Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 28.04.2026, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 2140/2023
Вид
Решение № 276
Подписан
28.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, ал.4 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.189, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.5 · Закон за наследството
  • чл.91а · Закон за наследството
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.9а · Закон за наследството
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Видин, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231320102140 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, чл.124 ал.1 от ГПК и чл.189, ал.1 ЗЗД.

Подадена е искова молба от Е. Р. С. против Б. Й. С., Е. К. Ц., И. К. Д. и Д. Р. Д., с която се иска установяване право на собственост върху недвижими имоти: с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***, в село

Винарово общ. Ново село, като срещу втория, третия и четвъртия ответник се иска и да бъдат осъдени да и предадат владението върху тези имоти.

В исковата молба се твърди, че ищцата е придобила имотите на основание наследство от С. С. Г. и на основание давностно владение от 2002г до 08.03.2023г. Имотите са възстановени на наследниците на С. К. Г., чиито наследници са съпруга М. П. Г.а и деца С. Г., Й. С. К. и С. С.а К.а.

Й. С.- наследодател на ответника Б. Й. С., се е отказал от наследството на С. К.

Г. през 1992г, поради което неговия дял не е наследен от ответника Б. Й. С.. С.

С.а К.а също се е отказала от наследството на С. К. Г. през 1992г.

С. С. Г. е получил цялото наследство, преминало към наследниците са Г. С. Ф. и З. Г. С.а - майка на ищцата. С. Г. единствен владял имотите от 1999г, а от 2002г ищцата ги владее единствено, със съгласието на Г. С. Ф. и З. Г. С.а.

Сочи се още от ищцата, че с нотариален акт от 08.03.2023г първият ответник Б. Й. С. дарил на ответниците Е. К. Ц. и И. К. Д. 1/80 ид.ч. от горепосочените имоти, а след това с два нотариални акта, също от 08.03.2023г, им продал първо 20/80 ид.ч. от същите имоти и след това 19/80 ид.ч. от тези имоти.

От ответниците са подадени отговори на исковата молба, като Б. Й. С. оспорва иска, като излага, че ищцата не е владяла имотите и не е отблъсквала неговото 1 владение върху неговата идеална част от тях. От смъртта на наследодателя С.

Г. имотите са владени от наследниците съобразно дяловете. Неправилно ищцата се позовава на отказ от наследството на С. Г. с оглед чл.91а от ЗН, като сочи , и че и С. С. Г. се е отказал от наследството на С. Г. през 1998г.

Оспорва и твърдението, че М. П. Г.а - втора съпруга на С. Г., не наследява съпруга си. Излага, че тя е майка на Й. С. К.-баща на ответника С., починала е 1990г и към тази дата освен същата, наследници на С. Г. са и неговите деца С.

Г. , С. К.а и Й. К. - бащата на ответника и следователно всички са с равни дялове от по ¼ ид.ч. Ответникът Б. С. е наследник и на Й. К. и на М. Г.а и неговия дял е 2/4 или 40/80 ид.ч., с които се е разпоредил. Оспорва наличието на придобивна давност в полза на ищцата, тъй като никога не е упражнявала фактическа власт върху имотите.

В отговора си ответниците Е. К. Ц., И. К. Д. и Д. Р. Д. оспорват твърдението на ищцата, че тя е единствен собственик на процесните имоти, поради това, че отказът на С. К.а и Й. К. от наследство на С. Г., извършен през 1976г не се отнася до процесните имоти, тъй като имотите са били включени в ТКЗС, и след това са подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и се явяват новооткрито наследство, както, и че ищцата не придобила имотите по двностно влдение, тъй като наследодателите на ищцата не са владели имотите за себе си, не са отблъсквали владението на другите наследници. Сключването на договори за наем са действие на обикновено управление и не са доказателство за намерението на ищцата към пълноправна собственост.

