Решение № 234 от 09.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Казанлък, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. И. при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВАдминистративно наказателно дело № 20255510200196 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид:

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата № 8504381073 от 13.12.2020г.,издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител,взема становище,че обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен,и моли съда да го потвърди.

Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема,че жалбата е процесуално допустима и по същество-основателна.

Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 13.12.2020г.в 06,29 часа било установено нарушение с ППС ЛЕК 1

АВТОМОБИЛ ТОЙОТА РАВ 4,регистрационен номер *************,с обща технически допустима максимална маса 2190,брой оси 2,категория ППС:

ЕВРО 5А,в община М.,по път I-6 км 331 + 828,с посока Намаляващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.Нарушението било установено с устройство № 10322, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата,намиращо се на път I-6 км.331 + 828.Собственик,на когото е регистрирано ППС/ ползвател- Г. Й. Д. ЕГН **********.

Прието е от административно-наказващия орган,че с това си деяние жалбоподателят е нарушил чл.139,ал.5 и 6,във връзка с чл.102,ал.2 от Закона за движението по пътищата,поради което и на основание чл.179,ал.3,във връзка с чл.187а,ал.1 от Закона за движението по пътищата АНО наложил на жалбоподателя административно наказание-глоба в размер на 300 лева.

Описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява и потвърждава от приложените по делото писмени доказателства- Справка за нарушения, 2 броя фотоснимки, лични данни на нарушител и данни за МПС, заповед №РД-11-983/13.09.2021г с приложени към нея образци на електронен фиш, протокол № 287625/21, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към НТУ, протокол за установяване годността за приемане.

Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП задължава собственика да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,задължението се изпълнява от него.Посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл.139,ал.6 от ЗДвП посочва като субект на задължението да заплати таксата по чл.10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата водачът на пътното превозно средство.В обжалвания електронен фиш за наказаното лице Г. Й. Д. е посочено,че той е собственик,на когото е регистрирано ППС/ползвател.От така отразеното от АНО не става ясно кое от 2 двете качества е имал жалбоподателят-собственик или ползвател.Те са и взаимно изключващи се-не може едно лице да има едновременно и двете качества.Може да има само едното от тях,а в ЕФ са посочени и двете.Също така от ЕФ не става ясно и дали жалбоподателят Г. Й. Д. е имал едновременно и качеството на водач на пътното превозно средство в момента на регистриране на нарушението-на 13.12.2020г.в 06,29 часа,когато е било установено,че за процесното ППС не е заплатена пътна такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата.Така не става ясно какво точно е качеството на жалбоподателя като субект на административно нарушение и наказание,и съответно-какво точно нарушение е извършил-допуснал е в качеството си на собственик движението на пътното превозно средство с незаплатена такса; или като водач не е изпълнил задължението си да заплати таксата.На жалбоподателя е наложено административно наказание за осъществяване на състава на чл.179,ал.3 от ЗДвП- че като водач е управлявал пътното превозно средство без заплатена дължима такса по чл.10,ал.1,т.1 от Закона за пътищата.Дори и да се приеме на базата на разпоредбата на чл.187а,ал.1 от ЗДвП,на която се е позовал АНО,че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.179,ал.3 от ЗДвП,т.е.че той е управлявал пътното превозно средство,към датата и часа, на която се твърди,че е извършено административното нарушение-13.12.2020г.в 06,29 часа, в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, не е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП , установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност. Такава възможност е предвидена впоследствие с изменението на нормата-ДВ бр.13/24г., поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не да се съставя електронен фиш.

Предвид изложеното съдът приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, поради което е недопустимо по тълкувателен път чрез разширително тълкуване на нормата 3 на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира,че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото,и тъй като жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски,такива следва да му се присъдят.Относно размера на разноските,които следва да се присъдят,съдът следва да се съобрази с решението на съдебния състав при предходното разглеждане на делото по АНД № 802/2024г.по описа на КРС,който е уважил направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност по чл.63,ал.4 от ЗАНН,и е присъдил на жалбоподателя разноски до размер на 400 лева,като се има предвид,че повторното разглеждане на делото пред КРС е по касационна жалба само на въззиваемата страна и е налице забрана за влошаване на положението на касатора при повторното разглеждане на делото.Отделно от това,настоящият съдебен състав споделя доводите за определяне на този размер на разноските,изложени в мотивите на решението по АНД № 802/2024г.Относно претендираните от жалбоподателя разноски в производството пред касационната инстанция в размер на 400 лева,вписани в представения пред тази инстанция договор за правна защита и съдействие,следва да му се присъдят в този размер,тъй като това е минималният размер съгласно чл.18,ал.2,във вр.с чл.7,ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега с изменено заглавие от ДВ бр.14/2025г./.Относно претендираните от жалбоподателя разноски в производството пред КРС по настоящото АНД № 196/2025г.съдът намира,че не следва да уважава направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,тъй като макар и адв.К. да не се е явявал лично в съдебните заседания по това дело,извършената от него дейност също представлява процесуално представителство и правна защита и съдействие по смисъла на Наредбата-правил е искания по доказателствата в хода на производството,изготвял е молби и писмени становища.Определеното и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие е в размер на 600 лева,който размер не надвишава драстично минималният размер от 400 лева,определен в чл.18,ал.2,във вр.с чл.7,ал.2 от Наредбата,и не може да се 4 приеме,че този размер от 600 лева не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на обема на извършената работа от адв.К. конкретно по АНД № 196/25г.по описа на КРС,поради което съдът намира,че следва да се присъди изцяло.Т.е. на жалбоподателят общо следва да се присъди сумата от 1400 лева разноски по трите дела-АНД № 802/2024г.по описа на КРС,КАНД № 995/2024г.по описа на Адм.Съд Стара Загора,и АНД № 196/2025г.по описа на КРС.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата № 8504381073 от 13.12.2020г.,издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“,с който на Г. Й. Д. от гр.*************,с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя Г. Й. Д. направените от него по АНД № 802/2024г.по описа на КРС,КАНД № 995/2024г.по описа на Адм.Съд Стара Загора,и АНД № 196/2025г.по описа на КРС разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5