Решение № 180 от 12.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. С.З., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20255500900083 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 145 от ТЗ.

В исковата молба ищецът „А.“ ЕООД посочва, че на 02.11.2024 година по силата на договор за прехвърляне на дружествени дялове е придобил собствеността върху 100% от дружествения капитал на „А.“ ЕООД, ЕИК ** и е станал негов управител. Посочва, че промяната е била вписана в ТРРЮЛНЦ на 14.11.2024г. Сочи, че до този момент дружеството се управлявало от ответницата С. Г. Б..

Посочва, че при вписването му като собственик и представляващ дружеството, от нейна страна не са му били предоставени никакви счетоводни документи, ДМА и суми по касова наличност, въпреки предварителната им уговорка за това.

Излага, че на 19.11.2024 година, чрез куриерска фирма „С.“, е получил приемо - предавателен протокол от 18.11.2024г., подписан от П.И.П., управител на счетоводна фирма „Р.“, обслужваща дружеството и свидетел М.Г., както и приложени към него 2 броя папки с първични счетоводни документи за периода 01.01.2024г.-31.10.2024г. и счетоводни разпечатки, включващи оборотна ведомост към 31.10.2024г., инвентарна книга и счетоводни разпечатки по сметки към 31.10.2024 година, като никой от тези документи не е бил подписан нито от управител, нито от счетоводител.

Ищецът твърди, че след запознаване с предоставената му документация и извършена проверка в счетоводното отразяване на дейността на дружеството, установил, че не му е предадена осчетоводената към 31.10.2024 г. касова наличност в размер на 36 375.90 лева, съгласно оборотната ведомост, 1 както и заведената като ДМА, съгласно инвентарната книга - камера дрон.

Посочва, че е установил също и незаконосъобразно разпределяне от страна на С. Б. на дивидент в размер на 7 865.39 лева, без положителния финансов резултат на дружеството да е отразен в приет и обявен по съответния ред годишен финансов отчет, както и без решение на едноличния собственик на капитала.

Посочва, че както е видно от представения приемо - предавателен протокол от 18.11.2024г., не са му предоставени документи, удостоверяващи предаването на касата от бившия управител на новоизбрания такъв, нито пък такива, удостоверяващи, че срещу тази сума, дружеството е получило насрещна престация, т.е. че е имало основание за разходването й. Не било документирано и извършването на предаване на собствените ДМА на дружеството.

Ищецът твърди, че за посочените по-горе обстоятелства, на 25.11.2024г. е съставил констативен протокол.

Излага, че до момента ответницата не е възстановила липсващата сума в размер на 36 375.90 лева, нито е представила разходооправдателни документи, които да сочат за наличие на плащания от името и за сметка на „А." ЕООД. По аргумент от чл. 140, ал. 4 от ТЗ, в момента на освобождаването й като управител, за нея е възникнало задължение да предаде касовата наличност на дружеството, без да е нужно да е канена за това. Посочва, че не е възстановила и неправомерно получената сума в размер на 7 856.39 лева под формата на дивидент и не е предала наличните ДМА.

Ищецът сочи, че вследствие на това, за дружеството е настъпила вреда, представляваща липса на средства и активи в претендирания размер, като между настъпването на вредата за дружеството и бездействието на ответницата, е налице причинно - следствена връзка.

Посочва, че с оглед констатираното намаление на имуществото на „А.“ЕООД е налице и правен интерес от ангажиране отговорността на бившия управител за причинени на дружеството вреди по смисъла на чл.145 от ТЗ.

Излага, че макар с решение на ЕСК от 02.11.2024г. С. Б., в качеството си на едноличен собственик на капитала да е освободила себе си, в качеството на управител, от отговорност за вреди, причинени на дружеството за периода, в който е упражнявала тази си дейност, то съобразно константната практика на ВКС, когато дружеството е ЕООД и едноличният собственик е и негов управител, хипотезата на чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ не може да породи последици по погасяване на отговорността му.

На основание гореизложеното, моли съда да осъди ответницата да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК: ** обезщетение за причинените от нея вреди в размер на 44 232.29 лева, от които 36 375.90 лева - липсваща касова наличност и 7 856.39 лева - неправомерно разпределени и получени дивиденти, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и да присъди в полза на дружеството 2 направените съдебни и деловодни разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответницата С. Г. Б. счита предявената от ищеца искова молба за нередовна.

Ответницата излага, че съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. В предявената искова молба не е посочена нито банкова сметка, нито друг начин за плащане, поради което счита входираната от ищеца искова молба за нередовна.

Твърди, че изискването ищецът по осъдителен иск за парично вземане да посочи банкова сметка или друг начин на плащане е уредено от императивна правна норма - чл.127, ал.4 ГПК. Предвид на това, че нормата на чл.127 ГПК урежда задължителното съдържание на исковата молба, то посочването на банкова сметка или друг начин на плащане е част от съдържанието на исковата молба. Счита, че непосочването на банкова сметка или друг начин на плащане е нередовност на исковата молба, доколкото императивна процесуална норма задължава ищеца по осъдителен иск за парично вземане да посочи начин на плащане или банкова сметка.

На следващо място посочва, че изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си са неясни, както е неясен и заявеният петитум. От заявените от ищеца обстоятелства не можело по несъмнен начин да се изведе извод какво претендира последният, дали връщане на сума в размер от BGN 7865,39 /седем хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/ или сума в размер от BGN 36 375,90 /тридесет и шест хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет стотинки/, или връщане и на двете суми. Твърди, че не става ясно и как точно е формирана сумата, определена като цена на иска в размер от BGN 44 232,29 /четиридесет и четири хиляди двеста тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/. Посочва, че не става ясно и дали се претендира връщане на посочения в обстоятелствената част на исковата молба дрон. Не е уточнено също какво точно се претендира, действие или бездействие, което също води до нередовност на исковата молба.

