Решение № 23288 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23288 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110177659 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу С. Д. Б., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 266.31 лева – цена на доставена и ползвана топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топласнабден имот – апартамент № 83, находящ се в гр. София, ***********, аб.№ *****, формирана, както следва:

1 / от сумата от 212,88 лева – главница – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., и сумата от 48,48 лева – обезщетение за забава върху главницата от 212. 88 лева за периода от 15.09.2022 г. до 08.05.2024 г., 2/ сумата от 3,78 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., и сумата от 1,17 лева – обезщетение за забава върху сумата от 3.7 8 лева за периода от 16.07.2021 г. до 08.05.2024 г, ведно със законна лихва върху главниците за период от 12.06.2024 г. /датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35676/2024 г., СРС, 63 с-в. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали 1 потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответникът отговаря като наемател на процесния недвижим имот – общинско жилище, до който е доставяна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че е доставял топлинна енергия и битово горещо водоснабдяване на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ***********, аб.№ *****, ап. 83, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства: писма от СО, договор между СЕС и ФДР и протокол от ОС на СЕС, решение на административен съд, обща фактура, извлечение от сметка, договор между ищеца и ФДР и копие от в. Монитор от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД при общи условия на битови клиенти.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез особен представител адв. А. А., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани.

Оспорва се на първо място качеството потребител на топлинна енергия на ответника и наличието на облигационни отношения межди ищеца и ответника. Сочи, че няма доказателства ищецът да е поканил ответника да заплати процесните суми съответно да го е поставил в забава.

Заявява, че не оспорва количествата и стойността на доставената топлинна енергия, а единствено наличието на облигационни отношения със страна – ответника по делото и дължимост на процесната сума.

С тези аргументи иска съдът да отхвърли предявените искове изцяло евентуално частично.

С определение № 32949/06.08.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.

Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – два броя изравнителни сметки.

В хода на производството по делото от СО е постъпило писмо относно това кое лице е обитавало топлоснабдения имот.

В съдебно заседание, проведено на 1 8.11.2025 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответникът не се явява в открито съдебно заседание като не се явява и особеният му представител – адв. А..

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не 2 изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 19640 от 26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35676/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник. Между страните липсва спор, че същите са валидни и действащи през процесния период.

От представено по делото копие от писмо от СО, район Младост се установява, че процесният имот – апартамент № 83, находящ се в гр. София, *********** е общинска собственост. Ответникът обаче е бил настанен в имота до 21.07.2021 г., когато жилището е иззето.

Представено е и писмо отново от СО, район Младост, видно от което към 10.02.2021 г. лицето С. Д. Б. е обитавал имота макар още към лятото на 2020 г. да са предприети действия за отстраняването му от имота.

В тази връзка са приложени и решение на ВАС, с която е потвърдено решение на АССГ – като с посочените съдебни актове е отхвърлена жалба на ответника срещу заповедта за отстраняването му от имота.

По делото е представена една обща фактура за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., издадена на 31.07.2021 г., която е на името на ответника С. Д. Б. като титуляр на партида.

От договор между СЕС и ФДР от 01.10.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 20.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. В протокола от ОС на СЕС ответникът не присъства, доколкото имотът е общинска собственост. .

Налице е и договор от 03.06.2020 г. между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД, със срок от три години – действал от 01.05.2020 г.

Видно от документите, представени от ФДР, през периода 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. титуляр на партида, на чието име е издадена изравнителната сметка отново е ответникът С. Д. Б.. Последният е адресно регистриран в имота по постоянен адрес от 24.07.2009 г. – като регистрацията не е 3 променяна.

На последно място, видно от приложено на л. 36 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 212.88 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен период от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., възлизаща на 161.28 лева /отразена към м.

07.2022 г./ и две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен период в размер съответно на 29.41 лева и 22.19 лева, отразени в м. 10 2022.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за които е издадена заповед № 19640 от 26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35676/2024 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.201 8 г. по тълк.д. № 4

2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /писма от СО район Младост, справка НБД „Население“, обща фактура, изравнителна сметка и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че процесният имот е общинска собственост.

В случая обаче ответникът С. Д. Б. има качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот в процесния период. Това е така, доколкото по делото са представени доказателства, че същият е бил настанен в имота на договорно основание / наемен договор със СО/. Това обстоятелство очевидно е доведено до знанието на ищеца, който е открил партида за имота на името на ответника в процесния имот. В тази връзка макар общината да е предприела действия по отстраняване на ответника от имота, същият е продължил да го обитава в процесния период /от точно три месеца/.

Поради това с факта на откриване на партидата и извършването на доставка на топлинна енергия ищцовото дружество е приело да извършав доставка на топлинна енергия в имота. Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка между ищеца и ответника С. Д. Б. е възникнала преди началото на исковия период и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана – до 21.07.2021 г. / което подлежи на преценка от съда по реда на чл. 162 от ГПК/.