Определение № 1838 от 03.10.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 2279/2023
- Вид
- Определение № 1838
- Подписан
- 03.10.2023
- В сила
- 26.10.2023
- Състав
- Весела Калчева Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 128, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 292 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 ал.1 т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 163, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 266 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 4, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 3 и 4 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 3 и 4 · Закон за местните данъци и такси
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1838 гр. Ямбол, 03.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20232330102279 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Ж. А. И. срещу Община Я, с която се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1778,25 лв. за данъци, от която 1044,90 лв. главница и 733,35 лв. лихва за периода 2014 г.-2018 г..
Твърди се, че за посочения период ищецът не е заплащал данъци за автомобил, който не използва и са били начислявани лихви върху дължимата сума. Ищецът счита, че не дължи вземанията поради изтекла давност. Направил е възражение пред административния орган за това, но е получил отговор, че задълженията няма да бъдат погасени. Бил е уведомен от работодателя си, че е наложен запор на трудовото му възнаграждение.
Съдът е намерил исковата молба за нередовна и е дал едноседмичен срок на ищеца да обоснове правен интерес за предявяване на установителния иск, предвид административния характер на правоотношението, което се въвежда като предмет на гражданско дело. Указал е, да посочи кой орган провежда принудително изпълнение, в рамките на което е наложил запор на трудовото му възнаграждение, тъй като ако се касае за провеждано принудително изпълнение по административен ред, приложим е редът по чл. 266 и сл. от ДОПК за обжалване на действията на публичния изпълнител. Съдът е указал необходимост да се обоснове компетентността на гражданския съд да разгледа иска, предвид специалния ред за защита по чл. 292 от АПК, доколкото се касае за публични общински вземания (чл.162 ал.1 т.1 от ДОПК). Съдът е поискал и да се посочи начална и крайна дата на периода на вземането за лихва, тъй като са посочени само годините, през които е бил дължим данък, съответно лихва.
Съдът след преценка на доказателствата и като съобрази закона приема следното:
В дадения срок, изтекъл на 25.09.2023 г., считано от връчване на съобщението на 18.09.2023 г., ищецът не е отстранил нередовностите.
Не е изложил обстоятелствата, въз основа на които да се установи компетентността на гражданския съд да разгледа иска, не е обосновал правен интерес от установителния иск, 1 не е уточнил периода на начисляване на законната лихва.
Съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните вземания, каквито безспорно с оглед на чл.
162, ал. 1, т. 1 ДОПК са задълженията за данък върху недвижимите имоти, се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако в закон не е предвидено друго. В чл. 4, ал. 2 ЗМДТ е предвидено принудителното събиране на данъците и на таксите по Закона за местните данъци и такси се извършва от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс. Право на органа в общината, който е натоварен с правомощието за събиране на неплатените в срок публични общински вземания, е да прецени, дали неплатеното вземане ще бъде събрано по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от служители на общинската администрация, които са натоварени с функциите на публичен изпълнител, съгласно чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ, или от съдебен изпълнител. Когато събирането на публичното вземане е възложено на съдебен изпълнител, той действа по реда на Гражданския процесуален кодекс и защитата срещу неговите действия се осъществява по този ред -на чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото са налице предпоставките на чл. 439, ал. 2 ГПК.
При липса на яснота, кой в случая провежда принудително изпълнение на вземането за данъци, предявеният установителен иск не е подведомствен на гражданските съдилища.
Ищецът оспорва дължимостта на публично общинско вземане (чл.162 ал.1 т.1 от ДОПК), т.е. цели установяване несъществуването на едно административно право или правоотношение, поради което исковата претенция принципно подлежи на разглеждане по реда на АПК (чл.
2 9 2 , вр. чл. 128, ал. 2 АПК). Съгласно тази разпоредба задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Чл. 128 ал.2 пък гласи, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.
В съдебната практика е прието, че предмет на съдебна искова защита по ГПК може да бъде само право, задължение или правоотношение с частноправен характер, т.е. такова, което е от областта на гражданското, търговското или трудовото право. Такъв е допустимият предмет и на установителните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, включително и на отрицателните установителни искове. Права, задължения или правоотношения с публичноправен характер не могат да бъдат предмет на иск по ГПК, тъй като същите са извън обхвата на подведомствените на гражданските съдилища граждански дела по чл. 1 ГПК. В Определение от 28.04.2014 г. по ч. т. д. № 1192/2014 г., т. к., ІІ т. о. ВКС се позовава на трайноустановената съдебната практика, че правният интерес от установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, с оглед засегнатите права от възникнал правен спор, като не следва да има друг установен ред за защита правата на ищеца и той да може с решението, постановено по установителния иск, да постигне целения резултат, без да се наложи да води друг иск за постигането му. Когато претенцията произтича от правоотношение, което по естеството си е административно и се 2 регулира от метода на държавна власт и подчинение, а не от метода на равнопоставеност, не се касае за спор за гражданско правоотношение, което да е предмет на установяване по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Според ВКС установеният специален административен ред изключва общия граждански ред по чл. 124, ал. 1.
Тъй като не са отстранени нередовностите в дадения от съда срок, е налице пречка по хода на делото. На основание чл. 129 ал.3 от ГПК следва исковата молба да бъде върната.
Тъй като е образувано производство по нея, следва същото да бъде прекратено.
Поради изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на ищеца пред ЯОС с частна жалба.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3