От ответниците Е. К. Ц., И. К. Д. и Д. Р. Д. е предявен евентуален обратен иск срещу Б. Й. С. за заплащане на сумата от 18000 лева, представляваща платена цена за 39/80 ид.ч. от тези имоти, в случай че бъде уважен главния иск на Е.

Р. С..

От ответника Б. Й. С. е подаден отговор на обратния иск, в който поддържа недопустимост на обратния иск, тъй като такъв иск може да се предяви само срещу ищеца, тъй като решението ,с което се уважава иск за собственост следва да е влязло в сила, за да се постанови решение за връщане на даденото поради отпаднало основание. Обратният иск се оспорва и като неоснователен, тъй като от страна на купувачите по предварителния договор, по който е платена цената, е подписан само от Е. К. Ц. и според предварителния договор купувачите трябва да платят цента след като продавача издаде пълномощно за разпореждане с имотите. Получил е сумата от 9000 и за такава сума е подписал разписка.

Открито е производство по чл.193 ГПК по отношение установяване истинността /верността/ на удостоверение №130/10.06.1998г. на РС Видин и писмо РД-12-325/08.05.2025г на ОД Земеделие Видин.

С оглед изложеното от страните и събраните в производството писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Безспорно е между страните по делото, че общият наследодател С. К.

Г. е починал през 1979г., и е оставил наследници съпруга М. П. Г.а , починала 07.12.1990г. и деца С. Ст.Г., починал 18.01.2002г., Й. С. К., почанал на 22.10.2009г и С. С.а К.а, починала 17.10.2005г.

2

С. С. Г. е оставил наследници съпруга З. П. Г.а починала 21.05.2006г. и деца Г.

С. Ф. и Р. С.ев С., починал 12.05.2000г. и оставил наследник ищцата.

Й. С. К., е оставил наследници дете –ответникът Б. Й. С..

С. С.а К.а е оставила наследници дете З. Г. М..

Не се спори, и че М. П. Г.а е втора съпруга на общия наследодател С. К. Г., и майка на наследодателя на ответника Б. Й. С., видно и от удостоверение за наследници №220/28.11.2024г., както и че правото на собственост върху процесните недвижими имоти е възстановено на наследниците на общия наследодател С. К. Г.. „

Видно от протоколи за въвод във владение на ПК с.Ново село №2526V/23.02.1999г. , №2526V/24.02.1999г.

, № 2526V/ 01.03.1999г,

№2526V/08.03.1999г,

№2526V/22.03.1999г,

№2526V/

29.03.1999г,

№2526V/02.04.1999г,

№2526V/05.04.1999г,

№2526V/

09.04.1999г,

№2526V/14.04.1999г, №2526V/02.04.1999г, наследодателят на ищцата С. С. Г. е въведен във владение на имотите , описани в решение № 05/22.01.1999г. по чл.27 ППЗСПЗЗ в землище с.Винарово.

Не се спори между страните, и видно от договори за наем на процесните имоти - земеделски земи, е че ищцата е сключила договорите за наем, в качеството на наемодател.

Видно от удостоверение за откази от наследство №85/27.05.2002г. Й. С. и С.

С.а К.а са се отказали от наследството на С. К. Г. и отказите са вписани на 27.02.1992г.

С. С. Г. също се е отказал от наследството на С. К. Г., видно от писмо вх.

№6908/04.06.2025г. на РС Видин и удостоверение за отказ №130/10.06.1998г., издадено на основание определение № 568/2023г. по гр.д.№2140/2023г на ВРС, който отказ е вписан под №130 в книгата за откази от същата дата.

Не се спори, че първият ответник Б. Й. С. е прехвърлил правото на собственост върху 1/80 ид.ч. от процесните имоти на ответниците Е. К. Ц. и И.

