Решение № 260428 от 11.06.2021, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 11.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ІV граждански състав в открито заседание, на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2829 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от А.К.Л., чрез адв.Б.М. от ***против И.Д.К., Р.А.Н. и ***, в която се твърди, че ищеца е наследник по закон на ***с ЕГН **********.

Твърди, че наследодателката му била собственик на 3/8 ид.ч. от описани земеделски имоти, находящи се в землището на ***, ответника И.Д.К. бил собственик на 11/40 ид.ч. от същите земеделски имоти, а ответницата Р.А.Н. на 1/8 ид.ч. Излага се, че на ***. ответника И.К. в лично качество и като пълномощник на ответницата Р. Н. сключил с ответника СД „Б.К.и С.” – г. представлявано от И.К. Договор за аренда на земеделска земя с предмет процесните имоти, за срок от 40 стопански години.

Навеждат се доводи, че ответника И.К. на практика договарял сам със себе си, доколкото по правоотношението бил арендодател и арендатор. Излага се, че към момента на сключване на договора нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ регламентирала, че аренден договор можело да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто ид.части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто ид.части от съсобствен имот. При тази нормативна уредба, ответника К. предоставил на собственото си дружество арендатор процесните имоти за срок от 40 стопански години, знаейки, че неговия дял в съсобствеността бил 11/40 ид. части, като заедно с дела на ответницата Р.Н. не било изпълнено изискването за повече от 50 на сто ид.части от съсобственото имущество. Навеждат се също така доводи, че съдебната практика приемала, че всеки съсобственик, независимо от правата му в съсобствеността можел да иска връщане на общата вещ от трето лице, сключило договор с друг съсобственик, който не притежава повече от половината вещ.

Ищецът сочи още, че конкретните обстоятелства при сключване на процесния договор – сключването му за един продължителен период от време; дела в правото на собственост на арендодателя и сключването на договора с него самия като арендатор, обосновавали извод, че действието на ответниците по сключване на договора накърнявали добрите нрави, като злепоставяли чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. Ищецът счита, че със сключване на арендния договор за срок от 40 години, целта на ответника И.К., който към момента на договарянето бил на 50 годишна възраст не е била да се ползва от правата по този договор за срока му на действие, като получава съответното договорено арендно плащане в продължение на 40 години, а имало за цел да обезпечи ползването на имота от представляваното от него дружество за един продължителен период от време. Договорът бил сключен целенасочено и умишлено против имуществените интереси на съсобствениците на земеделските земи, при максимално дълъг срок, в тяхна увреда и с единствена цел да се набави облага на другата страна по правоотношението – арендатора. Договореното право на „Лично ползване” на заявени площи с пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и бостан, съобразно размера на земята на арендатора (чл.6 от Договора) било увреждащо интереса на останалите съсобственици и накърнявало добрите нрави, като същият не бил сключен при спазване принципите на справедливостта и добросъвестността. С договореното право на лично ползване на полагащата му се част от земята, което водело до отпадане на задължението за арендни вноски за тази земя, било показателно, че арендатора на практика не бил обвързан от договора за аренда в пълния му обем, а останалите съсобственици били обвързани с получаването на арендно плащане от 40лв. на декар за един изключително дълъг период от време, през който щяла да се промени икономическата обстановка в страната многократно и с договореното арендно плащане не би имало еквивалентност на престациите. При тези обстоятелства не било спазено възприетото от обществото правило за поведение да не се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно, възрастово, социално, здравословно или материално положение. Дългият срок на договора го превръщал на практика в пожизнен за страните, предвид напредналата възраст, на която бил ищеца в момента и ответниците физически лица, като по този начин те бивали лишени от възможността да обработват имотите си, както и да ги продават свободно, в случай на нужда от парични средства. При всичко това и прекратяването на Договора било уговорено – с изтичане на уговорения срок, като ако в едноседмичен срок преди изтичане на срока арендодателят не уведомял арендатора за прекратяването му, срокът се удължавал в същия му размер за следващия период. Навеждат се още доводи, че нищожността на процесния Договор в частта му по чл.2, визиращ срока му на действие обуславя нищожност на целия договор, т.к. тази част не би могла да бъде санирана по смисъла на чл.26, ал.4 от ЗЗД, предвид на това, че не били налице основанията за заместване на тази нищожна договорна клауза от нормите на специалния ЗАЗ, както и самото договорно правоотношение, изхождайки от правното му естество не би могло да обвързва страните без тази недействителна част

При изложените обстоятелства ищеца обосновава нищожност на процесния Договор за аренда, поради противоречие със Закона – нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ и на следващо място обосновава нищожност, поради накърняване на добрите нрави.

Претендира постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на договора на първото сочено основание (противоречие със Закона – чл.3, ал.4 от ЗАЗ) и при условия на евентуалност – на второто сочено основание (като накърняващ добрите нрави), при направеното уточнение с молба от 07.08.2020г.

Ответниците И.Д.К. и ***са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажират становище за неоснователност на исковете.

Ответницата Р.Н. не е депозирал писмен отговор.

