Решение № 191 от 02.05.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. гр.Несебър, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20222150100788 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано e по искова молба вх. № 6310/20.07.2022 г., уточнена с молби вх.

№№ 10577/28.11.2022 г. и 1459/13.02.2023 г. на „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. *************, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., срещу Р. В. У. , ЕГН **********, В. Р. У. , ЕГН ********** и Р. Р. У. , ЕГН **********, трите с адрес: гр. ************ /наследници на починалия длъжник Р.И.У./, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответниците дължат, при условията на разделност, на ищцовото дружество следните суми:

- сумата от 93,40 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 10.2018 г. – 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, съгласно изравнителна сметка № ******/30.09.2019 г., от която 4/6 части или сумата от 62,24 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 15,56 лева за В.

У. и 1/6 част или сумата от 15,56 лева за Р. У.;

- сумата от 17,23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода 31.01.2019 г. – 11.01.2021 г., от която 4/6 части или сумата от 11,48 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 2,87 лева за В. У. и 1/6 част или сумата от 2,87 лева за Р. У.;

- сумата от 26,58 лева – главница, представляваща разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за 05.2018 г. - 02.2020 г. , от която 4/6 части или сумата от 17,72 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 4,43 лева 1 за В. У. и 1/6 част или сумата от 4,43 лева за Р. У.;

- сумата от 3,90 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за 01.07.2018 г. – 11.01.2021 г. , от която 4/6 части или сумата от 2,60 лева – за Р. У., 1/6 част или сумата от 0,65 лева за В. У. и 1/6 част или сумата от 0,65 лева за Р. У.;

- законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.01.2021 г. до окончателното им изплащане; за които вземания, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6/02.03.2021 г. по ч.гр.д. № 301/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Посочва се, че наследодателят на ответниците потребил доставена от ищеца топлинна енергия в периода 12.2018 г. – 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, магазин, аб. ******* /инсталация *******, като не заплатил дължимите месечни суми за топлинна енергия, стойността на изравнителна сметка № ******/30.09.2019 г. за период 10.2018 г. – 04.2019 г., както и дължимите суми за дялово разпределение за период 05.2018 г. – 02.2020 г., и то по този начин неоснователно се обогатил и дължал връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Излагат се подробни съображения за основателността на исковете. Претендират се съдебни разноски, включително за заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. *** от ГПК е депозиран писмен отговор на отвтениците, чрез адв. Т. К.-П. от АК – Бургас, с който предявените искове се оспорват като изцяло недоказани, необосновани и неоснователни. Излагат се твърдения, че в процесния обект липсват тръбна мрежа и отоплителни тела, а топла вода се ползва от нагревател, предвид което е невъзможно да е била доставяна топлинна енергия в процесния период. Посочва се, че партидата на аб. *******/инсталация ******* действително отчита магазин, който се намира в сграда на калкан със сградата на процесния обект, с различен адрес – бул. „******* и поради техническа грешка е била прехвърлена на магазин с адрес ул. *******. Аргументира се отсъствие на предпоставките за възникване за ответниците на отговорността по чл. 59 от ЗЗД, както неприложимост към случая на Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба за разпределение на топлоенергията за сградна инсталация въз основа на кубатурата на индивидуалния обект. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане в полза на ответниците на съдебни разноски.

С определение № 232/22.02.2023 г. по делото и по искане на ищцовото дружество е конституирано „********“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на трето лице – помагач на ищеца. Третото лице – помагач депозира молба вх. № 3814/20.04.2023 г. в предоставен от съда срок, с която дава становище за основателност и доказаност на исковите претенции, като ангажира писмени доказателства в тяхна подкрепа.

2

Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито съдебно заседание. Депозира молба вх. № 3806/20.04.2023 г., с която не се възразява по проекто-доклада по делото, моли се за уважаване на исковете, претендира разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение за производството.

В откритото съдебно заседание по делото ответниците не се явяват лично, представляват се от упълномощен адвокат, който моли за отхвърляне на исковата молба, претендира разноски и представя списък на същите. Депозира допълнителни бележки в предоставен от съда срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 301 по описа за 2021 г. на Районен съд Несебър, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6/02.03.2021 г. Последната е била надлежно връчена на длъжника /наследодател на ответниците/, като предвид постъпило от последния възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си против новоконституираните в хода на производството длъжници – настоящите ответници, наследници на починалия в хода на делото длъжник. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Между страните е безспорно установено, че не са били обвързани с валиден договор за продажба на топлоенергия за стопански нужди, съгласно чл. 149, ал. 1 т. 3 от ЗЕ и предвид характеристиките на обекта като нежилищен, нито с наследодателя на ответниците, нито със самите ответници. В този ред на мисли и предвид предявената претенция за неоснователно обогатяване, в тежест на ищцовото дружество е разпределено доказването при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на обедняване за ищеца, обогатяване на ответниците/техния наследодател, причинна връзка между факта на обедняване и този на обогатяване и липсата на валидно правно основание за това, както и размера на претенциите.

