Решение № 790 от 09.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Биляна М. Вранчева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Виктория Тр. Христова в присъствието на прокурора Р. Н. Т. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603225 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 25.04.2024г., постановена по НОХД № 13663/2023г. по описа на СРС, НО, 135 състав, Съдът е признал подсъдимия Ц. Н. М., роден на **** г. в с.Смолско, обл. София, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с настоящ адрес: гр.София, ул. ****, ЕГН **********, за невиновен в това, че на 06.09.2022 г. около 14:30 часа в двора на къща, находяща се в гр. София, ул. **** се е заканил с престъпление против личността / убийство/ с думите: „сега ще те утрепя, сега ще ти извадя гръкляна“ на Л.В.Б., ЕГН ****, като това заканване е предизвикало страх за живота й, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК е постановил направените разноски по делото остават за сметка на държавата.

Срещу така постановената присъда в срока по чл. 319, ал.1 от НПК е постъпил протест прокурор при Софийска районна. Във въззивния протест се изразява недоволство от постановената присъда, като се счита същата за неправилна и се моли да бъде отменена, а подс. Ц. М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му пред първата инстанция обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Според прокурора на съшия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието 1 изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години.

Настоящият съд намери, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да бъде назначена Техническа експертиза, при която вещото лице да се запознае с приложения диск на л. 35 от ДП и след като установи откритите в него файлове, да изпише на хартиен носител съдържанието на намиращия се там запис от разговор, проведен с телефонна централа № 112.

В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция на 18.10.2024г., съдът е изслушал и приел заключението на назначената СТЕ, изготвено от ВЛ Е. Л..

В хода на съдебната прения прокурорът поддържа внесения от СРП протест и счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на пострадалата Ю.Б., като в конкретния случай се установява, че те са еднопосочни и правдиви. Според представителя на държавното обвинение тези показания се подкрепят от показанията на полицейските служители, както и от приетата комплексна СПЕ, от която е видно, че възприетото от освидетелстваното лице е възбудило основателен страх за живота и тревожност, свързана с оплакване от вербална и физическа агресия. Посочва, че ако в обективната действителност не са се обективирали посочените заплахи, то реално чувството на страх и застрашеност у пострадалата е нямало да се установят при извършеното експертно заключение. Също така е изтъкнато, че пострадалата е посочила точно какви закани е възприела в посочения ден и съдът неправилно е възприел, че не е доказана обективната страна на деянието. Посочено е, че фразите, които подс. М. е отправил към нея са били обективно възприети и в съвкупност с предприетите от него физически и вербални действия е обективирал съставомерни действия от естеството да възбудят основателен страх за живота на пострадалата. Предвид изложеното, се моли за отмяната на първоинстанционната присъда и постановяването на нова, с която подс. М. да бъде осъден и да му бъде наложено наказание съобразно пледираното от СРП пред първоинстанционния съд.

Защитникът на подс. М. – адв. А. моли протестът да бъде оставен без уважение, а присъдата да бъде потвърдена. Счита същата за правилна и законосъобразна, като обективно и всестранно в мотивите си СРС е анализирал събрания доказателствен материал по делото.

Изтъкнато е, че в подадения протест не са изложени мотиви, както и че след изготвяне на съдебните мотиви, същи липсва допълнение към протеста. Счита, че правилно първоинстанционният съд е посочил, че липсват категорични доказателства, че подс. М. е оправил закана спрямо св. Б.. Според защитата основен източник на такава информация са показанията именно на св. Б., които не следва да се отличават с особена степен на достоверност с оглед заинтересоваността й от изхода на делото. Анализирайки приетата пред настоящата инстанция СТЕ, защитата посочва, че св. Б. се е обадила на тел. 112 преди да излезе от дома си и да започне спора с М. по отношение на това защо слага колчета и огражда имота си. Според защитата тя е целяла да възпрепятства подс. М. да загради имота си и поради тази причина си е измислила, че той се заканва спрямо нейния живот и здраве.

На следващо място са отбелязани разминаванията в показанията на двамата свидетели2 очивидци – пострадалата Б. и св. Р.. Изтъкнато е, че обвинението не се доказва и от разпитите на полицаите Т. и Г., които са констатирали единствено, че има спор относно имотните граници, но св. Б. не е споделила с тях да е имало отправена закана за убийство.

Изтъкнато е, че в обаждането си към тел. 112 св. Б. спокойно е обяснила за спора между тях, подадената жалба за това и уведомена ли е общината. Вниманието на съда е насочено и към личността на подс. М. - почтената му възраст и представените характеристични данни.

Посочени са и свидетелските показания на св. Калилова, според който двамата живеят повече от 40 години без огради между имотите си и никога не са имали проблеми. Същите били започнали едва след настаняването на св. Б. в съседен на тях имот. В заключение, поради изложените съображения се моли протестът да бъде оставен без уважение, а първоинстанционната оправдателна присада да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

Адв. И. – защитник на подс. М. изцяло поддържа казаното от адв. А.. Посочва, че подсъдимият му е дългогодишен клиент, но за първи път се явява по наказателно дело. По отношение на фактите единствено излага, че става въпрос за 10 метрова ограда, която е монтирана към момента на случката и е по регулационната линия на М.. Имотите на М. и Б. са разделени и нямат обща граница, както и, че до ден днешен няма спор за собствеността и по отношение на границите на имота.

