Решение № 429 от 27.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Разград, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20263330100236 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С искова молба от М. В. А. с ЕГН-********** срещу М. А. Ч. с ЕГН**********, се моли за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 787,25 EUR (четири хиляди седемстотин осемдесет и седем евро и двадесет и пет цента), представляваща половината от дължимия остатък по Договор за потребителски кредит № CL-7002/25.05.2021 г. ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на иска до окончателното заплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът сочи, че е бивш съпруг на ответницата, чийто брак е бил прекратен с влязло в сила на 19.06.2024 г. Решение № 390/2024 г. по гр.д.

684/2024 г. по описа на РС – Разград. Твърди, че по време на брака им, ответницата сключила с „Търговска банка Д“ АД Договор за потребителски кредит № CL-7002/25.05.2021 г. в размер на 30 000,00 лв. Сумата била използвана за финансиране на потребителски нужди, както и за рефинансиране на нейни съществуващи задължения – чл. 1 от договора. След прекратяване на брака ответницата спряла да изплаща кредита. Ищецът бил потърсен от банката с предупреждението, че ако не продължи да погасява този кредит, същият ще стане изискуем. Ищецът твърди, че погасил изцяло кредита в размер на 9 574,50 EUR.

Ответницата оспорва иска като недопустим и неоснователен, като излага множество твърдения. Сочи, че с постановление на ЧСИ и е възложен съсобствения на страните недвижим имот, придобит по време на брака им. Тя получила заем от своя брат, за да заплати на ищеца равностойността на 1 неговия дял. Твърди, че ищецът е заплатил дълга именно след като тя му превела сума за неговия дял. Изтъква, че кредита е използван за ремонт и покупка на вещи за личното жилище на ищеца, както и за закупуване на лизинг на лек автомобил, намиращ се в неговия патримониум. Сочи се, че банката е учредила залог върху трудовото и възнаграждение в качеството и на кредитополучател. Излага твърдения, че с приключване на съдебната делба и възлагането на недвижимия имот били уредени всички имуществени отношения между бившите съпрузи, както и че искът следвало да бъде предявен в делбеното производство. Твърди се още, че използваните средства за погасяване на кредита не са лични.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

От приетото като доказателство Решение № 390/19.06.2024 г. по гр. дело № 684/2024 г. по описа на РС – Разград, в сила от същата дата, се установява, че бракът между страните е прекратен.

От приетия като доказателство Договор за потребителски кредит № CL7002/25.05.2021 г. между „Търговска банка Д“ АД и ответницата, се установява, че по време на брака и е предоставен кредит в размер на 30000,00 лв. Съгласно чл. 1 от договора той е предназначен за финансиране на потребителски нужди и за рефинансиране на съществуващи задължения на кредитополучателя, като сумата е усвоена по картова сметка на ответницата на 25.05.2021 г.

От показанията на свид. В. С. се установява, че процесният кредит е бил изтеглен за ремонт на закупен по време на брака недвижим имот на страните, както и за финансиране на процедура ин витро в Република Турция.

Свидетелят категорично заявява, че средствата не са използвани за закупуване на автомобил, нито за ремонт на друг имот. В частта относно размера на кредита, съдът не кредитира показанията, доколкото същите противоречат на писмените доказателства и заключението на вещото лице, от които безспорно се установява, че размерът на отпуснатия кредит е 30 000 лв.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз основа на документи от кредитното досие в „Търговска банка Д“ АД, се установява следното: На 25.05.2021 г. „Търговска банка Д“ АД сключила Договор за потребителски кредит № CL-7002/25.05.2021 г. с ответницата като кредитополучател в размер на 30 000,00 лв. (15 338,76 EUR), усвоени по нейна картова сметка. Към датата на прекратяване на брака на 19.06.2024 г. оставащата стойност на главницата по кредита е в размер на 22 414,96 лв. (11 460,59 EUR). След прекратяване на брака по договора са извършени плащания в общ размер на 12 732,85 EUR, разпределени между двете страни.

Ответницата извършила плащания на двадесет и две вноски в периода от 15.07.2024 г. до 17.11.2025 г. от нейна картова сметка в общ размер на 2806,35 EUR. Вноските включват редовни месечни погасителни вноски, частични погасявания и погасявания на просрочени вноски, с последна внесена сума от 4,65 EUR на 17.11.2025 г., след което ответницата преустановила плащанията.

2

Ищецът извършил три плащания: на 14.01.2026 г. сумата от 351,20 EUR, внесена в брой на каса в „Търговска банка Д“ АД – ФЦ Разград и постъпила по картовата сметка на ответницата; на 15.01.2026 г. – остатък от предходното плащане в размер на 0,80 EUR; и на 26.01.2026 г. – предсрочно пълно погасяване на кредита в размер на 9 574,50 EUR от разплащателна сметка с титуляр М. В. А.. Общо внесената от ищеца сума след прекратяването на брака възлиза на 9 926,50 EUR.