К. Д. с дарение, материализирано в нотариален акт 171 от 08.03.2023г нот.д.№ 85/2023г на Нотариус Т.Атанасова с рег. № 162 от РНК с район на действие ВРС, а след това прехвърлил правото на собственост чрез покупко продажба върху 20/80 ид.ч. от същите имоти, материализирана в нот.акт 172/08.03.2023г. по нот.д.№ 86/23г и върху 19/80 ид.ч. от същите имоти, материализирана в нот.акт 173/08.03.2023г. по нот.д.№ 87/23г на Нотариус Т.Атанасова с рег. № 162 от РНК.

Удостоверение без дата от И. Е. като управител на Ива Агро Трейд ЕООД съдът намира, че не представлява писмено доказателство по смисъла на ГПК и не го обсъжда. Същият е разпитан в качеството на свидетел по делото.

В производството са събрани гласни доказателства на свидетелите на ищеца Г.

С. Ф., З. Г. М., В. Н. Г. и И. Ц. Е. , както и на свидетели на ответниците Р.

Б.ов Й., А. А. А., А. Д. А. и Д. К. Й.а.

Свидетелите на ищеца установяват процесните имоти, нивите са били на С. Г., после са останали на С. Г. и след смъртта му- на ищцата и на Г. Ф.. Не са чули някой да има претенции -от възстановяването правото на собственост на 3 нивите до миналата година, да има претенции за собственост върху процесните имоти. Ищцата живее в София отдавна, няма 20 години. Ищцата е ходила на нивите като малка. Не е имало спорове между наследниците относно нивите. Родителите на ищцата са работили имотите от възстановяването им до последно, докато ги дали под аренда, преди това баба и и дядо и. Родителите и са живели на село, докато баща и починал през 2000та година. Ищцата често ходи на село, почти всеки месец, не работи земята, земята са я работили родителите и. Не знаят да е имало спор между ищцата и ответника Б. С. за имотите докато се продали. Договорите за наем от 2012 г. до 2023г. са сключвани само с ищцата и само на нея е плащан наем за посочените имоти. Никой друг не е имал претенции за това.

Свидетелите на ответниците сочат, че не познават ищцата, не са я виждали в с. Винарово, само веднъж на Великден. Й. С. обработвал нивите, а след това - Б. С. и свидетеля Р. Й. в периода от 2003-2005г. до 2015-2016г. Имало е и други хора- свид. А., Й.а, които са помагали при обработването на земята. Б.

С. и свидетеля имали техника - два трактора, прикачен инвентар. През този период не е имало проблеми, спорове. Никой не е идвал да каже нещо за тези земи , и че е тяхно. След 2015 година Б. С. получил инфаркт и спрели да работят земите.

Съдът намира свидетелските показания за непротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани доказателства в производството и ги кредитира.

При така установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи: Титуляр на правото на собственост върху процесните земеделски имоти е бил общият наследодател на страните С. Г., които земи са били включени в селскостопански организации до приемане на ЗСПЗЗ обн. ДВ бр.17 от 01.03.1991г. След смъртта му през 1979г. същият е оставил наследници съпруга и три деца, които съгл. чл.5 и чл.9, ал.1 ЗН са с равни части -по ¼ ид.ч. По отношение на съпругата на общия наследодател не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9а ЗН, постановяваща, че когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца, тъй като от брака на наследодателя с М. П. Г.а има родено дете – Й. С. К..

В производството не са събрани като доказателства решения на ПК Ново село за възстановяване на правото на собственост, единствено са приети протоколи за въвод във владение на С. Ст.Г., които са от 1999г., поради което съдът приема, че извършените откази от трите деца на наследодателя са вписани преди възстановяване на правото на собственост върху недвижимите имоти и не са произвели правно действие. Решение № 363/94 по гр. д. № 253/94 I г.о.

ВКС; Решение № 207/1996 г. по гр. д. № 70/96 I г.о. ВКС; Решение № 416/26.07.2004 г. по гр.д. № 844/2003 Г., I г.о. ВКС;