Решение № 307 от 03.12.2024, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 430/2024
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 10.07.2025
- Състав
- Аделина Тушева, Албена Миронова, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 307 гр. М., 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Таня Живкова
Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20241600500430 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Е. Н. И., ЕГН ********** от гр. В., чрез Адв.дружество „Ч., П. и И.“, гр. С., БУЛСТАТ ***, представлявано от адв. С.
Ч., АК С., срещу Решение № 215/17.07.2024 год., постановено по гр.д. № 2033/2023 год. на РС Лом, 3-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ЗАД "ОЗК З." АД, ЕИК ***, гр. С. иск за обезщетение на претърпените неимуществени среди над уваженият размер от 3 000 лева, до пълния претендиран размер от 10 000 лв., като се иска присъждане на допълнително обезщетение в размер на 7 000 лв.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в отхвърлителната част, като считат присъденото обезщетение за силно занижено и несъобразено със задължителна съдебна практика на ВС и ВКС, съдебната практика по други сходни случаи, както и с изискванията за справедливост, заложени в чл. 52 ЗЗД. Счита, че съдът не е отчел в пълна степен характера и интензитета на получените увреждания, установени от доказателствата по делото. Въззивникът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от него болки и страдания възлиза на 10 000 лева, поради което и претенцията му за неимуществени вреди следва да бъде уважена в цялост. При процесното ПТП получил следните телесни увреждания: охлузване на кръста отзад в дясно, кръвонасядане в областта на 1 десния седалищен мускул, охлузна рана по предната повърхност на дясната глезенна става, охлузване по външно-страничната повърхност на дясна глезенна става, изкълчване на пателата на дясна колянна става. След инцидента дълго време не можел да се обслужва сам, спазвал постелен режим, тъй като имал натъртване на кръста и на десния крак, постепенно се появил оток, видим с просто око. Поради тежкото си здравословно и финансово съС.ие предприел само мазане с различни обезболяващи пасти. Няколко месеца бил обездвижен и не можел да се грижи за семейството си. Поради непосилните за него първоначални болки се наложило да приема обезболяващи медикаменти. Близките му били изцяло ангажирани с ежедневните му нужди като тоалет, къпане, хранене. От това чувствал неудобство. Отделно не можел да се възстанови и да започне работа. Преди инцидента осигурявал прехраната на близките си, а след него станал изцяло зависим от тях. Преживеният ужас се отразил на емоционалното му съС.ие – станал по-чувствителен, изнервен, страхувал се за бъдещето си. И към момента имал затруднения и не можел да се върне пълноценно на работа и да изхранва семейството си. Преди процесното ПТП бил социално активен, грижещ се за себе си и семейството си човек, а след него се превърнал в тежест за всички. Всичко това го обезсърчило и довело до отчаяние.
Отправя искане за отмяната на решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди до пълния претендиран размер.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 31от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗАД "ОЗК З." АД, която навежда доводи за неоснователност на въззивната жалба. Отбелязва, че интензитетът на претърпените болки и страдания и твърденията, че вследствие на уврежданията пострадалият не се е възстановил напълно не се извеждат от събраните по делото доказателства.
Отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представя доказателства за извършено на 12.08.2024 год. плащане в размер на 3355,79 лв. – присъдени с обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, с писмена молба депозирана чрез процесуалния си представител адв. С. Ч., АК С., поддържа въззивната жалба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, също редовно призована, в писмено становище чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като поддържа депозирания отговор.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
2
За да се произнесе по спора Окръжен съд – М. съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно осн. чл.
432, ал. 1 от КЗ, депозиран от Е. Н. И., ЕГН ********** от гр. В., срещу ЗАД "ОЗК-З." АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща частичен иск от дължимите общо 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при управление на лек автомобил, м. ХХХ, мод. ХХХ с рег. № ***, с водач застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.04.2023 год. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ПТП възникнало на 03.04.2023 год. в с.
Д., по ул. Г.. Управляваният от П.Д. автомобил м. ХХХ, мод. ХХХ с рег. № ***, нарушавайки правилата за движение по пътищата и поради неупражнен от водача контрол, несъобразяване на поведението си с останалите участници в движението, както и поради неспазване на дистанция реализирал ПТП с ищеца, като му причинил телесни увреждания.
Сочи наличие на облигационно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна полица № 23/122001937913, между виновния водач и ЗАД "ОЗК-З." АД, валидна към датата на ПТП (от 01.07.2022 год. до 30.06.2023 год.).
