Решение № 889 от 11.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря Д. Д. Генчева в присъствието на прокурора Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603089 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 02.06.2022г., постановена по НОХД № 7162/2021г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав съдът е признал за виновен подсъдимия П. С. С. за две извършени престъпления по чл. 183, ал.4, вр. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че:

1. За периода от м. септември 2014г. до 31.10.2020 г., в гр.София, ж.к.“*******, *******, след като е бил осъден с Решение № 132/04.06.2007 г., на СРС, БК, 89ти състав, постановено по гр.дело № 50/2007 г., влязло в законна сила на 11.07.2007 г., да издържа свой низходящ-непълнолетния си син С.П. С., ЕГН:

**********, като заплаща месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, чрез неговата майка и законен представител С.Я.В., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва-74 пълни месечни вноски в размер на 80 (осемдесет) лева, общо в размер на 5920 лева, както и частично задължение за м. август 2014г. в размер на 60лева ( общо в размер на 5980 лева), като деянието е извършено повторно, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление-по НОХД № 6456/2012 г. влязла в законна сила на 12.11.2013 г. СРС, НО, 111 състав 1

2. За периода от м. септември 2014 г. до 31.10.2020 г., в гр.София, ж.к. „*******, *******, след като е бил осъден с Решение № 132/04.06.2007 г., на СРС, БК, 89ти състав, постановено по гр.дело № 50/2007 г., влязло в законна сила на 11.07.2007 г., да издържа свой низходящ-непълнолетната си дъщеря С.П.С., ЕГН:

**********, като заплаща месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, чрез нейната майка и законен представител С.Я.В., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва-74 пълни месечни вноски в размер на 80 (осемдесет) лева, общо в размер на 5920 лева, както и частично задължение за м. август 2014г. в размер на 60лева ( общо в размер на 5980 лева), като деянието е извършено повторно, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление-по НОХД № 6456/2012 г. влязла в законна сила на 12.11.2013 г. СРС, НО, 111 състав, като при условията на чл.54, вр. чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК за всяко от тях са му наложени наказания „пробация“, изразяваща се в пробационните мерки: „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 (осем) месеца и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 (осем) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично, както и наказание „обществено порицание“.

На основание чл. 304 от НПК подс. С.П. С. е признат за невиновен и оправдан по двете първоначално повдигни обвинения за това съзнателно да не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски в периода от 01.04.2014г. до м. август 2014г. включително за разликата в броя на вноските над 74 пълни месечни вноски до 79 пълни месечни вноски и частично задължение в размер на 20 лева, както и за разликата в общия размер на дължимата издръжка над 5920 (пет хиляди деветстотин и двадесет) лева до 6320 (шест хиляди триста и двадесет) лева.

На следващо място СРС, НО, 93-ти с-в на основание чл. 23, ал.1 НК е определил на подс. С. едно общо най-тежко наказание за двете престъпления по чл.

183, ал.4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а именно: „пробация“, включваща пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящия адрес" за срок от осем месеца, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца, както и наказание "обществено порицание".

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени разноските в д.п. и съдебното производство.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от служебно назначения защитник на подс. П. С. – адв. Н. Б. – К., с която се твърди необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. В подкрепа на тезата си адв. Б. - К. изтъква, че приетата по делото допълнителна СОЕ не е изготвена въз основа на убедителни доказателства, не е отчетен факта на продължителна неработоспособност на 2 подзащитния й и липса на доказателства същият да е имал друг източник на доходи, поради което защитникът прави извод, че С. е бил в обективна невъзможност да плаща издръжка. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова от въззивния съд, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвиненията за извършени престъпления по чл. 183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.

28, ал.1 от НК.

В открито съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия П. С. – адв.

Б. – К. поддържа изложеното в жалбата и в допълнение сочи, че от събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е превел сума в размер на 8578 лв., във връзка с погасяване на задължения за издръжка към непълнолетните му деца. Пледира, че от друга страна за период от година и половина подс. С. се е намирал в обективна невъзможност да заплаща издръжка, поради влошено здравословно съС.ие, отчитайки и факта, че същият не е имал никакво имущество, с което да обезпечи своето задължение, то този период следва да се изключи от инкриминирания.