По делото не е спорно, а и от приложен към исковата молба нотариален акт № 3

***, том ***, дело ******/19.12.1997 г. по описа на нотариус Валери Манчев при Софийска нотариална служба към СРС, се установява, че наследодателят на ответниците е придобил собствеността по отношение на магазин, находящ се в партерния етаж на сграда с адрес в гр. София, ул. *******, с площ от 21,25 кв.м. Въз основа на справка с регистър НБД „Население“ по ВГД № 2138/2021 г. по описа на БОС, развило се във връзка с инстанционен контрол в рамките на заповедното производство, като наследници по закон на починалия длъжник Р.И.У. са установени преживялата съпруга Р. У. и двете му дъщери – Р. и В. Узунови, конституирани на негово място по делото. Предвид процесуалното поведение на ответниците-длъжници, за съда се налага извод, че същите са приели наследството на починалия праводател и се явяват собственици по отношение на процесния магазин.

Предвид изложеното и за установяване основателността на претенция, основана на неоснователно обогатяване, ищецът на първо място следва да установи, включените в разпределените за доказване юридически факти обстоятелства, а именно – реално доставена и разходвана топлоенергия за небитови нужди в топлоснабдения имот и потребяване от страна на праводателя на ответниците на доставената за имота топлоенергия.

По искане на ответниците и във връзка с насрещното доказване на възраженията им е допусната съдено-техническа експертиза, която да изясни посочените правопораждащи обстоятелства по делото. От изготвеното от вещото лице инж. Т. К. заключение, което съдът цени с доверие, като компетентно и безпристрастно дадено, както и от изслушването му от съда, чрез видеоконферентна връзка, се установява, че за собствения на ответниците обект е разкрит аб. № ******* при ищцовото дружество, тъй като същият се намира в топлоснабдена сграда, предвид което и е начислявано потребление от разпределение за същия. Експертът, след посещение на място в магазина – процесния обект, е установил, че същият се намира в партера на сградата, достъпва се директно от улицата и не ползва общи части – входно фоайе и стълбище на отопляемата сграда. Посочено е, че в самия обект не са монтирани консуматори на топлинна енергия от централен източник /радиатори, тръбни участъци, мивки и др./, като същият се отоплява с електроенергия. Даден е извод, че за процесния период е потребявана и измервана топлоенергия по общ топломер за сградите на ул. ******* и ул. „*******, в партера на една от които се намира магазинът, собствен на ответниците, предвид което и било извършено разпределение от „********“ ЕООД за аб. № ******* за сградна инсталация и на база пълния отопляем обем на магазина, съобразно нормативите на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от 04.2007 г. и измененията от 06.2014 г. и Наредба за топлоснабдяване от 03.2020 г., във вр. със ЗЕ, Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на ЕС и актуалните цени на топлинна енергия в периода.

Предвид горното, съдът приема недоказан по делото факта, че наследодателят на ответниците е потребявал топлинна енергия за собствения си магазин и в процесния 4 период, доколкото в обекта не е установена тръбна мрежа, като част от осигуреното в сградата централно отопление. Не е установено и наличието на отоплително тяло или ползването на топла вода, подавана от ищцовото дружество, както и достъп до отопляеми общи части на сградата, в която се намира. Напротив, установено е, че обектът ползва изцяло електроенергия. При данни за общ за две сгради с различни административни адреси топломер, недоказано остава по делото, каква част от инсталацията преминава през обекта на ответниците. В настоящото производство подлежи на установяване реалното потребление, при което и при отсъствие на валидно договорно правоотношение между страните неприложими са разпоредбите на чл. 139 и чл. 139а от Закона за енергетиката, Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването, Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредбата за разпределение на топлоенергия за сградна инсталация въз основа на кубатурата на индивидуалния обект, както ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на ищеца, на които се позовава ищцовото дружество, като необвързващи ответниците.

За пълнота следва да се посочи неотносимостта на ангажираните от ищеца писмени доказателства /л. 21-32 от делото/, съставляващи протоколи от ОСЕС на сградите с адрес гр. ********* и бул. „*******, както и договор между етажните собствености и третото – лице помагач, декларация и таблица за дялово разпределение.