Определение № 1206 от 25.09.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1206 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500732 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3820 от 03.07.2025 г. на Е. В. И., подадена чрез пълномощника й адв. К. против Решение № 154/08.05.2025 г., постановено по гр.д. № 481/2023 г. по описа на Районен съд – К., в частта му с която е прекратено производството по делото по отношение на дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв.31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К. одобрен със заповед № 0637/1971 г., с площ от 896 кв.м./идентичен с парцел 1- 245 от кв. 28а по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м при съседи: от две страни улица, Н. В. С. и В. М.

М., с административен адрес на имота село Д., ул. „Д. и в.“ № *, община К., като недопустимо.

Счита, че изложените от първоинстанционния съд мотиви са необосновани, а заключението му за неподеляемост на дворното място за неправилно, с оглед индивидуалните специфики на настоящия казус. Счита, че в случая е неприложимо Постановление № 2/1982 г., т. 1, б. „д“ на ВС, доколкото индивидуална собственост върху всяка една от сградите не е възникнала, преди да влезе в сила решението по настоящото дело. В цитираното Постановление е разгледана хипотеза в която парцелът е общ, а сградите в него принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици на парцела, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл твърди, че в случая е неприложима забраната на чл. 38, ал. 3 ЗС. Позовава се на съдебна практика, съгласно която допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място следва да се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството /Решение № 74/22.06.2018 г., постановено по гр. д. № 2879/2017 г. на ВКС-ІI ГО/ . Цитира още съдебна практика, съобразно която делбата на описаните в цитираното Постановление № 2/1982 г. на ВС имоти, би могла да бъде допустима в определени ситуации и при спазването на определени условия. Така в посочената практика било прието, че е допустима делба на съсобствен поземлен 1 имот, ако от него могат да се образуват два или повече самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради и възможността за това да е установена в хода на съдебното дирене, включително с оглед градоустройствения статут на имота, при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ и чл. 201 ЗУТ. Твърди, че в настоящият случай такова становище по чл. 201 ЗУТ е било изискано и получено от главния архитект на Община К., съгласно което дворното място е поделяемо, като в посочения смисъл е и приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза. По изложените съображения моли да се отмени решението в обжалваната част и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за основателна, поради следното:

Първоинстанционното гр.д. № 481/2023 г. по описа на РС – К. е било образувано по искова молба, подадена от Е. В. И., чрез адв. С. З. и адв. Е. Ш. срещу Т. В. В., с искане да бъдат допуснати до делба при законните делбени части на съделителите следните недвижими имоти:

Дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв.31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К. одобрен със заповед №0637/1971 г., с площ от 896 кв.м./идентичен с парцел 1- 245 от кв.28а по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м./ при съседи: от две страни улица, Н. В. С. и В. М. М., с административен адрес на имота село Д., ул. „Д. и в.“ №6, община К., ведно с намиращите се него сгради:

Двуетажната масивна сграда с РЗП 112 кв. м. и мазе с РЗП от 9 кв.м;

Паянтова жилищна сграда със ЗП 33 кв.м.;

Гараж с РЗП 16 кв.м.;

Паянтова масивна жилищна сграда със ЗП от 54 кв.м.;

Паянтова сграда със ЗП от 11 кв.м., всички сгради на административен адрес с. Д., ул. „Д. и в.“ № *.

С Решение № 360/18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 481/2023 г. по описа на Районен съд – К., поправено с Решение № 53 от 16.02.2024 г., постановено по същото дело е допусната съдебна делба между Е. В. И. и Т. В. В. по отношение на следните недвижими имоти:

Дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв.31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К. одобрен със заповед №0637/1971 г., с площ от 896 кв.м./идентичен с парцел 1- 245 от кв.28а по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м./ при съседи: от две страни улица, Н. В. С. и В. М. М., с административен адрес на имота село Д., ул. „Д. и в.“ №6, община К., ведно с намиращите се него сгради:

Двуетажната масивна сграда със ЗП от 53,68 кв.м. и РЗП от 109,91 кв.м, според документ за собственост и заключение на вещото лице;

Едноетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП от 91 кв.м., според заключение на вещото лице;

Масивна сграда с площ от 11 кв.м., според заключение на вещото лице;

Въз основа на решението за допускане на делбата, Районен съд – К. е 2 преминал към разглеждане на делото във втора фаза на делбеното производство.