Прокурорът поддържа становище за законосъобразност на първоинстанционата присъда, с оглед на което пледира за потвърждаване на съдебния акт и отхвърляне на подадената въззивна жалба.

Подсъдимият П. С. нередовно призован не се явява и не взема становище по делото. Производството по отношение на същия е протекло при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIV-ти въззивен състав, като прецени изложените в жалбата твърдения, след като обсъди доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, намира следното:

След внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото, включително и доказателствата събрани непосредствено пред настоящата инстанция, този въззивен състав не установи възможност въз основа на тях да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, които по същество могат да бъдат сведени до следното:

Подсъдимият П. С. С. е роден на ******* г. в гр. София, българин, с българско гражданство, разведен, със средно образование, осъждан, ЕГН: **********, с поС.ен адрес-гр.София, ж.к.“*******.

С Решение № 132/04.06.2007 г., на СРС, БК, 89 с-в, по гр.дело № 50/2007 г., по описа на съда, влязло в законна сила на 11.07.2007 г., сключеният граждански брак между подс. П. С. С. и свидетелката С.Я.В. бил прекратен. С посоченото решение било утвърдено споразумение между съпрузите, съгласно което на майката са възложени родителските права над родените от брака деца – С.П. С., роден на 28.09.2002г. и 3

С.П.С., родена на 28.12.2003г., а на бащата е определен режим на лични отношения с тях. Съгласно постигнатото споразумение бащата П. С. С. се задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева за всяко дете, платими чрез тяхната майка и законен представител.

Въпреки горепосоченото съдебно решение, подс. П. С. С. съзнателно за периода от ноември 2008 г. до ноември 2011 г. не изпълнявал задължението си да заплаща издръжка на децата си, поради което бил осъден с Присъда от 25.10.2013 г. по НОХД № 6456/2012 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 111 с-в, за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК и по чл.183 ал.1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“. Наказанието е изтърпяно на 24.08.2016 г.

Поради продължителното неизпълнение на задълженията за плащане на издръжка, свидетелката С.Я.В., в качеството на майка и законен представител на С.П.

С. и С.П.С., се снабдила с изпълнителен лист от 27.07.2012г. по гр. д. № 50/2007 г. по описа на СРС, за вземанията на децата си за издръжка. Въз основа на издадения изпълнителен лист свидетелката инициирала образуването на изпълнително дело № 20138760400643 по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № 876 на КЧСИ, срещу подсъдимия П.

С. С. за принудително събиране на вземанията за издръжка на С.П. С. и С.П.С. по гр. д.

№ 50/2007 г. по описа на СРС. По посоченото изпълнително дело била извършена публична продан на ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор ***, собственост на подс. П. С. С.. С разпоредителен протокол от 02.07.2015г. от получената от публичната продан сума били разпределени суми в размер на 4164,25 лв на С.П. С. и в размер на 4164,25 лв. на С.П.С., представляващи частично погасяване на предявените в изпълнителното дело вземания за издръжка на двамата взискатели. На 23.07.2015г. на основание влязъл в сила разпределителен протокол ЧСИ Д. З. превела с платежно нареждане по банковата сметка на св. С.Я.В., в качеството на майка и законен представител на двамата взискатели, сума в размер на 8578.50 лева.

В периода от м. септември 2014 г. до 31.10.2020 г. подсъдимият отново не изпълнявал задължението си да заплаща издръжка към С.П. С. и С.П.С., като по този начин се натрупали 74 пълни месечни вноски за издръжка към всяко от децата, всяка от които по 80 лева, както и частично задължение за м. август 2014г. в размер на 60лева за всяко дете.

В периода от септември 2014 г. до 31.10.2020 г. подсъдимият не е бил нетрудоспособен. Във връзка с неизпълнение на задълженията за плащане на издръжка на децата си в размер на повече от две месечни вноски, след като е осъден с влязло в сила решение, срещу П. С. С. било образувано ДП 303/2015г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. № 57108/2014 г. по описа на СРС.

