Решение № 5764 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5764 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100506403 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4456/13.03.2024 г. по гр.д. № 56831/2023 г. по описа на СРС, 126 състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ уволнението на В. М. Б. от длъжността „логопед“ в ******* „Драгалевци“ – гр. София, извършено с Предизвестие изх. № 149/15.06.2023 г. за прекратяване на ТПО и Заповед № ЛС-497/17.08.2023 г. за прекратяване на ТПО на Директора на ******* „Драгалевци“ – гр. София, на основание чл.

328, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от 16.08.2023 г., на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ В. М. Б. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „логопед“ в ******* „Драгалевци“ – гр. София и ******* „Драгалевци“ – гр.

София е осъдена да заплати на В. М. Б. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1700 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. ******* „Драгалевци“ – гр. София е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати и сумата от 160 лева – държавна такса.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 123733/15.04.2024 г. (пощенско клеймо от 12.04.2024 г.) г., подадена от ******* „Драгалевци“ – гр. София, в която се поддържат възражения за неговата неправилност.

1

Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е установил чрез пълно и главно доказване законността на уволнението. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на личностни и професионални качества на ищцата, поради което тя не била в състояние да изпълнява трудовите си функции. Посочени били и качествата, които липсвали на ищцата. Освен това, проявявала и незаинтересованост към организационните и методически форми на мероприятия. Не били попълвани и формулярни карти за децата със СОП и била нарушена комуникацията.

Установено било от свидетелските показания, че ищцата не участва в ЕПЛР, не контактува с членове на ЕПЛР, не се среща с родителите на децата и била нарушена комуникацията. Не представяла и обяснения относно причините, поради които отсъствала. Отсъствала от обученията и квалификациите, които се провеждали за запознаване на преподавателите със съвременните форми на обучение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 1695868/23.05.2024 г., подаден от въззиваемия В. М. Б., с която поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 56831/2023 г. по описа на СРС, 126 състав е образувано по искова молба, подадена от В. М. Б., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда против ******* „Драгалевци“ – гр. София.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 12/09.12.2010 г. е възникнало трудово правоотношение за длъжността „старши учител – логопед“, като впоследствие то е било изменено в безсрочно за длъжността „Логопед“ с трудов договор № 23/09.12.2011 г. Твърди, че с Предизвестие № 149/15.06.2023 г. за прекратяване на ТПО била предизвестена, че след изтичане на двумесечен срок, който започнал да тече от 16.06.2023 г.

2 трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от 18.08.2023 г. Поддържа, че уволнението е незаконно като поддържа, че заповедта и предизвестието, издадено въз основа на нея са немотивирани. Освен това, били наведени твърдения за нарушения, които съставлявали дисциплинарни нарушения, а не за липса на качества. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ******* „Драгалевци“ – гр. София, с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение като ищецът е заемал длъжността „Логопед“, както и че то е прекратено на посоченото в оспорената заповед основание. Поддържа, че ищцата не е изпълнявала ефективно задълженията си и по никакъв начин и повод не е работила с децата от редовните групи, които не са със СОП или комуникативни нарушения и не е считала за нужно да отрази тяхното комуникативно състояние логопедични нужди. Работела единствено с деца със СОП, но не изпълнявала задълженията, които имала към тях. Не извършвала логопедична оценка на седем деца със СОП. Не е изготвяла и необходимата документация логопедична диагностика и комуникативните нарушения на децата със СОП. Това показвало абсолютната невъзможност и непригодност да работи в екип с останалите преподаватели. Твърди, че за учебната 2022 г. Б. била участвала само в един съвет на ЕПЛР, проведен на 10.06.2022 г., а през 2023 г. не била участвала в нито един съвет и в обсъждането на състоянието на нито едно дете, за неговото личностно развитие и евентуални мерки за подкрепа. Отказвала срещи с родителите на децата със СОП, с които работела. Не била участвала в пет заседания на Педагогически съвет, като не била посочила причини за отсъствията си. Не била участвала в нито едно мероприятие, свързано с вътрешноинституционални и външни квалификации, които били провеждани в периода, в който работи в детската градина, както и в организационните и методически форми и мероприятия, свързани с дейността на институцията.

Това било нарушение на задълженията й, включени в длъжностната характеристика. Прекратяването на трудовото правоотношение било мотивирано от трайното неизпълнение на трудови задължения от ищцата, с което се увреждало здравето и интересите на децата и техните родители, 3 компрометирала се работата и изпълнението на задълженията на останалите учители от екипа на ЕПЛР и увреждало авторитета и доверието към хората и институцията, в която работи. Посочени са и други нарушения на трудовата дисциплина. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни, тъй като заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение не е мотивирана, че не е налице посоченото в нея основание.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ актът, с който се прекратява трудовото правоотношение трябва да е в писмена форма.

Предвидената форма и законоустановеност на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените от закона права на работниците или служителите.

В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието на които работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до работника или служителя. В т. 5 е предвидено, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. По правило, освен в предвидените от закона случаи (например чл. 195, ал.1 от КТ) не е необходимо работодателят да излага мотиви в акта, с който прекратява трудовото правоотношение.

Независимо от това, когато прекратителното основание е свързано с преценка на личните качества на работника или служителя в заповедта следва да се съдържат конкретни мотиви, а не са се възпроизвежда съдържанието на законовия текст. Доколкото разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е обща следва да се посочи конкретно в какво се изразява липсата на качества и как 4 това се отразява на ефективното изпълнение на работата. Фактическият състав на приложеното уволнително основание изисква кумулативната наличност на три елемента – липса на качества на съответния работник или служител, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях.

При това не е необходимо да е налице вина от страна на служителя.

Основанието има обективен характер, поради което константната съдебна практика изисква заповедта за уволнение да бъде мотивирана, т. е. в нея да се излагат конкретните качества, които липсват на лицето, с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор. В настоящия случай в предизвестието, към което препраща заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е мотивирано като е посочено, че липсва активност и инициативност; липсват умения за работа в екип и сътрудничество с екипа за подкрепа на личностното развитие на детето; липса на обмен на информация и обсъждане на добри практики с учителите, което затруднява работата на екипа за подкрепа, както и развитието и израстването на децата, нуждаещи се от обща и допълнителна подкрепа, нежелание за участие в общи срещи с родители, организирани, съгласно чл. 128, ал. 5 от Наредба за приобщаващото образование, което възпрепятства работата на екипа за подкрепа за личностно развитие на детето и прави невъзможно изграждането на доверие и партньорски взаимоотношения с родителите, както и тяхното консултиране, мотивация и подкрепа; не взима участие в работата на педагогическия съвет в ДГ № 160 „Драгалевци“; не се включва в провеждането на вътрешноинституционални и външни квалификации, не проявява заинтересованост към организационните и методически форми и мероприятия.

Законосъобразността на уволнението е поставена в зависимост от това работодателят да е извършил обективна оценка на качествата на служителя, както и отражението върху изпълняваната работа. Съдебният контрол се ограничава до това да се прецени дали заповедта отразява тази обективна оценка. Това означава по делото да се установи каква е възложената работа, какви качества изисква изпълнението й и дали служителят не ги притежава, както и да се установи, че реално липсата на тези качества се е отразила на работата.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е извършил обективна оценка на качествата на служителя за изпълнение на 5 възложената му работа като „логопед“, а в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени действия или бездействия, които не представляват качества, а насочват към виновно неизпълнение на трудови функции. Следователно и непосочването на конкретни качества, които липсват на ищцата за ефективно изпълнение на трудовите функции, води до незаконосъобразност на уволнението.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 750 лева, представляващи направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение. С оглед направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и с оглед естеството на въззивното производство и обстоятелството, че не са събирани нови доказателства, а спорните въпроси са обсъдени и разгледани пред районния съд, въззивният съд намира, че справедливо и обосновано възнаграждение по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което следва да бъде възстановено от насрещната страна е в размер на 750 лева, а не 1500 лева, както е поискано и платено от въззиваемия.

Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/874d1e9d-b834-4ef6-a365-8d3ceab0b041