Решение № 260050 от 05.10.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260050 05.10.2020 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесет септември две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА

МАВРОДИЕВА ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело № 1440 по описа за 2020 година.

Производството е образувано по въззивната жалба на С.Х.П., чрез адв. Ц.М. против Решение № 185 от 14.04.2020г., постановено по гр.д.№ 2660/2019г. по описа на РС – Казанлък, с което се отхвърля предявеният от С.Х.П. против П.Х.Ч. иск с правно основание чл. 69 от ЗН за делба на двуетажна масивна жилищна сграда построена в дворно място от 1 620 кв.м., находящо се в с.Д.И., за което по плана на същото село е бил отреден парцел III-16, в кв. 6, при съседи: от двете страни улица и Д.С.по действащия регулационен план, представляващо УПИ I-287 и XI-287 в кв. 32, при граници УПИ Х-287, IX-287,

II-283 и от двете страни улици, като неоснователен; присъдени са разноски.

Въззивницата обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон.

Излага подробни съображения. Счита, че в настоящият случай съдът постановил едно неправилно решение, тъй като не обсъдил събраните по делото писмени доказателства, поради което формирал неправилен извод, че сградата върху мястото била прехвърлена заедно с него. Така спорът по делото се измествал от сградата към мястото и собствеността на мястото ставала определяща за собствеността на сградата.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и да допусне до делба процесния недвижим имот при равни квоти, заявени в исковата молба или на основание приложеното съдебно решение по гр.д.№ 2806/2017г. на КРС при квоти 1/12 идеална част за въззивницата и 11/12 идеални части за въззиваемия. Претендира да бъдат присъдени, направените разноски в производството.

Въззиваемият

П.Х.Ч., чрез пълномощника си адв.В.А., оспорва въззивната жалбата като неоснователна. Счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Моли да се потвърди изцяло първоинстанционното решение и да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция.

Подадена е и частна жалба срещу определение № 882/04.06.2020г., постановено по делото, с което съдът е осъдил ищцата да заплати държавна такса. Сочи се, че определението е неправилно по съображенията изложени във въззивната жалба.

В срока не е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна П.Х.Ч..

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е по чл. 69 ЗН, във вр. чл. 341 и сл. ГПК, във фаза по допускане на делбата.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са брат и сестра и са съсобственици на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна страда, построена в дворно място от 1 665 кв.м., представляващо УПИ I-287 и XI-287 в кв. 32 по плана на с. Д.И., при граници: УПИ Х-287; IХ-287;II-283 и от двете страни улици. Твърди, че двамата притежават по ½ идеална част от сградата по наследство от техния баща Х.П.Ч. поч. 1986 г., който е притежавал имота по нот. акт № 16, т. 2, н.д. № 690/1985 г. на КРС. През 1986 г., с нот. акт № 160, т. 1 н.д. № 270, покойният им баща, със съгласието на съпругата си, прехвърлил на ответника само дворното място, в което била построена жилищната сграда и подобренията срещу задължение за издръжка и гладене. Тъй като ответникът по това време бил в брак, то съсобственик в мястото станала и неговата съпруга. Счита, че така съсобствеността и съсобствениците в дворното място и в къщата се явяват различни, поради което предмет на настоящото производство е само сградата в имота. Заявява, че с ответника не могат да се поделят доброволно. Моли съда да допусне до делба двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място от 1 665 кв.м., представляващо УПИ I-287 и ХI-287 в кв. 32 по плана на с. Д.И., при граници: УПИ Х-287; IХ-287; II-283 и от двете страни улици при равни квоти между нея и ответника.

Ответникът

П.Х.Ч., чрез пълномощника си адв. В. А., оспорва предявения иск като неоснователен.

Не спори, че през 1986 г. с нотариален акт № 160, т. 1, н.д. № 270/1986 г. по описа на нотариус при Районен съд - Казанлък баща им Х.П.Ч. със съгласието на съпругата си и тяхна майка М.Г.Ч.му продал следния недвижим имот - Дворно място от 1 620 кв.м., находящо се в с. Д.И., общ.К., за което по плана на същото село е бил отреден парцел III-16 в квартал 6, при съседи: от двете страни улици и Д.С.. По сега действащия регулационен план на селото имотът е с площ от 1 665 кв.м. и включва УПИ I-287 и УПИ ХI-287.

Продажбата била оформена като алеаторен договор, като вместо заплащане на цена той поел задължението за гледане и издръжка на прехвърлителя Х.Ч. и неговата съпруга, докато са живи, лично или чрез трето лице, да им осигурява правото на обитаване и на ползване на описания недвижим имот до тяхната смърт. Двамата им родители понастоящем били покойници. По време на сделката бил в граждански брак с Н.П.Ч., поради което двамата със съпругата му станали собственици на недвижимия имот. Твърди, че в процесния недвижим имот имало двуетажна жилищна сграда, построена още от баща им през периода 1963-64 г. Към момента на продажбата през 1986 г. процесната жилищна сграда била построена. Счита, че предявеният иск за делба от ищцата С.Х.П. на описания в исковата молба недвижим имот - двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място от 1 665 кв. м., представляващо УПИ I-287 и УПИ

XI-287 в кв. 32 по плана на с. Д.И. е неоснователен. Твърди, че той и ищцата С.Х.П. не са съсобственици на процесната жилищна сграда, тъй като тази сграда е собственост на него и на съпругата му Н.П.Ч.. Счита, че в настоящия случай прехвърлителят-продавач Х.Ч., наследодател на страните, не е изключил изрично от сделката собствеността върху построената и съществуваща към момента на сделката двуетажна масивна жилищната сграда, поради което прехвърляйки правото на собственост върху дворното място, е прехвърлил и собствеността върху жилищната сграда. По силата на приращение - чл. 92 от ЗС той и съпругата му Н.Ч., на основание прехвърлителната сделка, осъществена през 1986 г. придобили не само собствеността върху описаното в нотариалния акт дворно място, но и собствеността върху построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, предмет на иска. Затова процесният недвижим имот - предмет на иска не е останал в наследство от наследодателя Х.Ч., не е съсобствен между него и ищцата С.Х.П. и предявеният иск за делба е неоснователен.

