Решение № 1822 от 17.11.2021, Административен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 1822 17.11.2021г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдията Д. Гальов КАНД № 2066 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Созопол, представлявана от Тихомир Йорданов Янакиев – Кмет на общината, чрез адвокат Юрий Б. от АК-гр.Бургас, против Решение № 281 от 02.07.2021г., постановено по АНД № 2419 от 2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено НП № 23/22.04.2021г., издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на чл.123в, т.2 от Закон за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС на Община Созопол е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място се изтъква, че съдът не е обсъдил възражението за липса на компетентност за актосъставителя. Твърди се още, че в АУАН и НП не били посочени датата и мястото, на която е установено и извършено нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В акта за установяване на нарушението е посочено, че при извършен оглед на производствената площадка на РДНО на 10.02.2021г. и на 11.02.2021г. е констатирано, че депото е в експлоатация и приема отпадъци за депониране. Независимо от констатацията, че дейността по предварително третиране не се извършва през 2020г. поради Ковид- епидемията, заявено в показанията на актосъставителя, не става ясно как проверяващите са констатирали вмененото нарушение през 2020г.

Налице е неяснота и относно периода, в който е извършено приписваното нарушение, като не става ясно и за кои останали отпадъци дейността предварително третиране не се извършва през 2020г. Не е посочено вид и количество на останалите отпадъци и от коя община са генерирани. Позовава се и на изрично уточнение в показанията на изслушания свидетел Бъчварова, потвърдено и от показанията на другия свидетел /св.Николова/, според които на дата 10.02.2021г. не е извършвана проверка на отпадъците. Свидетелите не са посочили и възприето от тях количество на отпадъците, които са били приети в депото без предварително третиране. Установяването на това количество следва да бъде анализирано и от гледна точка установяване тежестта на нарушението, респективно наличието на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Изтъква се и нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото наказващият орган не е извършил проверка по акта, не е преценил възраженията и събраните по преписката доказателства, не е извършил проверка и относно спорните обстоятелства, с което е лишил АНП от пълнота и обективност. Съдът също не обсъдил направените от жалбоподателя възражения, което е основание за отмяна на съдебния акт. Оспорват се и изводите на съда за липса на основание за приемане случаят за маловажен, тъй като при липса на установен обем на нетретирани отпадъци не би могло да се отхвърли обосновано тази хипотеза. Прави се искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендират се разноските по делото.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от пълномощника си- адвокат Юрий Б. от АК-Бургас. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация – РИОСВ –гр.Бургас, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.

Административен съд-Бургас, след като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Община Созопол против наказателно постановление № 23/22.04.2021г., издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС на Община Созопол е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв.

С оспореният съдебен акт, БРС потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че в хода на производството по издаването му не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, които обуславят отмяна.

Съдът е описал хронологията на фактите, въз основа на които са съставени АУАН и НП, и като се позовал на приетите по делото и съдържащи се в преписката писмени доказателства, както и показанията на св.Николова и св.Бъчварова обосновал извод за доказване на вмененото нарушение. Санкционната разпоредба е приложена правилно и не били налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Със съдебният акт са присъдени и разноски в полза на АНО, като община Созопол е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева на МОСВ, в чиято структура е включен издателят на НП.

По делото е установено, че в изпълнение на Заповед № РД-14/09.02.2021 г. на директора на РИОСВ – Бургас, в периода 10.02–11.02.2021 г. е осъществена планова контролна проверка за изпълнение условията на Комплексно разрешително № 204-Н1/2015 г., издадено на Община Созопол, за „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево”. Районният съд посочва в решението си, че е извършен оглед на производствената площадката на 10.02.2021г. и на 11.02.2021 г., при който са направени констатации, че при експлоатацията на депото, операторът – Община Созопол не е извършил предварително третиране на отпадъците преди депониране, което било квалифицирано като неизпълнение на условие 11.2.2.7. от комплексното разрешително № 204-141/2015 г.

Според съдебното решение е установено, че в периода 10.02 –11.02.2021 г. предварителното третиране се извършвало на претоварна станция Китен за отпадъците от община Приморско, а за останалите отпадъци, дейността по предварително третиране не се извършвала през 2020г. Сочи се, че резултатите от извършената проверка са обективирани в констативен протокол с приложения, всички налични по делото.

