Решение № 419 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20251001000343 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу Решение № 242/17.02.2025г. по т.д.№ 186/24 по описа на СГС, VI-21 състав, в частта, в която е осъден жалбоподателя да заплати на „ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, на основание чл.499 ал.7 КЗ във вр. с чл.127 ЗЗД сума в размера над 130 000 лв. до 207 000 лева, явяваща се 60% от общо изплатените от ищеца, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на Р. С. С. суми за обезщетения за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 11.05.2016 г., съответно на приноса на застрахования от ответника водач Д. Д. Д. в настъпването на ПТП и вредите от него, която сума включва по 63 000 лв. за обезщетенията, платени на Л. В., И. Г. и М. Г., понастоящем Д. във връзка със смъртта на В. Т. И. и 18 000 лв. за платеното на Д. М., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от 29.01.2024 г. до окончателното и заплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над 20 392,74лв. до 32 550, 82 лв., представляваща общ размер на дължимите обезщетения за забавено плащане на горните суми за период на забава 1

15.10.2022 г. – 28.01.2024 г.

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в обжалваната част. Твърди се, че съдът неправилно бил приел, че основният причинител на ПТП е застрахования при него водач, който е извършил неправилно маневрата завой наляво. Счита, че следва да се отчете в по-голяма степен вината на втория водач, който ако не се е движил със скорост над разрешената би имал възможност да предотврати ПТП. Счита, че именно поведението на този водач е директната причини за настъпването на ПТП.

Счита, че в постановеното решение не е посочено от съда защо е прието, че Д. е допринесъл за настъпването на ПТП при принос 75%. Счита, че след като в наказателното производство и двамата водачи са признати за виновни при условията на независимо съизвършителство, следва да им бъде отчетен равен принос в настъпването на произшествието.

Счита, че решението е недопустимо в частта, в която е уважена претенцията за заплащане на лихва върху парична сума, която представлява заплатена лихва върху главницата. Излага подробни съображения за неправилност на решението. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което бъдат отхвърлени исковете над посочените размери. Претендира разноски за двете инстанции.

Не са заявени докзателствени искания. В срок е постъпил отговор от ответника по жалбата, в който се оспорва същата. Моли да бъде потвърдено решението, като му се присъдят разноски. Не са направени докзателствени искания. Твърди, че липсата на техническа експертиза прави решението необосновано, като в същото време не е направил доказателствено искане за назначаване на такава пред настоящата инстанция.

Счита, че размерът на определеното обезщетение също не е съобразен с факта, че наследодателката на обезщетените лица е била без поставен предпазен колан, което е довело в голяма степен до получените от нея травми.

Счита също така, че съдът не отчел правилно отношенията между починалата и нейните деца, които са живели самостоятелно и не са били в много добри отношения с нея. Счита, че е била нарушен принципа на справедливо определяне на размера на дължимото обезщетение, а определеното такова е било над обичайния размер за такъв въди вреди. Счита, че размерът на справедливото обезщетение за всеки един от ищците би бил в размер на по 2

80 000лв. за загубата на тяхната майка.

Счита, че неправилно е било определено и обезщетението за пострадалата Д. М., като размерът на същото не съответства на вида и тежестта на травмите . Твърди, че обезщтение в размер на 40 000лв. (макар то да е в размер на 30 000лв.) е несъразмерно.

Счита за неправилно решението в частта за присъдените лихви за забава, тъй като присъдените обезщетения са прекомерни и необосновани.

Твърди, че не е взето предвид съпричиняването.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като вместо това бъдат отхвърлени исковете за тази част. Претендира разноски за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор, в който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност в обжалваната част намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че Д. Д. е имал валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ с „Лев инс“ АД към датата на настъпване на ПТП, а именно 11.05.2016г.

С влязла в сила присъда от 15.02.2019г. по НОХД № 2319/18 по описа на СГС, водачите на МПС, Д. Д. и Р. С. са осъдени, в условията на независимо съизвършителство, че по непредпазливост, причинили смъртта на В. И. и средна телесна повреда на Д. М. в резултат на нарушаване на правилата за движение при управление на МПС. В присъдата Д. Д. е осъден за нарушаване правилата за двожение по пътищата – чл. 25 ал.1 от ЗДвП, като е предприел маневра завой наляво и навлязъл в крайна лява лента, а Р. С., че е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се е движил с превишена скорост от 86 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч.

Не се спори, също така, че ищецът, в качеството си на застраховател на гражданската отговорност на водача Р. С. е определели и заплатил по споразумение на 27.03.2020г. на Д. М. обезщетение в размер на 30 000лв. за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на претърпяното от ПТП увреждане на здравето, представляващо средна телесна повреда.

Не се спори, че със споразумение от 16.03.2020г. на наследниците на 3 починалата В. Т. И. – Л. Д. В., М. В. Г.а и И. В. Г. са определени от ищеца обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка в размер на по 105 000лв., като е прието, че този размер отчита съпричиняването от страна на пострадалата, която е била без поставен обезопасителен колан. В споразуменията също така е посочено, че определената и заплатена сума е с включена в нея законна лихва за забава.

Обезщетенията са заплатени на 27.03.2020г.