В своята лична защитата подс. М. поддържа доводите на защитниците си. Изтъква, че не познава жената и няма основание да тръгне срещу нея. Посочва, че е заградил имота си по негови документи и скица. Един път жена му е искала документи от св. Б., за да направят сравнение. Подсъдимият не знае защо така се е нахвърлила срещу него и всички съседи.

В предоставената му последна дума иска справедливо наказание.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 17 въззивен състав, след като обсъди доводите в депозирания протест и допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменяна.

След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.

Подсъдимият Ц. Н. М., ЕГН **********, роден на **** г. в с.Смолско, обл. София, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с настоящ адрес: гр.София, св.“Горна Баня“ ул. ****.

Подсъдимият Ц. М. и св. Л. Б. са собственици на съседни имоти и били във влошени 3 междусъседски отношения. Св. Б. посещавала имота си, находящ се в гр.София, ул. “****, главно през летния сезон. Във връзка с възникнали помежду им скандали, адресът често бил посещаван от полицейски служители.

На 06.09.2022г. св. Б. и неин познат – св. Р. отишли в къщата на ул. “****. Докато били вътре в къщата, чули шум. Поглеждайки през прозореца св. Б. видяла, че подс. М. копае дупки и има метелни колове, с които вероятно ще направи ограда на имота си. Св. Б. помолила св. Р. да остане вътре, а тя отишла да говори с подс. М.. Когато го попитала какво прави, подс. М. отговорил, че ще си слага ограда. Св. Б. заявила, че това няма как да стане, защото имотът е нейн. Възникнал словесен конфликт, при който двамата си разменили взаимни обиди и закани.

След подаден сигнал на тел. 112 от св. Б. на мястото дошъл полицейски екип от 06 РУ – СДВР – св. Т. и св. Г.. Те констатирали, че между страните е налице имот спор и съставили протокол за предупреждение и на подс. М. и на св. Б..

В рамките на досъдебното производство са били изготвени две коплексни съдебнопсихиатрични и психологически експертизи – на подс. М. и св. Б.. Съгласно даденото заключение подс. М. е психично здрав. Липсват придобити или вродени нарушения на интелекта. Къминкриминираната дата е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Актуалното му психично състояне позволява участие във фазите на наказателното производство. Експертизата на св. Б. също е установила, че тя е психично здрава. Не са констатирани преки или косвени данни за формирана зависимост към алкохол или психотропни вещества. Към датата на инкриминираното деяние, а и към момента на изготвяне на експертизата психичното състояние на освидетелстваната е позволявало правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Възприетото от освидетелстваното лице е възбудило преживяване на страх за живота и тревожност, свързана с уплаха от вербална и физическа агресия.

В мотивите си СРС обстойно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а именно: дадените в хода на първоинстанционното съдебно следствие показания от свидетелите е Л. Б., И. Р., М.Т., Р. М.а, Рад М., Л.Х., както и тези дадени в съдебното следствие и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т. 2, предл. 2 от НПК на полицейските служители Т. Т. и М. Г. и на св. Л.А.; писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за полицейско предупреждение, трасировъчна скица за ПИ *** от КККР, м.“Подлозище“ – Горна Баня –разширение, район „Овча купел“, гр. София, писмо от Началник 06 РУ –СДВР, удостоверение за притежаване на газово неогнестрелно оръжие, справка съдимост, характеристика на подс.Ц. М., извадка от ТР, както и способите за доказване: заключенията на изготвените и приети по делото експертизи КСППЕ.

Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съдия правилно е анализирал доказателствата по делото и законосъобразно е достигнал до извода, че на подс. М. не следва да се ангажира наказателна отговорност за извършено престъпление по смисъла на 4 чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Въззивната инстанция се съгласява с изводите на районния съд, че от доказателствата по делото не се установява от обективна и субективна страна подс. М. да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

По делото е безспорно установено, че подс. М. и св. Б. са били в крайно обтегнати междусъседски отношения. На инкриминираната дата помежду им в действителност е възникнал конфликт свързан с поставянето на метални колчета, служещи за ограда от подс.

М.. Разпитаните полицейски служителите св. Т. и св. Г., в показанията си са еднопосочни, че сигналът, по който са били изпратени и конфликтната ситуация, която са заварили се е била единствено за недвижимите имоти на двамата участници в конфликта. И двамата посочват категорично, че не се е касаело за отправена закана за убийство. Съдът коректно е отчел, че показанията на тези двама свидетели са абсолютно безпристрастни и лишени от всякаква заинтересованост от изхода на настоящото наказателно производство. От друга страна, показанията на тези двама свидетели в частта им относно мотива за конфликта и липсата на всякакъв вид отправени закани от страна на подс. М. към св. Б. са в пълен унисон с показанията на св. М.а, която е съпруга на подсъдимия. Въпреки наличието на заинтеросованост в нейните показания, те също са в насока, че не е имало отправена закана.