Служител в РИОСВ Бургас – младши експерт в отдел „Атмосферен въздух, вредни физични фактори, води, опасни химични вещества и КПКЗ“, съставил АУАН срещу Община Созопол за това че в качеството си на оператор, стопанисващ „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево”, в периода 10.02.2021г. – 11.02.202г., в обл.Бургас, общ.Созопол, с.Равадиново, местност „Чоплака“ при експлоатация на депото, не изпълнила условие 11.2.2.7. от КР № 204-Н1/2015 г., като не е извършила предварително третиране на отпадъците преди депониране, което условие гласи: „Притежателят на настоящото разрешително да приема отпадъците, посочени в условие 11.2.1 и условие 11.2.1.1., само в случай, че отпадъците са подложени на предварително третиране“, а като не извършила предварително третиране общината нарушила разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС.

Съгласно чл.164, ал.1 от ЗООС за неизпълнение на изискванията по чл. 123в на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.

Нормата на чл.123в, т.2 от

ЗООС изисква операторът на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително.

Въз основа на

АУАН е било издадено наказателното постановление, с което за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, на основание чл.164, ал.1 от ЗООС на общината била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. С решението на БРС е потвърдено процесното НП изцяло и са присъдени разноски.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав счита, че решението на БРС е НЕПРАВИЛНО, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

На първо място, следва да се отбележи, че въпреки необсъдените възражения на жалбоподателя в тази насока, може да се установи компетентността на актосъставителя, тъй като със Заповед № РД-77/02.06.2016 г. на директора на РИОСВ Бургас /л.69 от делото на БРС/ длъжностните лица от дирекция „Контрол на околната среда и превантивна дейност“ при РИОСВ Бургас са оправомощени да съставят актове, с които се установяват административни нарушения по реда на ЗООС.

В конкретният случай, спорен е факта дали звеното в което работи актосъставителят - отдел „Атмосферен въздух, вредни физични фактори, води, опасни химични вещества и КПКЗ“ е част от посочената дирекция. От публично оповестените данни в интернет- страницата на РИОСВ-Бургас е видна структурата на РИОСВ-гр.Бургас, а според оповестената информация, отделът, в който работи актосъставителя е част от Дирекция „Контрол на околната среда и превантивна дейност“. В този смисъл, следва да се приеме за неоснователно възражението на касатора относно липса на компетентност на актосъставителя.

Основателни са обаче доводите на касатора, че в оспорения съдебен акт не са обсъдени фактите относно времето на вмененото деяние и доказателствата, които установяват тезата на актосъставителя и на наказващия орган относно времето на процесното нарушение.

Макар, в решението да са цитирани писмените доказателства- Констативен протокол № 018305/К-18-2 от 11.02.2021г., ведно с 8 бр. приложения от извършена проверка и показанията на св.Бъчварова и св.Николова, необоснован е извода на съда за доказване на соченото в акта и НП нарушение. Съдържанието на доказателствените материали не е анализирано и няма отговор на изрично направените от жалбоподателя възражения относно времето на нарушението, вменено на община Созопол, които са изтъкнати още в жалбата до РС-гр.Бургас.

На първо място, относимо към процесното нарушение е съдържанието на приложение № 5 от КП от 11.02.2021г. /л.37-42 от делото на БРС/. От неговото съдържание /т.11/ се установява, че Условие 11.2.2.7 от комплексното разрешително указва на оператора да приема отпадъците, посочени в Условие 11.2.1 и Условие 11.2.1.1 само в случай, че са подложени на предварително третиране. Описано е, че срокът за изпълнение на тези изисквания е постоянен. По отношение спазване изискванията на цитираните две условия от комплексното разрешително е описано следното:

Условие 11.2.1 „От началото на 2020г. до датата на проверката са приети като общо количество

23475.74 тона отпадъци за обезвреждане. Не са приемани опасни отпадъци.“ В следващият раздел се съдържа отразяване на контролните органи дали това условие е изпълнено с ДА/НЕ. В случаят е отразено „ДА“, т.е. условието е изпълнено от оператора.