Решение № 303 от 17.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Велико Търново, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500011 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. ГПК.

С Решение №1453/29.10.2025г., постановено по Гр.д.№2122/2025г. по описа на РС – Велико Търново, поправено по реда на чл.247 ГПК и допълнено по реда на чл.250 ГПК с Решение №1564/17.11.2025г. на ВТРС, поправено с Решение №193/11.02.2026г., са уважени предявените от К. Г. Д. против Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и частично е уважен иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за обезщетение за оставане на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение в размер на 16 113,15 лева за периода от 24.04.2025г. до 15.10.2025г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ в съда – 23.06.2025г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за разликата над сумата от 16 113,15 лева до пълния претендиран размер от 16 877,52лв. и за периода от 16.10.2025г. до 24.10.2025г.

В рамките на преклузивният двуседмичен срок за въззивно обжалване по чл.259 ал.1 ГПК вр. чл.315 ал.2 ГПК против първоинстанционно решение №1453/29.10.2025г. по гр.д.

№2122/2025г. по описа на ВТРС е постъпила въззивна жалба с вх.№24229/14.11.2025г. /пощ. клеймо 12.11.2025г./ от ответника Професионална гимназия за мода и дизайн гр.В.Търново, чрез пълномощник адв.Т. Т. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

1

Оспорва извода на РС за незаконност на уволнението с твърдения за допуснати от първостепенният съд процесуални нарушения, не извършен цялостен анализ и преценка на надлежно събрания доказателствен материал и игнориране на част от установените факти, а други са ценени превратно спрямо инстинската им процесуална стойност. Оспорва като неправилен извода на РС за установена липса на престой, поради неизпълнена от ответника доказателствена тежест, което се отговаряло на действителното положение. Сочи се, че извършената промяна в структурата и длъжностното разписание е в правомощията на работодателя и са упражнени и реално осъществени, което е решение по целесъобразност.

Оспорва като неправилен извода на РС, че не е изпълнено указанието, дадено с разпореждане от 30.07.2025г., с довод, че в седмичен срок са дадени отговори на всички искания на ищцата и те се намират в документите по делото. Твърди се, че неправилно РС не е разгледал ответното възражение за прихващане на вземането за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ с изплатените на ищцата обезщетения по чл.220 ал.1 КТ и чл.222 ал.1 КТ, които, при извод за незаконност на уволнението ще са платени на отпаднало основание и моли при такъв извод по спора ответното възражение за прихващане да бъде уважено. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното решение в обжалваната му от ответника част, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№27696/30.12.2025г. на въззивната жалба на ответника от насрещната страна – ищеца К. Г. Д., с който релевира възражение за процесуална недопустимост на въззивната жалба на ответника като просрочена – подадена след изтичане на законния преклузивен срок за въззивно обжалване по чл.259 ал.1 ГПК, изтекъл на 12.11.2025г. вкл., а възивната жалба на ответника е подадена чрез лицензиран пощенски оператор с пощенска пратка с проследяващ номер PS5002005TS2G на 13.11.2025г., 14:40ч., отхвърлено като неоснователно и недоказано с постановено Определение №45/12.01.2026г. по настоящото В.гр.д.№11/2026г. по описа на ВТОС. В условията на евентуалност, по същество оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено в обжалваните от ответника части, като правилно и законосъобразно, по развити съображения по съществото на спора. Претендира направените разноски за въззивна инстанция.

В писмен отговор на въззивната жалба на ответника с вх.№27696/30.12.2025г. е инкорпорирана срочно подадена насрещна въззивна жалба от ищцата К. Г. Д. против първоинстанционното съдебно решение В ЧАСТТА, с която е частично отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за разликата над сумата от 16 113,15 лева до пълния претендиран размер от 16 877,52лв. и за периода от 16.10.2025г. до 24.10.2025г., с искане за отмяна в тази му част и за присъждане на ищцата на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ до 6 месеца, ведно със законната лихва, нередовностите на която по чл.260 т.2 и т.4 от ГПК са срочно отстранени от въззивника – ищец с уточняваща молба – претенция с вх.№6534/25.03.2026г.

2

В срок е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба на ищцата от другата страна – Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново, чрез пълномощник адв.Т. Т. – ГАК, с който счита твърденията на въззивника – ищец по съществото на спора за неоснователни и необосновани. Претендира разноски.

В СЗ въззивникът Професионална гимназия по моден дизайн гр.В.Търново, представляван от адв.Т. Т. – ВТАК, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена.

Оспорва насрещната въззивна жалба на ищцата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира направените във въззивна инстанция съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Възразява срещу претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция, освен за недължимост, и за прекомерност.

В СЗ въззивникът по насрещната въззивна жалба К. Г. Д. и ответник по въззивната жалба на ПГМД гр.В.Търново с писмено становище от 26.05.2026г. моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Моли, да бъде отхвърлена въззивната жалба на ПГМД като неоснователна и недоказана, респ. уважена насрещната въззивна жалба на ищцата, по изложени съображения по съществото на спора и доразвити в представена писмена защита.

Претендира разноски за въззивна инстанция.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната и насрещната въззивни жалби са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Възражението на ищцата за процесуална недопустимост на въззивната жалба на ответника, поради просрочие, е неоснователно и като такова е отхвърлено с постановено по делото Определение №45/12.01.2026г. и по съображенията, изложени в същото, поради което въззивната жалба на ответната ПГМД подлежи на разглеждане. Обжалваното първоинстанционно решение №1453/29.10.2025г. по гр.д.

