Определение № 2040 от 04.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2040 гр. Бургас, 04.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500318 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 2972/24.01.2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с подател – Д. А. В. – гражданин на ****, роден на ***г., с Разрешение за пребиваване № ***, изд. на ****г., ЛНЧ ********** и от „Влас Вю“ ЕООД със седалище гр.

Ямбол, ЕИК 206632578, адрес на управление гр. Ямбол, ***, представлявано от Управителя Иво Тодоров против Определение № 331/16.01.2023г., постановено по гр. дело № 210/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Несебър.

Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението (съобщение за изготвеното решение е получено от страната на 19.01.2023г., а жалбата е постъпила в съда на 24.01.2023г. – тоест – в рамките на предвидения седмодневен срок за атакуване на определението), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – адвокат Панайотова разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция (лист 19 от първоинстанционното производство).

С частната жалба се претендира така атакуваното определение да 1 бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предявен е иск от Д. А. В. – гражданин на *****, роден на ***г., притежаващ Разрешение за пребиваване на територията на Република България № ***, изд. на *****г., ЛНЧ ********** и „Влас вю“ ООД със седалище гр. Ямбол, ЕИК 206632578 и адрес на управление гр. Ямбол, ул.

„Търговска“ № 132, представлявано от Управителя Иво Атанасов Тодоров – двете лица, представлявани от адвокат Ана Панайотова, със съдебен адрес – гр. Бургас, ***, ет. 3, офис 1 против „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД със седалище гр. Бургас, ЕИК 203586054 и адрес на управление гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 4, представлявано от Управителя Д. В., против Д. А. В. и против „Катер“ ЕООД със седалище гр. П., ЕИК 206470585 и адрес на управление гр. Пловдив, ***, представлявано от Управителя Дончо Петров Петров, с които се претендира да бъде прогласена нищожността на предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 21.11.2021г., ведно с Анекс от 17.08.2022г. на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД – поради симулация (привидност) на привидната сделка и нищожност на прикритата сделка, като последната е недействителна на следните евентуални основания, в заявената поредност – поради противоречие със закона, поради неговото заобикаляне и поради накърняване на добрите нрави, както и поради липса на съгласие. В исковата молба се посочва, че на дата – 21.11.2021г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свети влас, община Несебър, с адрес на поземления имот – гр. Свети влас, м. „Инцараки“, с площ от 597 кв.м., с начин на трайно ползване – незастроен имот за курортнорекреационен обект, с номер по предходен план – 20, парцел V-507, ведно с всички подобрения и приращения върху същия, по силата на който „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД, представлявано от Д. В. със седалище гр. Б. в качеството си на продавач се е задължил да продаде на купувача „Катер“ 2

ЕООД със седалище гр. Пловдив описания по-горе недвижим имот.

В исковата молба се посочва, че така сключения Предварителен договор за покупко-продажба от 21.11.2021г., ведно с Анекс към него от 17.08.2022г. е нищожен като привиден на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 17 от ЗЗД, като се посочва, че официално заявеното съглашение е предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД, но основанието за действителното съглашение (прикритата сделка) между Управителя на „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД – Д. В. от една страна и „Катер“ ЕООД е накърняване правото на другия съдружник в „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД – Д. А.

В. и кредитор на Дружеството с вземане в размер на 470 482 лева и правото на ликвидационен дял от единствения актив, който притежава Дружеството – недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 21.11.2021г., както и накърняване правата и законните интереси на „Влас Вю“ ЕООД като страна по предварителния договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство от 10.11.2021г.

В исковата молба се посочва, че при условията на евентуалност – в случай, че настъпи процесуалното условие за отхвърляне на иска за обявяване и прогласяване нищожността на сключения на 21.11.2021г. Предварителен договор за покупко-продажба от 21.11.2021г., ведно с Анекс към него от 17.08.2022г., като привиден, се предявява и следва да бъде разгледан и иск за обявяване и прогласяване нищожността на посочения предварителен договор като нищожен поради противоречие със закона, поради неговото заобикаляне, поради накърняване на добрите нрави и поради липса на съгласие.