За да постанови съдебния си акт в този смисъл, районният съд е приел, че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №16, том II дело №690/1985г. на нотариус при Районен съд – Казанлък, Х.П.Ч. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: празно дворно място състоящо се от 1 420 кв.м., находящо се в с.Д.И., за което по плана на селото е отреден парцал – II – 16, в кв.16 при съседи: улица, двор на ТКЗС и Д.С.и дворно място от 1 620 кв.м, находящо се в с.Д.И., за което по плана на селото е отреден парцел III -16 в квартал 16 при съседи : двете страни улици и Д.С., задно с построената жилищна сграда в същото дворно място. С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 160, т. I, нотариално дело № 270 от 18.03.1986г. на нотариус при Районен съд - Казанлък. Х.П.Ч. със съгласието на съпругата си М.Г.Ч.продава на сина си П.Х.Ч. следния недвижим имот: дворно място от 1 620 кв.м., находящо се в с.Д.И., за което по плана на селото е отреден парцел III -16, в квартал 16 при съседи: от двете страни улици и Д.С.срещу задължението на П.Х.Ч. да поеме издръжката на прехвърлителя и на съпругата му М.Г.Ч., докато са живи лично или чрез трето лице да осигури правото на обитаване на описания недвижим имот до тяхната смърт.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 159, т. I, нотариално дело № 269 от 18.03.1986г. на нотариус при Районен съд - Казанлък Х.П.Ч. със съгласието на съпругата си М.Г.Ч.продава на дъщеря си С.Х. Ч. следния недвижим имот: празно дворно място от 1 420 кв.м., находящо се в с.Д.И., за което по плана на с. село е отреден парцел II - 16, в квартал 16 при съседи: улица, И.Ч., Д.С.и двор на ТКЗС срещу задължението на С.Х. Ч. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя и на съпругата му М.Г.Ч., докато са живи лично или чрез трето лице, като им осигури правото на обитаване на описания недвижим имот до тяхната смърт.

От представеното удостоверение за наследници изх.

№14/27.06.2019г., на Кметство с.Д.И., съдът е установил, че Х.П.Ч. е починал на 24.11.1986г., като е оставил за свои наследници по закон М.Г.Ч./съпруга/ - починала на 10.06.2018г., П.Х.Ч. /син/ и С.Х.П. /дъщеря/. П.Х.Ч. и Н.Ч. са сключили граждански брак на 23.05.1976г.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е направил следните правни изводи: С разпоредбата на чл. 92 от ЗС е установена презумпцията, че собственикът на земята е собственик на постройките и насаждения върху нея, освен ако е установено друго. Според районния съд, при прехвърляне на правото на собственост на дворно място, в което има построена сграда, трябва да се предполага, че се прехвърля и правото на собственост върху сградата, макар и това да не е изрично посочено в нотариалния акт, а волята на прехвърлителя за запазването на собствеността върху сградата трябва да е изрично заявена в нотариалния акт, за да бъде оборено предположението но чл. чл.92 от ЗС. При прехвърлянето на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично. Това следва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се приеме, че презумпцията по чл.92 от ЗС се счита за оборена. След като продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи, които се намират в мястото: сградата, посажденията, оградата и др. то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото. Съдът е приел, че запазването на собственост върху сградата отделно от мястото трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се приеме, че е оборена презумпцията по чл. 92 от Закона за собствеността. Направил е извод, че когато със сделка се прехвърля земя без да се изключат изрично подобренията и сградите, намиращи се върху нея, се счита, че и те са прехвърлени макар и да не са изрично посочени в договора.

От така изложеното, районният съд е приел, че прехвърляйки през 1986 г. с нотариален акт Х.Ч., ако е имал желание и намерение за това е следвало да изключи изрично собствеността върху жилищната сграда.

Видно от представения нот. акт. № 160, т.

I, нотариално дело № 270 от 18.03.1986 г. на нотариус при Районен съд – Казанлък собственикът Х.Ч. не е изявил изрично намерение за запазване собствеността върху жилищната сграда, поради което приобретателят по прехвърлителната сделка П.Ч. е придобил собствеността освен върху земята и върху построеното в нея, т.е. на жилищната сграда, предмет на настоящото производство.

Съдът е намерил за неоснователно възражението на процесуалния представител на ищеца, че страните по прехвърлителната сделка са имали предвид прехвърляне само на собствеността на дворното място. Неоснователен е намерил и довода на процесуалния представител на ищцата, че с посочването в представената по делото данъчна декларация на собственици и съответните идеални части е оборена презумпцията по чл. 92 от Закона за собствеността. Счел е, че правно значение имат единствено уговорките на страните в прехвърлителната сделка, а всички други уговорки и записвания са неотносими към презумпцията по чл. 92 от Закона за собствеността.

Въз основа на изложеното, съдът е приел, че жилищната сграда е изключителна собственост на П.Х.Ч., поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв го е отхвърлил.