Решение № 558 от 28.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Русе, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Д. В.в при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от В. Д. В.в Административно наказателно дело № 20244520201277 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В., румънски гражданин, чрез упълномощен защитник до Русенския Районен съд, против Наказателно постановление № 24-1085-002172/03.07.2024 г. на Директора на ОД на МВР гр.Русе, с което на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му било наложено наказание “глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.07.2024 г. жалбоподателят в качеството си на водач на товарен автомобил, извършващ международен превоз на товари изчаквал да премине през ГКПП „Дунав мост“ в посока към Румъния. Доколкото към него момент имало дълга колона от автомобили, на място били полицейските служители П. П. и Г. П., които регулирали движението. Около 18 ч. гражданин спрял автомобила си до Пенчев и му обяснил, че тежкотоварен камион с румънски регистрационен номер и червена кабина извършва видимо неадекватни маневри, а освен това водачът на този камион миришел на алкохол. Те изчакали приближаването на този камион към кръговото кръстовище в района, като спрели движението на колоната и св.

П. отишъл при водача и му поискал документите за проверка. Жалбоподателят представил само личната си карта и отказал да представи всякакви други документи. Било му разпоредено да отбие камиона встрани, за да не пречи на колоната. Полицейските служители още в разговора с жалбоподателя усетили, че той мирише на алкохол и му обяснили, че ще бъде проверен за алкохол с техническо средство. Жалбоподателят на няколко пъти вкарал съвсем малко въздух в техническото средство, като по тази причина то не отчело никакъв резултат. В един момент той категорично отказал да бъде изпробван за алкохол, хвърлил 1 техническото средство на кората на багажника на служебния автомобил и легнал в локва на пътя. Полицейските служители поискали съдействие от техни колеги и докато ги изчаквали, жалбоподателят се качил в кабината на камиона. В един момент оттам той хвърлил две банкноти от по 200 евро всяка, ведно с документите, които му били изискани и отказал да слиза повече. С оглед задържането на лицето била употребена физическа сила и помощни средства. За хвърлянето на банкнотите на полицейските служители, той бил осъден за престъпление по чл.304а от НК с присъда № 25/15.07.2024г. по НОХД № 630/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Русе. За отказа му да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство св. П. съставил против него АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалният закон.

Нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е правилно установено и доказано по несъмнен начин. От АУАН и показанията на св. Г. П. в съдебно заседание се установява, че жалбоподателят действително е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписанието за изследване на алкохол чрез даване на кръв за изследване. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, защото същите са логични, последователни и най-вече, защото се подкрепят от другите събрани по делото доказателства. От показанията на този свидетел, а и от приложения по делото талон за изследване № 269585, л. 13 от делото, се установява, че на жалбоподателя е бил издаден такъв в 18,50 ч. на 02.07.2024 г., като е бил съпроводен до болнично заведение за даване на кръвна проба, но и там той е отказал да даде такава.

В обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна по начин, който в максимална степен дава възможност на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е наказан. Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, както с техническо средство, а така също впоследствие и чрез даване на кръв за изследване в медицинско заведение, защото отговорността при отказ за изследване с техническо средство би отпаднала в случай, че деецът се бе явил в посоченото болнично заведение в определения в талона за медицинско изследване краен срок и съответно дал такава. Нарушението е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна и в този смисъл са спазени всички изисквания на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което в пълна степен е охранило правото на защита на наказаното лице. При използваният подход става напълно ясно за нарушителя, с оглед възможността му да разбере не само кога, но и какво конкретно нарушение е извършил, доколкото са описани законово установените признаци от обективна страна на нарушението, за което е наказан. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е осъществил на първо място с описание на фактическата му страна. Съставът на санкционната норма определя кръга на релевантните факти, които 2 следва да бъдат установени и посочването им, както в случая, охранява правото на защита на жалбоподателя. Използваният подход от актосъставителя при съставяне на АУАН и от АНО при издаване на наказателното постановление е законосъобразен, защото по никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице, с оглед възможността му да разбере в какво е обвинен и съответно наказан. Липсата на възражения в АУАН следва да се отдаде на това, че обективно такива не са направени. От обективна страна нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е извършено чрез бездействие при правно дължимо поведение за действие.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал, че с деянието си нарушава реда на държавното управление, но е искал настъпването на последиците му. Интелектуалната страна на умисъла и е обхващала и представите, че в случай на положителна проба за алкохол, ще понесе по-тежката наказателна отговорност, което и именно го е мотивирало да откаже проверката, а съответно и да даде сумата от 400 евро на полицейските служители.

Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и размерът им не зависи от волята на АНО и съда, т.е. същите не подлежат на индивидуализиране.

Възраженията на защитата са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение: няма изискване в ЗАНН АНО да отправя покана за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство, което се установява и от използваната дума „може“ в чл.58г ал.1 от ЗАНН, т.е. налице е само една възможност. Няма задължение за АНО и да посочва писмено и изрично защо не са налице предпоставките по чл.28 вр. § 1 т.4 от ЗАНН, нито в чл.53 ал.1 от ЗАНН, нито да обсъжда този въпрос и в чл.57 от с.з. , тъй като с факта на издаване на наказателно постановление, очевидно е прието, че тези предпоставки не са налице. Отделно от всичко друго следва да бъде посочено, че и разпоредбата на чл.189з от ЗДвП изрично забранява за нарушения по този закон да се прилагат разпоредбите на чл.28 и чл.58г от ЗАНН, т.е. е невъзможно нарушението да бъде квалифицирано като маловажно и да се сключва споразумение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1085-002172/03.07.2024 г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Русе, с което на Д. В., румънски гражданин с ЕГН ...... му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен 3 съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4