Постановил е Решение № 154/08.05.2025 г. по същото дело, с което е извършил допуснатата делба, като е поставил в дял на Т. В. В. на основание чл. 353 ГПК, едноетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП от 91 кв.м., според заключение на вещото лице, заедно с масивна сграда с площ от 11 кв.м., според заключение на вещото лице, находящи се в дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв.31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К. одобрен със заповед №0637/1971 г., с площ от 896 кв.м./идентичен с парцел 1-245 от кв. 28а, по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м при съседи: от две страни улица, Н. В. С. и В. М. М., с административен адрес на имота село Д., ул. „Д. и в.“ №6, община К., поставил е в дял на Е. И. на основание чл. 353 ГПК, двуетажната масивна сграда със ЗП от 53, 68 кв.м. и РЗП от 109,91 кв.м, според документ за собственост и заключение на вещото лице, находяща се в дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв.31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К. одобрен със заповед №0637/1971 г., с площ от 896 кв.м./идентичен с парцел 1- 245 от кв. 28а по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м при съседи: от две страни улица, Н. В.

С. и В. М. М., с административен адрес на имота село Д., ул. „Д. и в.“ № *, община К. и е извършил уравнение на дяловете между съделителите, като е разпределил и отговорността за разноските по делото.

Със същото решение съдът е прекратил производството по делото по отношение на дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв.31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К. одобрен със заповед № 0637/1971 г., с площ от 896 кв.м./идентичен с парцел 1- 245 от кв. 28а по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м при съседи: от две страни улица, Н. В. С. и В. М. М., с административен адрес на имота село Д., ул.

„Д. и в.“ № *, община К., като недопустимо.

Именно в тази част решението (имащо характера на определение) е предмет на въззивен съдебен контрол.

За да достигне до извод за недопустимост на производството по делба в частта касаеща поземления имот, първоинстанционният съд е приел, че дворното място по своето предназначение обслужва намиращите се върху него сгради.

Допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място следва да се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството по съдебна делба, така Решение № 227 от 16.05.2011 г. по гр. д.№ 316/2010 г. на ВКС, І г. о., Решение № 293 от 12.12.2011 г. по гр. д.№ 265/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр. д.№ 2585/2015 г. на ВКС, І г. о., Решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр. д.№ *00/2016 г. на ВКС, І г. о., Решение № *6 от 19.07.2017 г. по гр. д.№ 3499/2016 г. на ВКС, І г. о.

Делба на дворно място, в което има сгради, индивидуална собственост на съсобствениците на дворното място, е допустима, ако е приключила процедурата по чл. 201 ЗУТ - Решение № 131/27.05.2016 г. по гр.д. № *00/2016 г., I г.о.

С Решение № 201/19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г., І г. о. и Решение № 293/12.12.2011 г. по гр. д. № 265/11 на ВКС, ІІ г. о. по чл. 290 ГПК, е прието, че допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно место, в което има постройки-индивидуална собственост се преценява с оглед състоянието на 3 имота към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ за лице към улица и повърхнина и отстояние на сградите една от друга.

Действащият ПУП следва да бъде изменен, така, че всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект. Делбата е недопустима ако не съществува такава възможност. За изясняване на този въпрос, съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ в ъ в фазата по допускане на делбата, а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. Заповедта за изменение на ПУП в този случай влиза в сила с влизане в сила на решението за допускане до делба – чл. 201, ал. 3 ЗУТ.

След като дворното място, съставляващо УПИ 1-147 от кв.31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К. одобрен със заповед №0637/1971 г., с площ от 896 кв.м./идентичен с парцел 1- 245 от кв.28а по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м./ е било допуснато до делба по силата на постановеното в първата фаза на делбеното производството и влязло в сила Решение № 360/18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 481/2023 г. по описа на Районен съд – К., последваща преценка за допустимостта на съдебната делба на застроеното съсобствено дворно място не може да бъде сторена.

Районният съд е следвало да направи преценката си за допустимост на съдебната делба по отношение на дворното място още в първата фаза на делбеното производство и ако тогава беше достигнал до извод за неговата недопустимост да отхвърли иска по отношение на него, което не е сторил. Веднъж сторена преценката за допустимост на делбеното производство и по отношение на застроеното дворно място, не може да бъде ревизирана едва във втората фаза на делбата. Влязлото в сила решение, постановено в първата фаза на производството обвързва съда и е предпоставка да бъде извършена делба и по отношение на допуснатия до делба УПИ. Това какъв способ за извършване на делбата ще бъде най-подходящ е съвсем отделен въпрос.

Друг е въпроса също, че по същество от изисканите становища на главния архитект на Община К., е видно че застроеното дворно място отговаря на изискванията на ЗУТ и от него могат да се образуват два самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради. Такова е становището и на вещото лице по допуснатата допълнителна СТЕ, видно и от изготвената скица-проект за разделяне на процесния УПИ.

Горното обуславя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение № 154/08.05.2025 г., постановено по гр.д. № 481/2023 г. по описа на Районен съд – К., в частта му с която е прекратено производството по делото по отношение на дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв.31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К. одобрен със заповед № 0637/1971 г., с площ от 896 кв.м./идентичен с парцел 1- 245 от кв. 28а по 4 стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м при съседи: от две страни улица, Н. В. С. и В. М. М., с административен адрес на имота село Д., ул. „Д. и в.“ № *, община К., като недопустимо.