Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1150 от 18.02.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1831/2018
Вид
Решение № 1150
Подписан
18.02.2019
В сила
23.12.2019
Състав
ГЕОРГИ ИВАНОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р

Е Ш Е Н И Е

18.02.19г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател:

Георги Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 17.01.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 1831/18г. и констатира следното:

Предявени са искове от С. Т. ***“ АД с правно основание чл.

432 от КЗ за сумата 100 000 лева /обезщетение за неимуществени – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 27.11.16г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На

27.11.16г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически увреждания /травми/ на ищцата. Произшествието е причинено от Д. М.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на Д. М./ са удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно – при условията на чл. 300 от ГПК и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд. Към датата на ПТП-е Д. М. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 432 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.

Искът за неимуществени вреди е основателен до размера на сумата 50 000 лева:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинено телесно увреждане/. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, която очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на: причинените на ищцата физически увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалата и перспективата за лечението й.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза/.

Председателят на състава съобразява и факта /който също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищцата е претърпяла и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалата и липсата на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. В тази връзка – приетата по делото техническа експертиза установява изрично /такава е констатацията и на наказателният съд/, че инцидентът е настъпил в момент, когато пострадалата е била извън платното за движение /т.е. местоположението й, съответно поведението й в момента на ПТП-е се явяват обстоятелства – неотносими към настъпването на вредата/.

Акцесорният иск е неоснователен:

Принципно

– в процесната хипотеза законна лихва се дължи при условията на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ /а не от момента на деликта/. В случая обаче -липсват доказателства застрахователят да е постановил необоснован извън-съдебен отказ за изплащане на търсеното обезщетение /на практика отказът на дружеството е бил мотивиран само с искането за представяне на допълнителни доказателства относно релевантните за казуса обстоятелства/. С оглед това на ищцата следва да се присъди законната лихва върху процесната главница за периода – след завеждане на делото.

Възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /претендираният от ответника адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1, поради което - заявената сума следва да бъде редуцирана/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

ЗД „Б.И.“ АД да плати на С.В.Т. ЕГН ********** сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП/ - на основание чл. 432 от КЗ и законната лихва върху посочената сума от 09.02.18г. до цялостното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лева, а иска по чл. 86 от ЗЗД за периода до 09.02.18г.

ОСЪЖДА

С.В.Т. ***“ АД 2 200 - лева съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

ОСЪЖДА

ЗД „Б.И.“ АД да плати на адвокат Д. 2 030 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА

ЗД „Б.И.“ АД да плати на СГС 2 000 лева - държавна такса и 150 лева – съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: