Определение № 1607 от 01.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1607 гр. София, 27.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500770 по описа за 2024 година

Производство се разглежда по реда на чл. 413 ал.1 ГПК вр. чл. 274ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г. Й. Г. като управител на Адвокатско дружество „Г. и П.“ и пълномощник на молителите в производство по чл.625 ГПК вр. чл.12 Регламент /ЕО/ № 1896/2006г на ЕП за издаване на европейска заповед за плащане против разпореждане от 15.01.2024г по гр. д. № 13 207/2023г на СГС в частта относно разноските, в която на адв. Д. П. е присъдена на осн. чл.38 ал.2 ЗАдв, сумата от 456,47лв представляваща адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че адвокатският хонорар е неправилно определен, тъй като в производството е осъществено процесуално представителство и съдействие по обективно и субективно съединени искове, затова и следва да се определи възнаграждение за всеки от тях. На следващо място се уточнява изрично, че се подава частна жалба по чл. 413 ал.1 ГПК, а не по чл.248 ГПК за изменение на разноските, с позоваване на т.7 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според която следва да е разграничава хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно в несъответствие с правилата по чл.78 ГПК. Твърди се, че в този случай заинтересованата страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, когато съдът погрешно е определил само един адвокатски хонорар без ДДС върху сбора от цената на четирите иска и го е присъдил в полза на адв. Д. П., вместо да определи четири адвокатски хонорара с включен ДДС върху четирите отделни иска и да ги присъди в полза на Адвокатско дружество Г. и П.. Изтъква се, че всеки от доверителите му има отделен материален интерес и възможност да образува отделни съдебни дела и поради това са внесени четири държавни такси. Посочва се, че в случая става въпрос за едновременно обективно и субективно съединяване на искове, предявени с първоначалната по делото искова молба и следва да се присъди отделен хонорар за всеки от исковете с оглед качеството на доверителите му на обикновени другари в производството и наличието на самостоятелно правоотношение между всеки от тях и ответната авиокомпания. Иска се отмяна на обжалваното 1 разпореждане в частта относно присъдените разноски и осъждане на дружествотоответник да заплати адвокатско възнаграждение от 1920лв, както и разноски в настоящото въззивно производство в общ размер на 16,70лв.

В срок насрещната по жалбата страна РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕИТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ, уведомено чрез пълномощник в РБългария не е взел становище.

Съдът, след преценка на изложените в частната жалба съображения и съобрази доказателствата по делото, настоящият състав приема за установено следното:

От фактическа страна се изяснява, че производството пред първата инстанция е образувано по молба от З. Ф. Ю., М. Г. М., Д. Ш. А. и Х. А., последните двама чрез законен представител З. Ф. Ю., за издаване на европейска заповед за плащане срещу РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕИТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ сумата от по 400 евро за всеки молител, представляваща обезщетение по чл.7, §1, б.Б, вр. чл.5 от Регламент (ЕО) № 261/2004 за отмяна на полет № FR6351 от София, България до Шарлероа, Белгия, както и за лихва върху главницата в размер на 13,79% за периода от датата на подаване молбата (23.11.2023 г.) до дата на изплащане на сумата и разходи за държавна такса в размер на 160 лв. и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Първоинстанционният съд е приел, че молбата е допустима, като предявена пред компетентния съд в чийто район се намира мястото на излитане на самолета в приложение на чл. 7, т. 1, б.Б, пр. второ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. /съгласно тълкуването, дадено в решение на СЕС по дело С-204/08/, както и че е изготвена съгласно формуляр А в приложение I от Регламент (ЕО) № 1896/2006 и изпълнява изискванията, посочени в членове 2, 3, 4, 6 и 7. Въз основа на тези изводи е издадена заповед за сумата от по 400 евро за всеки молител, представляваща обезщетение чл.7, §1, б.А, вр. чл.6 от Регламент (ЕО) № 261/2004 за отмяна на Полетът с № FR6351 от София, България до Шарлероа, Белгия, лихва върху главницата в размер на 13,79% за периода от датата на подаване молбата (23.11.2023 г.) до дата на изплащане на сумата и разходи за държавна такса в размер на 160 лв. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв е прието за основателно и в тежест на ответната страна са възложени разноски за безплатно адвокатска помощ в размер на 456,47 лв., съгласно Наредба №1/2004г.

