Решение № 703 от 28.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Велико Търново, 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело № 20234100100015 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал.2, пр. 1 от ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ М. А. М. твърди, че с ответника са сключили договор за банков кредит № 096LD-R-003132/12.06.2015г., който имал два порока, водещи до неговата нищожност.

Първият порок се изразявал в това, че договорът имал невъзможен предмет, изразяващо се в това, че в договора като негов предмет било вписано, че е се предоставя парична сума от 12900 евро за погасяване на задълженията по договор за кредит № 096LD-R001200/07.12.2012 год., какъвто не съществувал, а съществувал договор с такъв номер, но от друга дата – 06.01.2012 г. Номерът на договора от дата 07.12.2012г. бил 096LD-R-001716.

Вторият порок се изразявал в това, че в договора от 12.06.2015г. е налице анатоцизъм, което е в противоречие със закона – чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. На тези две основания ищецът претендира прогласяване нищожността на договора за кредит, като отправя искане към съда да ги призовем с ответника и след като докаже своите твърдения, да бъде постановено решение, с което договор № 096LD-R-003132/12.06.2015г. да бъде прогласен за нищожен на посочените основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД чрез подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен.

Най-напред е направено възражение относно подсъдността на предявения насрещен иск и счита, че делото следва да бъде прекратено и изпратено за разглеждане в РС Велико Търново. На следващо място е взето становище по същество като оспорва твърденията на 1 ищеца относно наличие на нищожност и на двете посочени основания. Твърди, че при изписването на номера на договора във връзка с погасяването на който бил сключен процесния договор № 096LD-R-003132/12.06.2015г., била допусната техническа грешка.

Излага аргументи като сочи, че с предоставения кредит е погасено задължението по договора за банков кредит, сключен преди това с дата 07.12.2012 година, а не този от 06.01.2012г., задълженията по който вече са били погасени с отпуснатия банков кредит с договора от 07.12.2012г. Оспорва наличието на анатоцизъм, тъй като с оспорения договор за кредит не се преструктурира и предоговаря съществуващия договор за кредит, а това е ново кредитно правоотношение. Подробно излага доводи и в тази насока. Предвид тези съображения моли съда да постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Между страните по делото за периода от 06.01.2012 година до 12.06.2015 година са били сключени следните договори за предоставяне на банков кредит:

Договор за банков кредит № 096LD-R-001200/06.01.2012 год. по силата на който ответникът „ПИБ“ АД като кредитодател предоставя на ищеца М. А. М. като кредитополучател банков кредит в размер на 5140,00 евро по разплащателна сметка BG89FINV91501015279094 за погасяване на съществуващи задължения по договор за овърдрафт с № 096OD-R-000465/26.01.2011год., кредитна карта с № 96РКО-А0163/28.05.2007 г. и просрочени задължения по кредит с договор № 96КР-АА1059/23.11.2007г. Срок на усвояване 13.01.2012г. и краен срок за погасяване 29.12.2021г.

Договор за банков кредит № 096LD-R-001716/07.12.2012 год. по силата на който ответникът „ПИБ“ АД като кредитодател предоставя на ищеца М. А. М. като кредитополучател банков кредит в размер на 11890 евро по разплащателна сметка BG89FINV91501015279094 за погасяване на съществуващи задължения по договор с № 096LD-R001200/06.01.2012 год. и № 96КР-АА-1059/23.11.2007г. Срок на усвояване 15.12.2012г. и краен срок за погасяване 10.12.2022г.

И трети Договор за банков кредит № 096LD-R-003132/12.06.2015 год. по силата на който ответникът „ПИБ“ АД като кредитодател предоставя на ищеца М. А. М. като кредитополучател банков кредит в размер на 12900 евро по разплащателна сметка BG89FINV91501015279094 за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит с № 096LD-R001200/12.12.2012год. Срок на усвояване 26.06.2015г. и краен срок за погасяване 03.06.2025г. Вземането на Банката по договора за кредит е обезпечен с поръчителството на К. Г. Т., М. Д. О. и К. З. З.. Този кредит е предоставен от ответника на ищеца, след като ищецът е отправил преди това към Банката писмено искане по образец, копие от което е приложено по делото като доказателство – лист 101-104, където е посочено, че се иска представяне на потребителски кредит в евро с цел погасяване на съществуващи задължения, като кредитът ще бъде обезпечен с поръчителството на К. Г. Т. и М. Д. О..

2

Видно от констатациите на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, писменото заключение по което е прието от съда и не е оспорено от страните, Договор за банков кредит с № 096LD-R-001200 е с дата 06.01.2012 година, а не с дата от 07.12.2012г. С дата от 07.12.2012 година е договор за банков кредит с № 096LD-R-001716. Към датата на сключване на договор за банков кредит № 096LD-R-003132 от 12.06.2015г. единственото задължение, което е имал ищецът към ответника е било това по Договор за банков кредит № 096LD-R001716/07.12.2012г. и то е било в размер на 12989,35 евро, в това число 12976,57 евро – задължение за главница и лихви по договора, от които редовна главница в размер на 10450,44 евро; просрочена главница 1113,51 евро; просрочена лихва 1374,30 евро и текуща лихва 35,32 евро, както и 12,78 едро такса разглеждане на искането. Всички тези задължения са погасени с отпуснатата парична сума по договор за банков кредит №096LD-R-003132 от 12.06.2015г., като е било необходимо и ищецът е довнесъл по разплащателната сметка, по която на 18.05.2015година е усвоен кредитът, сумата от 91,91 евро/или 180,00лв.,която е превалутирана към 91,91 евро/.

От констатациите на същата експертиза се установява, че задълженията по първия договор за банков кредит № 096LD-R-001200/06.01.2012 год. не съществуват и са били погасени с втория предоставен банков кредит № 096LD-R-001716/07.12.2012 год. При тези обстоятелства съдът прави извод, е волята и на двете страни при сключването на договора за банков кредит с № 096LD-R-003132 от 12.06.2015г. е била да бъде предоставен пореден нов потребителски кредит в евро с цел да бъдат погасени съществуващите към банката от страна на ищеца задължения, които по безспорен начин се установява, че това единствено са тези по договор за банков кредит от 07.12.2012 година и който носи № 096LD-R-001716.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал.2, пр. 1 от ЗЗД е процесуално допустим и подлежи на разглеждане като първа инстанция от окръжен съд с оглед неговата цена – над 25000 лв.

Разглезван по същество искът е неоснователен и по отношение на двете посочени основания, на които се претендира прогласяване на нищожност на договор за банков кредит № 096LD-R-003132 от 12.06.2015г., сключен между страните. Съображенията за това са следните:

Ищецът твърди нищожност на договор за банков кредит № 096LD-R-003132 от 12.06.2015г. на две основания – противоречие със закона, поради това, че било налице анатоцизъм и нищожност, поради липса на предмет на този договор, тъй като не съществувал предходен договор за кредит с посочен № 096LD-R-001200 от 07.12.2012 г., за погасяването на който бил отпуснат кредит от 12900 евро, съгласно оспорения договор.

Съгласно чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона и ищецът твърди, че оспорения договор противоречи на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, съгласно който олихвяването на изтекла лихва е недопустимо, тъй като в него било налице анатоцизъм. Установената по делото фактическа обстановка категорично не може да доведе 3 до извод, че е налице противоречие на оспорения Договор за банков кредит № 096LD-R003132 от 12.06.2015г. в договорът не се съдържат клаузи, които да предвиждат олихвяването на изтекла лихва. Твърдението, че с този договор се включвала лихва, изтекла по други предходни договори за кредит е неоснователно. Такива клаузи също не се съдържат в този договор. Както се посочи по-горе, оспорения договор за банков кредит е сключен между страните, като предмет на договора е предоставянето на сумата от 129000 евро потребителски кредит за определен срок и срещу заплащането на точно опредЕ. по договора възнаградителна лихва, като кредитът е обезпечен с поръчителството на три физически лица. В договора е посочена и целта, за която е сключен този потребителски кредит – за погасяване на съществуващи задълженията на кредитополучателя към банката по друг договор за банков кредит от 07.12.2012 година. Следователно е налице ново облигационно кредитно правоотношение между страните по делото, възникнало на основание нов договор за банков кредит със самостоятелни условия и цел. Неоснователно е позоваването на ищеца на посочената от него съдебна практика. Същата е относима в случай, че е налице анекс или допълнително споразумение, с което би се предоговорил вече съществуващия договор за кредит, а в настоящия случай хипотезата е различна.

Не е налице нищожност на договор за банков кредит 096LD-R-003132 от 12.06.2015г. и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД – невъзможен предмет, като елемент от фактическия състав на сделката. Под предмет на договора се разбира обекта на правоотношението – вещ, нематериално благо, действие или бездействие, по повод на които се сключва договорът.

Невъзможен предмет или липса на предмет може да има по обективни или субективни причини и това трябва да е изначално състояние. В настоящия случай предмет на договора е сума пари в размер на 12900 лв., която по силата на договора банката - кредитор е поела задължението да предаде за временно и възмездно ползване на ищеца като кредитополучател, срещу задължението на кредитополучателя да я върне в определен срок и срещу заплащането на договорена лихва. Така уговорения предмет на договора не е невъзможен и не е налице липса на предмет на договора. По делото не е установено банката да е в невъзможност да предостави посочената в договора сума пари, а и нещо повече по категоричен и безспорен начин се установи, че тази сума пари е била предоставена на ищеца и кредитът е усвоен. Усвояването на кредита е било извършено чрез превеждане на сумата по разплащателна сметка на ищеца в банката кредитодател, изрично посочена в договора и чрез която сума пари са били погасени задълженията на ищеца към банката по договор за банков кредит № 096LD-R-001716/07.12.2012 година, обстоятелство, което не е оспорено.

Нещо повече отпусната сума 12900 евро не е била достатъчна за покрива на задълженията, поради което ищецът е внесъл по разплащателната сметка допълнително 180,00 лв., превалутирани в 91,91 евро. Вярно е, че в оспорения договор е записано като цел на предоставения креди погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 096LD-R001200/07.12.2012г., но се установи от доказателствата по делото, че това всъщност е договор от 07.12.2012 година с № 096LD-R-001716. Към датата на сключване на оспорения договор – 12.06.2015 година други задължения ищецът не е имал освен по този договор от 07.12.2012г. и които задължения са погасени чрез новия кредит, който банката е представила 4 като потребителски. Следователно твърдението за липса на предмет на договора е неоснователно. В договора е посочено за какво се предоставя паричната сума от 12900евро – за погасяване на съществуващи задължения по предходен договор за банков кредит и такива задължения действително са налице. Допуснатата техническа грешка в изписването на цифрите на номера на договора, по който са налице непогасени от ищеца вземания, не води до нищожност на сключения нов договор за банков кредит от 12.06.2015 година. Дори и да не беше посочено с каква цел е сключен договора за банков кредит с № 096LD-R003132/12.06.2015г. същият си остава абсолютно действителен и годен да породи своите правни последици – възникването на правата и задълженията по него. Този договор не съставлява предоговаряне на предходен договор за кредит или неговото преструктуриране, а е съвсем нов договор, по силата на който са възникнали нови права и задължения, с нов предмет, нов срок и нови условия. Посочването целта на един договор е несъществен елемент и липсата му не води до недействителност, респективно до нищожност на сделката.