С регресна покана от 17.09.2022г. , ищецът е поискал същия да му възстанови сумата от общо 207 000лв., представляваща 60% от стойността на платените от него обезщетения на пострадалите. Не се спори, че в 15 дневен срок сумата не била доброволно заплатена. С писмо от 28.10.2022г. ответникът е отказал заплащането на сумата, с мотив, че не е бил страна в посочените производства и тъй като обезщетенията са завишени.

По делото са разпитани като свидетели пред първата инстанция И. Г., Л.

Г. и М. Д., от чиито показания се установява да са имали с майка си В. И. обичайните отношения на семейна привързаност и подкрепа, като в различни периоди майката е живяла при сина си и дъщеря си М. Д., на която помагала с децата, като произшествието е настъпило на път към посещение с дъщерята Л.

Г.. Не се установява да са имали конфликти или отчуждение в отношенията си, съответно смъртта на родителя се приема от свидетелите с тъга и чувство на загуба.

По отношение на пострадалата от ПТП, Д. М. по делото се установява от представените медицински документи и заключението на медицинската експертиза, че в резултат на ПТП тя е претърпяла закрити черепно-мозъчна травма, довела до мозъчно сътресение и лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на скулна кост, която е изисквала хирургична интервенция, като съчетанието от увреждания е било интензивно в първите една-две седмици, съответно съпроводено с болки, като обичайният срок за възстановяване от мозъчно сътресение в лека степен е около 20-25 дни като изисква почивка, прием на обезболяващи и целебропротективни медикаменти, докато възстановяването от лицевата травма е по-продължително около 45 дни, като за период от около месец са били налице затруднения в дъвченето и преглъщането, съответно налагащи необходимост от прием на течно-кашава храна, а хирургичната интервенция оставя незаличим белег на лицето.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно, кумулативно съединяване искове намират правното си основание в чл. 499 ал.7 от КЗ във вр. чл. 127 ал.1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се обжалва постановеното решение само частично, относно присъдения размер, поради което и следва да се приеме, че решението е влязло в сила относно решаващите мотиви на съда за основателност на исковете с посоченото правно основание.

Спорен в настоящото производство е размерът на исковете.

4

На основание чл.300 ГПК, съдът е длъжен да зачете влязлата в сила присъда по НОХД №2319/2018 г. на СГС, като приеме за установени фактите, които са приети от наказателния съд относно механизма и поведението на участниците в пътно-транспортното произшествие и неговата противоправност и следователно е длъжен да приеме, че ПТП на 11.05.2016 г. е настъпило с участието на Р. С., чиято гражданска отговорност е била застрахована към онзи момент от ищеца и Д. Д. Д., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, като Р. С. при управление на лек автомобил " Мерцедес ГЛ“ по бул.“ Ботевградско шосе“, с посока от улица „ Челопеченско шосе“ към ул. „ 8-ма“ и в района на № 431 нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 ЗДвП, като се движел с превишена скорост – 86 км/ч. при разрешена скорост за населено място 50 км./ч. и по непредпазливост при условията на независимо съпричиняване с Д. Д., който нарушил чл.25,ал.1 ЗДвП като управлявал лек автомобил „ Фолксваген Голф“ и предприел маневра „завой наляво“, като навлязъл в пътната лента, по която се движел автомобила на С., в резултат на което настъпило пътнотранспортно произшествие, при което настъпила смърт и телесни повреди на пътниците, пътували в управлявания от Д. лек автомобил, като в резултат от получените при произшествието травми починала В. Т. И., на Д. М. М. била нанесена средна телесна повреда, изразяваща в разместено счупване на ябълчна/скулна лицева кост в ляво, което представлява счуване на челюст, както и тежка телесна повреда на още едно лице, като и двамата водачи са осъдени за едно и също престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, буква „б“, вр.ал.1, буква „в“ и „б“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от Наказателния кодекс.

Тъй като конкретните нарушения на правилата за движение, които са допуснати от участниците в ПТП, са установени с влязлата в сила присъда, то не е налице допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд, който е отказал назначаването на съдебна авто-техническа експертиза относно механизма на ПТП. Правилен е извода на СГС, че въпросът за съотношението на съвината на двамата независими съизвършители е правен и подлежи на преценка от съда, като не е необходимо назначаване на експертиза.

Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. По отношение на извършителите на непозволеното увреждане е налице пасивна солидарност по силата на закона. Чл. 127 ал.1 от ЗЗД предвижда оборима презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници. В конкретния случай, ищецът е твърдял и е доказал с представените доказателства, че съобразно приноса за настъпването на вредоносния резултат, застрахованият Д. е допринесъл в поголяма степен.

Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционния съд не е мотивирал извода си за това. Напротив, прието е, че по-голям принос за настъпване на ПТП има водачът Д., тъй като именно неговата маневра е довела до навлизане на управлявания от него автомобил в лентата за движение на водача Р. С., с което е задействана веригата от причинно -следствени връзки довели до настъпване на смърт и телесни увреждания на повече от едно лица – пътници в автомобила на Д.. Без 5 противоправната маневра на Д. произшествието изобщо не би настъпило, независимо от скоростта на автомобила, управляван от другия водач, поради което и именно поведението на Д. е определящо в по-голяма степен за настъпване на ПТП, като съдът счита, че неговия принос следва да се оцени на 75 %.