Навежда твърдения, че като пострадал от процесния инцидент е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в следните телесни увреждания: охлузване на кръста отзад в дясно, кръвонасядане в областта на десния седалищен мускул, охлузна рана по предната повърхност на дясната глезенна става, охлузван по външно-страничнатаповърхност на дясна глезенна става, изкълчване на пателата на дясна колянна става. След инцидента дълго време не можел да се обслужва сам, спазвал постелен режим, тъй като имал натъртване на кръста и на десния крак, постепенно се появил оток, видим с просто око. Поради тежкото си здравословно и финансово съС.ие предприел само мазане с различни обезболяващи пасти. Няколко месеца бил обездвижен и не можел да се грижи за семейството си. Поради непосилните за него първоначални болки се наложило да приема обезболяващи медикаменти.
Близките му били изцяло ангажирани с ежедневните му нужди като тоалет, къпане, хранене. От това чувствал неудобство. Отделно не можел да се възстанови и да започне работа. Преди инцидента осигурявал прехраната на близките си, а след него станал изцяло зависим от тях. Преживеният ужас се отразил на емоционалното му съС.ие – станал по-чувствителен, изнервен, страхувал се за бъдещето си. И към момента имал затруднения и не можел да се върне пълноценно на работа и да изхранва семейството си. Преди процесното ПТП бил социално активен, грижещ се за себе си и семейството си човек, а след него се превърнал в тежест за всички. Всичко това го обезсърчило и довело до отчаяние.
Липсват твърдения, но са ангажирани доказателства, че във връзка с така описаните увреждания ищецът е отправил претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение, по която липсват данни да е образувана 3 преписка по щета и да има произнасяне от ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗАД "ОЗК-З." АД, с който се оспорват наведените в исковата молба твърдения.
Ответникът счита, че липсва валидно възникнало вземане в полза на ищеца, като застрахователят законосъобразно е отказал заплащане на търсеното обезщетение, доколкото не са му представени достатъчно доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен начин основанието на претенцията и размерът на вредите.
Признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил м. ХХХ, мод. ХХХ с рег. № *** към датата на ПТП.
Оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че в конкретния случай не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.
432, вр. чл. 477 КЗ за да възникне отговорността на застрахователя. Оспорва изключителната вина на водача на застрахованото МПС, механизма на ПТП и възникването на твърдените телесни увреждания, описани от ищеца.
Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като сочи, че в конкретния случай не е била въведена временна организация на движението по пътищата, а именно – не е било посочено ограничение на движението в конкретния пътен участък. С оглед на това, ищецът сам е поставил в опасност своето здраве и телесна цялост, както и не е взел необходимите мерки да подсигури безопасността си и така е допринесъл във висока степен за настъпване на вредоносния резултат, което е и основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на осн. чл. 51 ЗЗД. Това конкретно възражение поддържа и в отговора на въззивната жалба.
Оспорва претенцията като завишена и прекомерна, в противоречие с принципите за справедливост, доколкото претъпените увреждания са леки.
Пострадалият нямал фрактури, както и никакви други травми, престоял е за кратко в спешно отделение и е освободен, а към момента е възстановен изцяло след краткотраен възстановителен процес.
Оспорва претенцията за лихви както по размер, така и относно началния момент, от който същите се търсят.
По изложените съображения оспорва предявените искове по основание и размер и моли за отхвърлянето им.
Първоинстанционният съд е възприел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 3000 лева, а претенцията за горницата счел за недоказана. Присъдил е законна лихва от 13.05.2023 год., която дата е приел за датата, на която ответникът е бил уведомен за настъпилото събитие.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на 4 съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при съобразяване принципа за ограничен въззив.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира така депозираната въззивна жалба за частично основателна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, между прекия причинител на вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото е безспорно, а и се подкрепя от представените доказателства, че на 03.04.2023 год. около 09,00 часа в с. Д., обл. М. на ул.“Г.“ водачът П.Д. от гр. Р., при управление на МПС – товарен автомобил „ХХХ“, модел „ХХХ“ с ДК № ***, собственост на Р.И.. от гр. Р., с ЕГН ***, не съобразявайки поведението си с пътните условия и при преминаване по пътното платно, блъснал с дясното странично огледало на автомобила ищеца по делото Е. Н.
Разпечатката съдържа 47 от 136 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/874e2482-ceca-4798-9cfa-6f260840612d