В хода на първоинстанционното

4 съдебно производство е изготвена допълнителна съдебно - оценителна експертиза /СОЕ/, от заключението на която, се установява, периодът, за който подсъдимият П. С. не е изплатил дължимите издръжки на двете деца, а именно – от септември 2014 г. до 31.10.2020 г., както и точният размер, който остава дължим – за С.П. С. сума в размер на 5920 лева и за С. С.а С.а сума в размер на 5920 лева.

В хода на въззивното съдебно следствие е изготвена допълнителна съдебно оценителна експертиза /СОЕ/. Експертизата е установила, че след анализ на събраните в хода на делото доказателства, включително представената във въззивното производство справка-извлечение от ПИБ АД за движенията по банковата сметка на св. С.Я.В. за инкриминирания период, не са налице основания за промяна на изводите, посочени в заключението на допълнителната СОЕ по НОХД 7162/21 по описа на СРС.

Така възприетите от въззивния съд фактически констатации са направени след анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства: показанията на свидетелите С. С., С. С.а и С.В., заключенията на изготвените по делото експертизи: съдебномедицинска експертиза, съдебнооценителна експертиза, допълнителна съдебно-оценителна експертиза, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. На основание чл.

327, ал. 4 НПК въззивният съд проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което беше извършен разпит по делегация на ЧСИ Д. З., с рег. № 876 на КЧСИ, бяха приложени материалите по Изпълнително дело № 20138760400643, както и бе назначена и изслушана допълнителна съдебно - оценителна експертиза.

Фактическата обстановка, възприета от въззивния съд, по съществото си кореспондира с тази, установена от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, поради което не се наложи настоящата съдебна инстанция да ги ревизира, а само да допълни. Възприетата от Софийски районен съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея фактически изводи не се променят и след събиране на нови доказателства и средства за тяхното доказване от настоящата инстанция. Според заключението на изготвената в хода на въззивното производство допълнителната СОЕ, тъй като липсват данни преведената от Д. Ж. З. на 23.07.2015г. сума в размер 8578,50 лева по банковата сметка на св. С.Я.В. с основание „643 13 П. С. С.“, да има отношение към дължимата издръжка, то това обстоятелство не може да обоснове промяна на изводите, посочени в заключението на допълнителната СОЕ по НОХД 7162/21 по описа на СРС. От друга страна от разпита на св. Д. Ж. З. и приложените от нея писмени доказателства във връзка с ИД №20138760400643 срещу П. С. С. се установява, че изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.07.2012г., за принудително събиране на вземания за издръжка на С.П. С. и на С.П.С. преди датата на издаване на 5 изпълнителния лист и последващите задължения за издръжка в размер на 80 лева на месец за всяко дете. От приложения разпределителен протокол се установи, че общият размер на натрупаните към 02.07.2015г. вземания – главница, разноски и лихви, на С.П. С. и на С.П.С. са в размер на 8642,04 лева за всеки един от тях. Чрез използваните принудителни способи по ИД №20138760400643 е събрана сума в размер на 10 220 лева, като при разпределението на тази сума на взискателите С.П. С. и С.П.С. са разпределени суми в размер на 4164.25 лева за вземания за издръжка и суми в размер на 125 лева за вземания за разноски в изпълнителното производство. Очевидно, разпределените и впоследствие получени от взискатели суми за издръжка представляват частично погасяване на предявените от тях вземания, при това на стойност по-малка от половината. Съгласно разпоредбите на ГПК редът на погасяване на задълженията е установен в чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, като съгласно Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019г. по тълк. дело №3/2017г., ОСКТК на ВСК – „при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията ……. ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 З З Д ; “ В тази връзка, отчитайки значителните суми на останалите непогасени задължения на подс. С. към двете деца, вземайки предвид и размера на дължимата месечна издръжка от 80 лева на месец, то може да се направи категоричен извод, че в хода на изпълнителното производство са останали неудовлетворени вземания на взискателите за издръжка – главница, лихви и разноски, за период по-дълъг от 3 г., предхождащ крайния момент към който са определени техните изискуеми вземания, а именно датата на разпределителния протокол - 02.07.2015г. С оглед изложените съображения, настоящият състав прие, че получената на 23.07.2015г. от св. С.Я.В., в качеството на майка и законен представител на С. и С. С.и, сума в размер на 8578.50 лева, касае погасяване на задължения за издръжка, дължими от подс. С. за период предхождащ инкриминирания.