Решение № 12475 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12475 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110118219 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу Д. Т. А., ЕГН **********, за признава на установено, че ответникът дължи сумата от 6 946,49 лева – главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.05.2023 г. до погасяване на вземането, сумата от 799,68 лева – лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.04.2023 г., главница за предоставена услуга дялово разпределение в размер на 56,58 лева за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,61 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 24366/23 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. Претендира присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, като ответниците са притежавали правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 110511. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна 1 енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че между страните не съществуват облигационни отношения, по силата на които тя да е потребител на топлинна енергия за процесния период във връзка с гореописания недвижим имот. Навежда аргументи, че не е свързана по никакъв начин с партидата, като счита, че не са налице и данни да е била уведомявана и канена за заплащане на задължения към ищцовото дружество. Твърди, че няма данни топлинната енергия да е отчетена от технически годен топломер. Излага доводи, че процесните вземания не са отчетени на база реално потребеното количество топлинна енергия. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят така предявените искове, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в 2 условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелевантния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата на договор продажба недвижим имот, обективиран в НА № 188 от 17.11.1997 г. по нот.д.№ 3619/97 г. Следователно ответникът е материално легитимиран да отговаря по процесната претенция, тъй като е придобил вещното право на собственост върху топлоснабдения имот.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, абонатната станция (индиректна блокова с мощност 550/275 kW) на АДРЕС“ е една обща, съответно топломерът (KAMSTRUP тип MULTICAL 66C) – общ. От заключението на вещото лице се установява, че в процесния имот (ап. 41) не е осигурен достъп за извършване на отчет за 3 периодите 2020/2021 г. и 2021/2022 г. на нито една от двете дати на посещение, за което са съставени Констативни протоколи за неосигурен достъп от ФДР „Бруната“ ООД.

При това положение сумите по перо „БГВ“ (топла вода) са изчислени от ФДР на база един потребител съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., т.е. се начисляват служебно по 0,14 куб.м на един потребител за едно денонощие.

Вещото лице установява, че поради неосигурения достъп, сумите по перо „Отопление на имота“ са изчислени по служебен разход на максимална мощност на радиаторите по реда на т. 6.7. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като е приложена екстраполация по максимален специфичен разход на сградата (МСРС). Вещото лице посочва, че в имота има пет отоплителни тела – три радиатора и една лира с уреди с визуален отчет, както и един радиатор в хола с повреден уред (за който се начислява енергия като за тяло без уред поради липса на подмяна от страна на абоната).

Определянето на топлинната енергия по перо „Сградна инсталация“ за исковия период, е съгласно т. 6.1.1. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Дължимата сума за топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, е начислена пропорционално при пълен отопляем обем от 219 куб.м. за жилището.

От заключението на вещото лице се установява, че за двата отоплителни сезона като резултат от изравнителните сметки спрямо фактурираните от ищеца суми ответникът има сума за приспадане в размер на -307,26 лв.. Вещото лице посочва, че ДРУЖЕСТВО всеки месец е начислявало на аб. № 110511 прогнозно потребена топлинна енергия, изчислена по прогнозен дял за предходен период, поради което общата стойност на дължимото за отдадена топлинна енергия, в т.ч. топлинна енергия за сградна инсталация (тъй като тези суми са включени общо в перо „отопление“ съгласно Наредба за топлоснабдяването, изменена през 2013 г.) и БГВ, възлиза във фактуриран общ размер от 7 308,33 лв.. Доколкото потребителят дължи цената на реално потребената (и съответно нормативно начислената при липса на отчет) енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид стойностите, формирани в резултат на изравняването при изготвяне на изравнителните сметки, следователно дължимата крайна сума след изравняване възлиза на 7 001,07 лв.

(фактурираната сума минус резултата от изравняването).

Топломерът в АС за трите входа на бл. 20А е общ, като същият подлежи на задължителен метрологичен контрол на всеки 2 години. От заключението на вещото лице и от представените свидетелства за метрологична проверка съответно от 13.02.2019 г. и от 01.04.2021 г. се установява, че общият топломер е преминал на метрологичен контрол през 2 години, съобразно изискванията на ДАМТН, с което е безспорно установено, че уредът е бил годно средство за търговско измерване.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011 от 18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за 4 определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Процесният период е от 05.2020 г. до 04.2022 г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.05.2023 г., т.е. задължения за потребената топлинна енергия не са погасени по давност, тъй като изискуемостта на вноската за май настъпва 45 дни след отчетния период, т.е. на 15.07.2020 г.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/874e857b-9b25-4fc7-95ac-91b63ad3a089