.

Затова въззивният състав споделя отхвърлянето изцяло на заявлението.По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Разпореждане №195 от 17.01.2025г., пост.по ч.гр.д.

№1293/2024г.на РС-Тетевен, следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 195/17.01.2025г., пост.по ч.гр.д. №1293/2024г. на 3

РС-Тетевен, с което изцяло е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *****, чрез пълномощник юрисконсулт Ек.К., срещу А. Р. Х. с ЕГН **********, от с.*****, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит с №40011717892/26.08.2022г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4