Определение № 10726 от 11.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10726 гр. София, 11.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20231110168163 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. Г. срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ********, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

По доказателствата:

На ищеца следва да се укаже да представи четливи преписи на представените с исковата молба писмени документи – договор за потребителски кредит № *******/12.09.2022 г. и приложението към същия условия на кредита. Следва да бъде уважено искането по чл. 192 ГПК, направено от ответника, като бъде задължено дружеството „ФИРМА“ ЕООД да представи договор за предоставяне на поръчителство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.04.2024 г. от 11:15 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи четливи преписи на договор за потребителски кредит № *******/12.09.2022 г. и приложението към същия - условия на кредита, включително с препис за насрещната страна.

УКАЗВА на „ФИРМА“ ЕООД в срок до ОСЗ да представи находящ се у него документ - договор за предоставяне на поръчителство, сключен с Н. Г. Г..

При неизпълнение от страна третото неучастващо в делото лице, съдът 1 ще наложи глоба на основание чл. 87 ГПК.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, да посочи банкова сметка, на основание чл.127, ал. 4 от ГПК.

СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО

ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и т. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ******* от 12.09.2022 г. При условията на евентуалност, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като противоречиви на добрите нрави се иска прогласяване нищожността на отделни клаузи на договор за потребителски кредит № ******* от 12.09.2022 г., а именно: клаузата, регламентираща възнаградителна лихва в размер на 39,94 % и клаузата на чл. 4 от договора, установяваща задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение на кредита като условие за отпускане на заема.

Ищецът твърди, че на 12.09.2022 г. между него, в качеството на заемополучател, и ответника, в качеството на заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № ******* от 12.09.2022 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предаде на заемополучателя сума в размер на 5000 лева, а заемополучателят се е задължил да върне същата на 24 месечни вноски, вариращи в размер от 291,20 лева (първа погасителна вноска) до 320,82 лева, при ГПР в размер 48,13 % , като общата дължима сума по кредита е била 7398,33 лева. Излага, че на основание чл. 4 от договора за потребителски кредит му е било възложено заплащане на допълнителна такса „поръчител“, която не е била включена в Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. Посочената такса възлиза на допълнителни 5000 лева, които не са включени в ГПР и съответно, в погасителни вноски от 1 до 18.

Посочва, че таксата за поръчител е събирана от „ФИРМА“ ЕАД за „поръчителство” от дъщерното му дружество - „ФИРМА“ ЕООД, като в тази връзка твърди, че поръчителството е само формално, а допълнителната сума в размер на 5000 лева представлява оскъпяване на кредита. Подчертава, че сключеният между ищеца и „ФИРМА“ ЕООД акцесорен договор за предоставяне на поръчителство във връзка със заемното правоотношение не му е бил изпращан, но въпреки това е била събирана месечна сума, надхвърляща или равна на месечната вноска по главниците. Посочва, че след 10-та месечна погасителна вноска е престанал да погасява задълженията си по кредита, като към този момент претендираната от ответника сума е възлизала на 1463,77 лева, т. е . равна на сбора на месечни вноски от 11 до 13, от които 11-та е била частично платена и които вноски включвали и таксата за поръчител. Излага подробни доводи, че договорът за кредит е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), а именно поради противоречие с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а и т. 11 от ЗПК. Евентуално твърди, че поради 2 противоречие с добрите нрави са нищожни клаузата, регламентираща възнаградителна лихва в размер на 39,94 % и клаузата на чл. 4 от договор за потребителски кредит № ******* от 12.09.2022 г. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски по делото.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването между страните на Договор за потребителски кредит № ******* от 12.09.2022 г. Оспорва обстоятелството, че ищецът е бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство, като в тази връзка посочва, че предоставянето на обезпечение по кредита е право на кредитополучателя, но не и негово задължение. Оспорва ищцовото твърдение, че съгласно чл. 19 ЗПК вземанията на „ФИРМА“ ЕООД по договора за поръчителство е следвало да бъдат включени в ГЛП и ГПР, с аргумент, че като незадължителен, договорът за поръчителство не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „ФИРМА“ ЕООД, е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и в този смисъл уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

Съдът, на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е сключил, като заемополучател, с „ФИРМА“ ЕАД договор за потребителски кредит № ******* от 12.09.2022 г.

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

За основателността на предявената искова претенция в тежест на ищеца е да установи пълно и главно кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.) сключен между страните договор за потребителски кредит с параметри, посочени в исковата молба, включително и съдържанието на уговорката на чл. 4 от него, 2.) нищожност на договора на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, 3) всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, включително, че клаузата, регламентираща възнаградителната лихва и клаузата на чл. 4 от договора са индивидуално 3 уговорени, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4