№2122/2025г. по описа на ВТРС е обявено на страните на посочената от РС дата – 29.10.2025г. и двуседмичният срок за въззивното му обжалване е изтекъл на 12.11.2025г. вкл., като, видно от пощенското клеймо върху плика, както и от писмо с вх.№ на ВТРС 25092/26.11.2025г. от „Български пощи“ ЕАД, въззивната жалба на ответника с вх.

№24229/14.11.2025г. е подадена по пощата и постъпила в пощенска станция ПС В.Търново – 2 клон на 12.11.2025г. в 16:07 часа, т.е. в преклузивния срок за въззивно обжалване и като срочно подадена е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Допълнително първоинстанционно решение №1564/17.11.2025г. по Гр.д.№2122/2025г. по описа на ВТРС е необжалвано от страните в частта, с която е оставена без уважение молбата на К. Г. Д. за допълване на Решение №1453/29.10.2025г. на ВТРС чрез осъждането на ПГМД гр.В.Търново за сумата от 1341,09 лева, представляваща сбор от вземания по чл.267 ал.1 КТ, по чл.220 КТ и по чл.222 ал.1 КТ, ведно със законната лихва от подаване на 3 исковата молба, и в тази му част е влязло в законна сила на основание чл.296 т.2 пр.1 от ГПК.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните му от страните по делото части. На основание чл.269 изр.2 от ГПК по останалите въпроси, т.е. по правилността на решението, въззивният сът е ограничен от посоченото в жалбата.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд приема следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били предявени от ищеца К. Г. Д. против ответника Професионална гимназия по моден дизайн гр.Велико Търново /ПГМД/ първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за признаване уволнението на ищцата, обективирано в Заповед №435/23.04.2025г. на Директор на ПГ по моден дизайн гр.В.Търново като незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – по история и география и гражданско образование“ в ПГМД гр.Велико Търново, и, съобразно и уточняваща ИМ по реда на чл.129 ал.4 вр. ал.2 ГПК молба с вх.№ на ВТОС №739/19.01.2026г. в изпълнение на Определение на въззивния съд №45/12.01.2026г., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 16 877,52 лева , равняваща се на 8629,34 евро, представляваща обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца от 24.04.2025г. до 24.10.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 23.06.2025г. до окончателното изплащане. Изложените в ИМ от ищеца основания за незаконосъобразност на атакуваното й уволнение са следните: 1/че не е налице ФС на приложеното от работодателя основание за уволнение на ищцата по чл.328 ал.1 т.4 от КТ, т.к. в периода от 27.03.2025г. до 23.04.2025г. не е имало престой в ответното училище за учителя по история, география и гражданско образование, като чаковете по тези учебни предмети са били взети от други учители, образователният процес е продължил, макар и с други преподаватели /повечето без необходимата професионална квалификация, в противоречие с КТ и ЗПУО/, т.е. не е имало престой и/или спиране на учебния процес по общообразователните предмети „История и цивилизации“, „География и икономика“ и „Гражданско образование“, 2/ че процесната заповед за прекратяване на ТПО не съдържа данни за датата на сключване на трудовия договор, срокът на предизвестието, размера на обезщетенията, които минимални изисквания за съдържанието на заповедта, според ищеца, не са изпълнени, 3/твърди се, че щатното разписание, утвърдено със Заповед №375/18.03.2025г. на Директора на ПГМД е формално, а Заповед за престой №378/27.03.2025г. на работодателя е тенденциозна, издадена без да се имат предвид съдебното решение за възстановяване по Гр.д.№3671/2023г. по описа на ВТРС и реалната ангажираност на ищеца в учебното заведение и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя и нарушение на чл.8 ал.1 КТ, т.к. не е извършено реално, а фиктивно „спиране 4 на работата за повече от 15 дни“ на отдела, съдържащ единствено длъжността, която ищеца е заемала. Съобразно и уточняваща ИМ молба от ищцата с вх.№ на ВТОС 739/19.01.2026г., изложени са твърдения, че последното месечно БТВ на ищцата е в размер на 2 812,92 лв., както и че след атакуванато уволнение ищцата е останала без работа, поради което и претендира заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за период от шест месеца.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на ИМ ответникът е заел становище за процесуална допустимост, а по същество неоснователност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, които е оспорил изцяло с искане да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Твърди се, че със Заповед №378/27.03.2025г. е установен престой на съответното звено с последиците от този факт, произтичащи от решението на представителя на работодателя, което е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Сочи се, че сложния ФС на уволнението по чл.328 ал.1 т.4 от КТ е осъществен реално, т.е. заемащата длъжността „учител по история и география“ ищца по делото през период от 15 работни дни /27.03.2025г. до 24.04.2025г./ не е изпълнявала трудовите си функции, поради установения престой в отдел „Педагогически специалисти по история и география“. Твърди се, че организацията на работата и издръжката на училището се определят изключително от делегирания бюджет. Сочи се, че в заповедта за уволнение основанието е изрично посочено и с това се изчерпват задължителните изисквания за съдържание на уволнителната заповед, които в случая са изпълнени.