По допустимостта на частната жалба:

По отношение на въпроса за приложимостта на правилата на заповедното производство по аналогия в производството за издаване на европейска заповед за плащане има съдебна практика /решение № 129 от 2.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2697/2019 г., I т. о./, което становище се възприема от настоящия състав. В цитираното решение на ВКС е прието, че исковото производство по чл.626 ГПК при подадено в срок възражение по чл. 16 от Регламент № 189682006г срещу европейска заповед за плащане се развива по правилата на заповедното производство по гл. ХХХVII ГПК с отчитане спецификите на ЕЗП, без да е необходимо търсене на пълен идентитет. С оглед на разрешението на този процесуален въпрос за приложимост на правилата на заповедното производство при отчитане на ЕЗП, то ще следва да се приеме, че правилата по чл.413 ал.1 ГПК намират приложение и ЕЗП подлежи на обжалване в частта разноските, както и че частната жалба е подадена в предвидения срок предвид съпоставката в датите на върнатото по делото съобщение и тази на постъпване на жалбата. По аналогия с посоченото разрешение за съответно приложение на правилата на заповедното производство, ще следва да се приеме, че частната жалба ще подлежи на разглеждане от въззивния съд с оглед липсата на данни за подадена в срок молба за 2 преглед по чл. 626а ГПК в 30-дневен срок от връчването й на упълномощения в РБългария процесуален представител, като в обратния случай разглеждането на жалбата ще бъде обусловено от изхода на производството за преглед по чл.626а ГПК.

Във връзка с изложените обстоятелства, че съдът погрешно се е произнесъл по искането за разноски, редът ще е именно по чл.413 ал.1 ГПК /т.7 ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/ за разлика от процесуалната възможност по чл.248 ГПК, имаща приложение, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

По същество: В конкретният случай няма спор, че защитаваният материален интерес за всеки един от молителите е отделен, и че всеки има право на обезщетение, както и че се намира в отделно материално правоотношение с ответната авиокомпания, независимо от общите факти. По този въпрос има действително практика на ВКС /включително и в цитираното в жалбата определение № 77/ 24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. - Определение № 284/06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 477/04.11.2016 г. по ч. т. д. № 1218/2016 г. на ВКС, 1 ТО и др. о., в което се разяснява, че в случаи на субективно кумулативно съединяване на искове с обща искова молба адвокатското възнаграждение ще следва да се определи за всеки един от исковете на ищците. Това разрешение, което се възприема от настоящия състав, ще следва да се отнесе към заповедното производство, в което за разлика от исковото производство, предмет са относително безспорни парични вземания. В този случай ще следва да се определи възнаграждение за безплатната правна защита по чл.38 ЗАдв за всеки от молителите, но при съобразяване с чл.7 ал.7 от Наредба №1/2004г в редакцията в сила от 15.05.2020г., според която в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми или изчислено така дължимото възнаграждение би следвало да бъде в размер на 960лв. За пълнота на изложението ще следва да се посочи, че разпоредбите в Наредба №1/2004г няма императивен за съда, нито обвързващ характер /въпрос разрешен в решения по C‑427/16 и C‑428/16 СЕС/ и служат като ориентир при определяне справедлив размер на адвокатско възнаграждение.

Преценката в подобни случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените процесуални действия, настъпването на евентуални усложнения, каквито не се очертават в заповедното производство и разбира се активността на процесуалния представител. Като се има предвид специфичният характер по ЕЗП, развитието на което изисква квалифицирана правна защита, независимо от безспорния му характер, то настоящият състав приема, че така изчисленото възнаграждение по чл.38 ЗАдв съгласно цитираните разпоредби на Наредба № 1/2004г. обосновано с оглед реално извършените процесуални действия.

Ето защо обжалваното определение в частта му за разноските ще подлежи на частична отмяна и вместо това допълнително ще се присъди възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 503,53лв в полза на в полза на Адвокатско дружество Г. и П..

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ частично разпореждане от 15.01.2024г по гр. д. № 13 207/2023г на 3

СГС в частта относно разноските, като вместо това

ОСЪЖДА РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ, Еърсайд

Бизнес парк, Сордс, Ко, Дъблин, Ирландия, чрез Адвокатско дружество § Петерка и партньори с адрес: гр. София за кореспонденция гр.София, ул.Г.С.Раковски № 96, ет.3, на основание чл.38 ЗА да заплатят на Адвокатско дружество Г. и П. допълнително сумата от 503,53лв, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция и дължимото възнаграждение.

Оставя без уважение жалбата на Г. Й. Г. като управител на Адвокатско дружество „Г. и П.“ за присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗАдв за разликата от 960лв. до 1920лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4