С Определение № 331 от 16.01.2023г., постановено по гр. дело № 210/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратено производството по делото и делото е изпратено на Районен съд – Несебър. В своите мотиви, съдът е посочил, че в процесния случай предявените искове касаят претенции за обявяване нищожност на предварителен договор за продажба на недвижим имот, който се намира в землището на гр. Свети влас, Община Несебър, област Бургас, поради което съдът е приел, че попадат в приложното поле на чл. 109, предл. 2 от ГПК, който се явява специален по отношение на чл. 105 от ГПК, уреждащ общата местна подсъдност. Съдът приема, че тази местна подсъдност е от категорията на абсолютните предпоставки и за нея съдът следва да следи служебно. Съдът е счел, че предвид обстоятелството, че 3 имотът, предмет на спора се намира на територията на гр. Свети влас, то Районен съд – Бургас не е компетентен да се произнесе по спора и е изпратил делото на компетентния Районен съд – Несебър да го разгледа и да се произнесе по съществото на спора.

На основание чл. 109 от ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

На основание чл. 119, ал. 2 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото заседание в първата инстанция.

С оглед цитираните разпоредби е безспорно, че по местонахождението на имота се предявяват искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. В конкретния случай обаче, както правилно е приел и първоинстанционния съд се претендира да бъде прогласена нищожността на сключения между страните по делото на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.11.2021г., сключен между „Бостън Прайвит инвестмънтс“ ООД в качеството му на продавач и „Катер“ ЕООД в качеството му на купувач, ведно с подписания Анекс към този договор от 17.08.2022г. по съображения, които са подробно и пространно, изложени в исковата молба. По дефиниция предварителния договор е договор, по силата на който всяка страна се задължава спрямо другата да сключи договор. Безспорно е и обстоятелството, че с предварителния договор не се прехвърлят права върху недвижими имоти и този договор има само облигационно действие. В този смисъл и Решение № 3 от 06.02.2014г., постановено по гр. дело № 5459/2013г. по описа на І г.о. на ВКС на РБ.

В настоящия спор се претендира единствено съдът да прогласи този 4 договор за нищожен, поради което и настоящата инстанция намира, че така предявен искът не попада в приложното поле на чл. 109 , изр. второ, предложение последно, тъй като не се претендира обявяване нищожност на договор за вещни права върху недвижим имот. С предварителния договор единствено страните са се задължили да сключат последващ окончателен договор за покупко-продажба на определен недвижим имот и не прехвърлят права върху този недвижим имот независимо от неточно и непрецизно формулираните клаузи в договора. Когато се търси установяване на правоотношение, възникнало от договор, както и защита на правата по това правоотношение, исковете не са вещноправни. Този извод е меродавен и тогава, когато обект на правоотношението е недвижим имот – и в тази хипотеза, ако не се претендира защита на вещно право, а на право, възникнало от договора (а в конкретния случай предявените искове не претендират защита на вещно право, а целят да бъде прието за установено, че една създадена облигационна връзка е нищожна), исковете не са вещни – в този смисъл и Определение № 571 от 11.10.2010г., постановено по гр. дело № 519/2010г. по описа на ІV г.о. на ВКС на РБ.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че в конкретния случай ищецът не претендира права въз основа на договор, с който се засягат вещни права върху недвижим имот, както и не претендира защита на вещни права върху недвижим имот, съдът намира, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 109 от ГПК и предявеният иск не следва да бъде разгледан от съда, в района на който се намира недвижимия имот, както неправилно е приел първоинстанционния съд, а следва да намерят приложение правилата на чл. 105 от ГПК във връзка с чл. 116 от ГПК – пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника и предвид обстоятелството, че искът е предявен против две юридически лица, едното от които е със седалище гр. Бургас, а другото със седалище гр.

Пловдив, както и против физическо лице с адрес в гр. А., но предявявайки своя иск пред Районен съд – Бургас следва да се приеме, че ищецът е направил своя избор, който му предоставя чл. 116 от ГПК и е избрал за местнокомпетентен – Районен съд – Бургас.

С оглед на гореизложеното, се налага извода, че атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен 5 съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на преграждащи развитието на делото – в този смисъл и Определение № 1535 от 07.06.2023г., постановено по касационно частно гр. дело № 2187/2023г. по описа на ВКС на РБ.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 331 от 16.01.2023г., постановено по гр. дело № 210/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено на Районен съд - Несебър по подсъдност.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6