Определение № 752 от 20.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752 гр. Ловеч, 20.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500441 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област С. (столица), община Столична, гр. С., район Средец, ул.

"Славянска" № 29, ет. 7, чрез пълн. С. Б. К.- юрисконсулт срещу Разпореждане № 1831/02.09.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 1353 по описа за 2022 година на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

Изразява несъгласие с изводите на съда за недействителност на клаузите за компенсаторна и мораторна неустойка и твърди, че неустойката не се включва в годишния процент на разходите. Факта, че изначално е упоменат размерът на неустойката, заедно с размера на вноските съгласно погасителния план, е с цел улеснение на потребителя, за да може да прецени и предвиди какъв би бил размерът на вноската му, ако не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение.Посочва, че в конкретния казус има договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази индивидуално договорена клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Неустойката по кредита е предвидена не като част от възнаграждението за паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия - именно, за да обезщети липсата на поръчител, който да гарантира изпълнението на договорните задължения и при неизпълнение кредиторът да има право да поиска вземанията си и от него.

1

Като изхожда от текста на чл.146, ал.1 ЗЗП поддържа становище, че неустойката като размер и вреди, които обезщетява, е индивидуално договорена между страните, което създава равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот. Договорът за кредит не е сключен при общи условия, а клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните и след като кандидат кредитополучателят се запознае с условията по нея, следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора за паричен заем. Подчертава, че размерът на уговорената между страните неустойка при неосигуряването на поръчител, не е еднакъв за всички отпуснати от дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен случай с оглед всеки отделен потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и други допълнителни условия, утвърдени в дългогодишната практика на дружеството.

На следващо място твърди, че, потребителят има право по закон на отказ от потребителския си заем и то без да дължи каквото и да било обезщетение, като това негово право е дори инкорпорирано в договора за паричен заем, но кредитополучателят не се е възползвал от това свое право в посочения от чл. 50 ЗЗП 14-дневен срок от сключване на договора за паричен заем.

Според въззивника, съдът неправилно е отхвърлил заявлението в цялост, макар да се вижда, че длъжникът не е заплатил сума, с която да бъде погасена претендираната главница Допуска, че дори да се приеме, че има нищожни клаузи, те не водят до нищожност на целия договор и следва да бъде присъдена сумата съгласно валидните клаузи на договора. Затова счита, че неправилно съдът е отхвърлил заявлението в цялост.

Моли, да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде уважено заявлението за претендираните суми, както и да бъдат присъдени всички разноски за производството.

Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от "СИТИ КЕШ" ООД срещу длъжника С. В. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Ловеч, ул.“Осъмска“ № 8Б, за парично вземане, основано на Договор за паричен заем Кредирект № 411435, сключен на 07.04.2020 г. Според приложения договор „Сити Кеш“ е предоставило на заемателя кредит в размер на сумата 800,00 лева при дължима договорна лихва в размер на 40.05% лева ( 321,24 лв.) и ГПР 48.05%, който длъжникът се задължил да върне на 18 месечни погасителни вноски с падеж на седмо число от месеца.Погасителните вноски са: 4 х 26,70 лв. и 14 х 72,46 лева. В т.6.1 от договора се съдържа клауза, според която заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). При неизпълнение на тези условия, заемателят дължи на 2 заемодателя неустойка в размер на 1614,76 лев, която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план. Според погасителния план вноските заедно с неустойката са общо 2736.00 лева. В т.5 от договора е предвидено, че в годишния процент на разходите не се включват възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувани на неговата официална интернет страница.

Заявителят признава, че С. В. С. е направила плащания в общ размер на 700,00 лева.

В заявлението е посочена като дължима сумата от общо 2827,97 лева, включваща: главница- 800,00 лв.; възнаградителна лихва- 321,24 лв. за периода 07.04.2020 г. до 07.10.2021 г.; договорна неустойка- 1614,76 лв. за същия период; законна лихва за забава46,36 лв. за периода от 08.09.2020 г. до 01.08.2022г.; разходи за събиране на вземането поради забава в плащането- 45.61 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 01.08.2022 г., законна лихва от: датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението. Претендирани са и съдебни разноски – държавна такса 56,56 лева и 260,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е отхвърлил заявлението с Разпореждане № 1831/02.09.2022 година по ч.гр.дело № 1353/2022 година. Приел е, че договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и съобразявайки неговите разпоредби счита, че съдържа неравноправни клаузи относно претенциите за неустойка в двата вида и разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането. Направен е извод, че платените от длъжника суми следва да бъдат приспаднати само от главницата и лихвата, което не е направено от заявителя, а изчислението не може да бъде направено в заповедното производство.

Частната жалба е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

В настоящия случай претенцията на заявителя, наред с главница, договорна (възнаградителна) лихва и лихва за забавено плащане на главницата (мораторна лихва), включва и неустойка (1614,76 лв.) и разходи за събиране на вземането (45,61 лв.). В заявлението (т.12) е посочено, че неустойката представлява санкция за длъжника, който не е изпълнил задължението си по чл.33, л.1 от Общите условия и които са: в 3-дневен срок да предостави на заемодателя обезпечение, а именно: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер най- малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за 3 страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем със заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ и т.н. или предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключването на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължението в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Таксата за разходи за събиране на вземането в размер на 45.61 лева е начислена съгласно Тарифа за таксите на заемодателя, която в случая не е приложена към заявлението.По този начин не става ясно по какъв начин са определени конкретните разходи и какво включват.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка и такси за разходи за събиране на вземането имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.

От начина, по който е формулирано задължението на длъжника да осигури двама поръчители, към които са предявени значително завишени изисквания относно тяхната платежоспособност или банкова гаранция, обезпечаваща двойния размер на задължението, в изключително кратък срок (3-дневен) след сключване на договора , а не преди него, се налага изводът, че е нарушен един от основните принципи в гражданските и търговски правоотношения- този за справедливост, изискващ закрила и защита на всеки признат от закона интерес.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.Уговорената в договора за кредит неустойка се отклонява от нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.

Настоящият състав приема, че и клаузите в договора за заплащане на такси съгласно Тарифата, обвързани с период на забава, също противоречат на добрите нрави и имат за цел 4 да бъде заобиколено императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва. Бидейки свързани с управлението на кредита, те противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за тези суми.Включването на неустойката в погасителния план е изцяло незаконосъобразно. Претендираното от заявителя вземане за неустойка и за такси за извънсъдебно събиране не се дължат от заемателя.