От приетото като доказателство писмо от 08.01.2026 г. на „Търговска банка Д“ АД се установява, че към тази дата общият размер на задължението по кредита е 9 892,79 EUR, като банката е предупредила, че при непогасяване на просрочените задължения в дадения срок ще обяви кредитът за предсрочно изискуем. От молбата за пълно предсрочно погасяване от 26.01.2026 г. и Мемориален ордер № 206271660/26.01.2026 г. се установява, че ищецът е изпълнил задължението в посочения срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът прецени следното от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на главния иск ищецът следва да установи, че по време на брака между страните е възникнало задължение, за което същите отговарят солидарно, че след прекратяване на брака е изпълнил това задължение над размера на припадащата му се част и размера на регресното си вземане. В тежест на ответницата беше да докаже въведените от нея правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Според чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от единия от тях за задоволяване нуждите на семейството. За възникването на тази солидарна отговорност не е необходимо и двамата съпрузи да са страна по договора, а е достатъчно задължението да е поето по време на брака и средствата да са използвани за задоволяване нуждите на семейството.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният договор за потребителски кредит е сключен по време на брака между страните. Спорният между страните въпрос е дА. средствата по кредита са били използвани за задоволяване нуждите на семейството.

Настоящият съдебен състав приема, че това обстоятелство е доказано. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като последователни, логични и съответстващи на останА.я доказателствен материал. От тях се установява, че средствата по кредита са били използвани за ремонт на закупения недвижим имот по време на брака на страните, както и за финансиране на процедура ин витро в Република Турция. Те са извършени по време на брака и по естеството си са насочени към задоволяване нуждите на семейството.

Свидетелят категорично отрича кредитът да е бил използван за ремонт на личен имот на ищеца или за закупуване на лек автомобил. Ответницата не проведе успешно доказване на въведените от нея възражения, че средствата по кредита са били използвани за ремонт и обзавеждане на лично жилище на 3 ищеца и за закупуване на автомобил, като в подкрепа на тези твърдения не ангажира никакви убедителни доказателства. Ето защо съдът приема, че процесният кредит е бил използван за задоволяване нуждите на семейството, поради което задължението по него е възникнало като солидарно за двамата съпрузи по силата на чл. 32, ал. 2 СК, независимо че като кредитополучател по договора е посочена единствено ответницата.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници това, което е платено на кредитора трябва да се понесе от тях по равно. С прекратяването на брака солидарната отговорност към кредитора не се погасява. Във вътрешните отношения между солидарните длъжници приложение намира разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД, съгласно която съдлъжникът, изпълнил общото задължение над размера на припадащата му се част, има право на регрес срещу останА.те съдлъжници. Както последователно приема Върховният касационен съд в Решение № 827 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 1328/2010 г., IV г.о., Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г., IV г.о., и Решение № 279 от 26.11.2018 г. по гр. д. № 4694/2017 г., IV г.о., регресното право възниква едва когато съдлъжникът е изпълнил повече от припадащата му се част от общото задължение, като размерът на регресното вземане се определя чрез съпоставка между общия размер на погасеното задължение към момента на неговото погасяване и действително извършеното изпълнение от всеки един от солидарните длъжници, а не единствено въз основа на размера на отделно извършено плащане.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че след прекратяване на брака по процесния кредит са погасени общо 12 732,85 EUR, от които ответницата е заплатила 2 806,35 EUR, а ищецът – 9 926,50 EUR, включително сумата от 9 574,50 EUR, с която на 26.01.2026 г. е извършил предсрочно пълно погасяване на кредита.

Следователно общо погасеното задължение следва да бъде разпределено поравно между двамата солидарни длъжници, като всеки следва да понесе по 6 366,43 EUR. При това положение ищецът е изпълнил повече от припадащата му се част със сумата 3 560,07 EUR, поради което именно до този размер е възникнало регресното му вземане срещу ответницата. Обстоятелството, че последното предсрочно погасяване е извършено изцяло от ищеца не обуславя извод, че ответницата дължи половината от това конкретно плащане, тъй като съгласно цитираната практика на ВКС при определяне размера на регресното вземане следва да се вземе предвид цялото изпълнение на общото задължение от всеки един от солидарните длъжници.

Неоснователно е възражението на ответницата, че с приключване на производството по съдебна делба са били окончателно уредени всички имуществени отношения между страните. Производството по съдебна делба има за предмет прекратяване на съсобствеността върху общите вещи, докато настоящият спор произтича от изпълнение на общо облигационно задължение към трето лице и има самостоятелно правно основание. Следователно непредявяването на настоящата претенция в делбеното производство не води 4 до нейното погасяване.

Неоснователно е и възражението, че средствата, с които ищецът е погасил кредита произхождат от полученото при делбата уравнение на дела.

Законът не поставя произхода на средствата като предпоставка за възникване на регресното право по чл. 127, ал. 2 ЗЗД. От значение е единствено дА. съдлъжникът е изпълнил общото задължение над размера на собствената си част, какъвто е настоящият случай.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен по основание, но частично основателен по размер, поради което следва да бъде уважен за сумата 3 560,07 EUR, представляваща размера на регресното вземане по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и́ изплащане, а за разликата до претендираните 4 787,25 EUR следва да бъде отхвърлен като неоснователен.