Ответницата твърди, че искът на основание чл.145 от ТЗ по повод цялата предявена сума в размер от BGN 44 232.29 /четиридесет и четири хиляди двеста тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/ е недопустим.

Посочва, че към исковата молба на „А.“ ЕООД е представен протокол от 2.12.2024 година, за който ищецът твърди, че представлява решение по чл.

137, ал. 1, т. 8 от ТЗ на едноличния собственик на капитала му, а именно М. П.

С.. Протоколът е подписан за М. П. С.. В протокола било посочено само, че едноличният собственик е констатирал липси в счетоводството на дружеството и следва да потърси по съдебен ред отговорност на изпълняващата длъжността управител С. Б. до 14.11.2024 г. Протоколът е съставен и подписан от М. С., в качеството му на представляващ едноличния собственик на капитала на ищеца.

3

Излага, че с това решение от 02.12.2025 година не може да се обоснове допустимост на предявения иск по чл.145 от ТЗ, респ. не може да се приеме за решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, взето от едноличния собственик на капитала, което притежава необхидимите реквизити за преследваната цел, тъй като в представения протокол не са посочени конкретни действия на бившия управител С. Б. и конкретни причинени в резултат на тях вреди, за които се отнася взетото решение. Посочва, че решението е взето общо за водене на искове по чл. 142 и /или чл.145 от ТЗ. Счита, че такова общо решение не би могло да обоснове допустимостта на иска по чл.145 от ТЗ. За да се приеме, че има решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, било необходимо Общото събрание на съдружниците, респ. едноличният собственик на капитала, да са запознати и да са обсъдили конкретни факти за причинени вреди на дружеството от действията на управителя, да са извършили конкретна преценка и да са взели конкретно решение за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ. Излага, че в случая липсва взето конкретно решение от едноличния собственик на капитала на „А." ООД. Едноличният собственик на капитала на това дружество към момента на предявяване на иска, който е същевременно и управител на дружеството- ищец, не е взел еднолично решение за това, за кои действия, за кои точно вреди и в какъв размер да предяви иска по чл.145 от ТЗ към С. Б.. В тази връзка счита, че липсва решение на едноличния собственик на капитала „А.“ ООД, изразено в протокол в съответната за решенията за общото събрание форма. По тази причина счита, че искът е недопустим и прави искане производството да бъде прекратено.

Посочва, че с Решение №33 от 25.01.2018 г. на ПАС по в.т.д.

№632/2017г., се споделяли идентични мотиви по сходен казус, като се обезсилва изцяло първоинстанционното решение на Окръжен съд - П..

Същите съображения, но при различна фактическа обстановка били споделени и с Определение № 260275 от 31.05.2022 г. на ОС - С.З. по т. д.

№1336/2020 г., потвърдено с Определение №282 от 26.07.2022 г. на ПАС по в. ч. т. д. № 436/2022 г. Посочва, че решението за търсене на имуществена отговорност по чл.145 от ТЗ следва да бъде конкретно - за определени суми, на точни основания и поради определени съображения, а не бланкетно посочване за търсене на отговорност.

На следващо място посочва, че С. Г. Б. с ЕГН ********** е освободена, освен от длъжността управител, така и от отговорност, съгласно решение на едноличния собственик на капитала от 02.11.2024г, което се прилага с настоящия отговор. Решението за освобождаване от отговорност на управителя било изрично и за периода, за който г-жа Б. е изпълнявала тази длъжност.

Посочва, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ на общото събрание на съдружниците в ООД, респ. на едноличния собственик на капитала за освобождаване на управителя от отговорност, взето в упражняване на изключителната и непрехвърлима компетентност по цитираната норма, има погасителен ефект по отношение на специалната имуществена отговорност на 4 управителя за причинени на дружеството вреди по чл. 145 ТЗ и се доближава до опрощаването като способ за погасяване на задълженията. Типичен случай за погасяване на възникналата отговорност на управителя е допълнителният факт на евентуално взето решение от общото събрание по чл.137, т.5 ТЗ за освобождаването му отговорност. Посочва, че тази възможност за опрощаване на отговорността на управителя е предоставена единствено в компетентността на общото събрание. При взето решение за освобождаване от отговорност на управителя, дружеството не може да претендира вреди, независимо, че фактическият състав на деянието е осъществен.

Твърди, че освобождаването от отговорност на управителя е правомощие на общото събрание, респективно на едноличния собственик на капитала, с което се признава полагането на дължимата грижа при воденето на дружествените дела. Решението на общото събрание екскулпирало управителя и било неоттегляемо. Твърди, че то освобождава управителя от отговорност за вредите, които са настъпили за дружеството от поведение на управителя.

Посочва съдебна практика на ВКС и съдилищата в цялата страна /Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, Определение №207 от 5.10.2018 г. на ВКС по т. д. №1315/2018 г.,1т. о., ТК, Определение №21 от 8.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №4685/2021 г., г. о., ГК, Решение № 305 от 8.06.2017 г. на ОС - П. по т. д. №404/2015 г. Решение № 139 от 5.04.2024 г. на ПАС по в. т. д. №380/2023 г.;/

На последно място твърди, че искът на основание чл. 145 от ТЗ, по повод разпределяне на дивидент от страна на г-жа Б., в частта относно размера от 7865,39лв. /седем хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/ е недопустим, тъй като се касае за претенция срещу госпожа Б., в качеството й на съдружник, а не на управител. В тази връзка ищецът неправилно бил квалифицирал своята правна претенция на основание чл.145 от ТЗ - а именно отговорност на управител.