В о.с.з. на 25.03.2021г. е конституирана С.К.Т. в качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца, на основание чл.218 от ГПК.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Безспорно е между страните и се установява от приложения препис на удостоверение за наследници с ***от ***, че ищеца А.К.Л. и третото лице – помагач С.К.Т. са деца и наследници по закон при равни права на ***, б.ж. на ***, починала на ***.

Безспорно е също така и се установява от представения препис на нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими имоти на основание чл.587, ал.1 от ГПК №30, *** на нотариус с рег***, че ***е била собственик на 3/8 ид.ч. от процесните земеделски имоти, находящи се в землището на ***, както следва: НИВА в ***с площ от 0,818 дка, съставляваща имот № ***по плана за земеразделяне; НИВА в ***, с площ от 3,149 дка, съставляващ имот № ***по плана за земеразделяне; НИВА, находяща се в местността ***с площ от 73,877 дка, съставляващ имот № ***по плана за земеразделяне.

Видно е от приложения препис на нот.акт за дарение *** на нотариус с ***, че на 02.05.2017г. ответника И.Д.К. е придобил по силата на договор за дарение 1/30 ид.ч. от процесните земеделски имоти, прехвърлени му от ***.

Видно е също така от представения препис на нот.акт за покупко-продажба ***. на нотариус с ***, че на 02.05.2017г. ответника И.К. е придобил 2/30 ид.ч. от процесните имоти по силата на сключен с ***и *** договор за покупко-продажба.

От приложения препис на нот.акт за покупко-продажба ***. на нотариус с *** е видно, че на 28.07.2017г. ответника И.К. е придобил по силата на сключен с ***К. договор за покупко-продажба 1/16ид.ч. от процесните имоти.

Установява се приложения препис на нот.акт за покупко-продажба ***на нотариус с ***, че на ***. ответника И.К. е придобил чрез покупко-продажба 11/40 ид.ч. от процесните имоти.

От представения препис на

Договор за аренда на земеделска земя от ***. ***на нотариус с *** се установява, че на ***. процесните земеделски земи са били предоставени за ползване под аренда на ответника ***, в качеството на арендатор от ответниците И.К. и Р.Н., в качеството на арендодатели. Видно е, че срокът на договора е бил определен на 40 стопански години, според обективираното в чл.2, а размерът на арендната вноска – на 40лв. на дка, според отразеното в чл.5. Видно е от отразеното в чл.6, че е било предвидено предоставяне на земи за „лично ползване“, като в началото на всяка календарна година арендодателя и арендатора се уговарят, че от общия размер на наетата земя, арендодателя запазва право на

„лично ползване“ върху заявени площи с пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и бостан, съобразно размера на земята му.

Установява се от представените преписи на нот.акт за покупко-продажба ***. и нот.акт за покупко-продажба ***че след сключване на процесния договор за аренда, ответника И.К. е придобил допълнителен обем права на собственост върху същите земеделски имоти, като на 22.11.2017г. е закупил от ***1/16 ид.ч. и на 16.10.2020г. е закупил от ответницата Р.Н. нейните права на собственост от 1/8 ид.ч.

От приложените преписи на

Протоколи за определяне размера на средното годишно рентно плащане за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. по правилата на §2е, ал.1 от ДР на ЗСПЗЗ, одобрени от ***се установява, че за землището на *** е било определено средно рентно плащане за стопанската 2019/2020г. в размер на 51лв. за 1 дка за вид земеделски земи ниви; за стопанската 2018/2019г. е било определено такова в размер на 44лв., а за стопанската 2017/2018г. в размер на 42лв.

Видно е от представения препис на Договор за аренда на земеделска земя от 28.10.2016г., вписан в ***, че процесните земеделски имоти са били предмет на аренден договор който е бил сключен преди процесния и за срок от 10 стопански години, но съдът намира този факт ирелевантен за настоящия спор.

В о.с.з. на 25.02.2021г. е проведен разпит на свидетеля ***, сочен от ищеца. Същият излага в показанията си, че живеел в *** и бил земеделец. Твърди, че чувал от хората да говорят, че арендните договори се сключвали за две – максимум три години и арендните цени били около 50-60лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

На първо място следва да се посочи, че в исковата молба не са наведени твърдения за сключен предходен договор за аренда от 28.10.2016г. с предмет същите земеделски земи и не са предявени искови претенции за прогласяване нищожност на процесния договор поради невъзможен предмет и заобикаляне на закона – разпоредбата на чл.16, ал.1, изр.второ от ЗАЗ. Едва в писмените бележки на ищеца са наведени подобни доводи, основавайки се на събрани в хода на делото писмени доказателства.

Поради това недопустимо е разглеждането на такива претенции в настоящото производство.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния договор за аренда, поради противоречието му със закона – с разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ Договор за аренда може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот.

Установи се от обсъдените писмени доказателства, че арендодатели по процесния договор от ***. са ответника И.К., договарял лично и ответницата Р.Н., действаща чрез пълномощника си И.К..

Установи се също така, че към датата на сключвантето му арендодателя И.К. е притежавал 35/80 ид.ч. от предоставените под аренда земеделски имоти.

Не е налице спор относно правата на собственост, които е притежавала ответницта Р.Н. – в обем на 1/8 ид., каквито е и прехвърлила на отв.И.К. след сключване на процесния договор.