Решение № 3387 от 07.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2568/2024
- Вид
- Решение № 3387
- Подписан
- 07.06.2024
- Състав
- Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Петър Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 384, ал. 2, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3387 гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Петър Милев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20241100502568 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.
258 и сл.
ГПК.
С решение от 11.12.2023 г., гр.д. 28538/2021 г., СРС, 164 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Ш. срещу „ЗАД „А.Б.“ АД иск с правно основание чл. 405 вр. чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 16 940 лв., представляваща застрахователно обезщетение по Щета № 0300/19/777/50958 за претърпените имуществени вреди по собствения й застрахован лек автомобил „БМВ 320 d xDrive“, рег. № СВ **** ВР, в резултат от настъпило в срока на действие па застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 18-0300/303/5004208, пътнотранспортно произшествие на 19.05.2019 г. в гр. София, съгласно Протоколи за ПТП № 1742395 и № 1742396, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2021 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане и ОСЪЖДА ищцата да заплати на ответника
3 688 лв. – разноски. за
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата М. Т. Ш.. Счита неправилни изводите на СРС за своеволно напускане на 1 местопроизшествието от ответника. Не следва да се обсъждат документите към административно-наказателната преписка, предвид отмяната на НП.
Свидетелят С. не познава участниците в ПТП, не е имал пряка видимост към автомобила и към тях, като сам признава, че не е категоричен кой от двамата е избягалия. Неправилно не са кредитирани изцяло показанията на свид. К.Н., само защото бил син на ищцата. Същият установява, че управлява автомобила и остава на място и изчаква контролните органи, а ПТП напуска пасажерът.
Трябва да се отчете, че Н. не е собственик на автомобила, нито застраховано лице. Затова отказът на застрахователя да изплати обезщетението не попада в никоя от хипотезите на чл. 408, ал. 1 КЗ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият –ответникът по иска ЗАД „А.Б.“ оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.
Безспорно е, че по силата на лизингов договор от 15.11.2018 г. ищцата М. Т. Ш. купува автомобил „БМВ 320 d xDrive“, рег. № СВ **** ВР, като на 19.11.2019 г. придобива собствеността след изплащане на цената, а на 03.12.2019 г. го продава на трето лице.
При сключване на договора за лизинг, автомобилът е застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ответника по иска „ЗАД „А.Б.“ АД.
Според т. 7.3.1.2.3 от Общите условия на застрахователя, същият може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, в случай че водачът на МПС е напуснал мястото на ПТП преди идването на контролните органи.
При действие на застрахователното покритие настъпва ПТП от 19.05.2019 г. в гр. София, съгласно Протоколи за ПТП № 1742395 и № 1742396, съставени на същата дата.
Безспорен е установеният в протоколите за ПТП механизъм на пътния 2 инцидент, установен и в съдебно-автотехническата експертиза, при който застрахованият л.а. „БМВ“ се удря в паркиран л.а. „Митцубиши“, той от своя страна се отмества и удря паркирания пред него л.а. „Мазда“, докато същевменно л.а. „БМВ“ се завърта и се ударя в бетонна стена към подземен гараж на кооперация.
В САТЕ се установява причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и имуществените вреди, нанесени на л.а. „БМВ“.
По принцип, протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.
В тази част протоколът не обективира изявления на длъжностното лицеактосъставител за факти, осъществени пред него по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП е направил пред него участника в пътния инцидент. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване, когато бъдат своевременно оспорени от насрещната страна.
В частта, с която длъжностното лице удостоверява източника на данни, протоколът обективира официално удостоверително изявление по чл.179, ал.1 ГПК за заварен на място единствено пасажерът, подписал протокола, но не и другият участник – водачът на автомобила.
Спорното по делото е кой управлява автомобила и кой напуска местопроизшествието – водачът или пасажерът, за да се прецени доколко приложимо е предвиденото в ОУ на ответника основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение при напускане от водача.
Двата протокола за ПТП не съдържат данни за водача на увредения автомобил „БМВ“, не носят подписи на участници в ПТП или свидетели, включително на разпитаните по настоящото дело свидетели Н. и С..
Съставени са 2 броя АУАН от 30.05.2019 г. за допуснати от К.Н. нарушения на ЗДвП - напуска мястото на ПТП и не уведомява органите на МВР. Въз основа на тях е издадено НП № 19-433-011510/18.06.2019 г. за налагане на наказания по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП – 200 лв. и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – 100 лв. за нарушаване на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“ ЗДвП - при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата по контрол и не изпълнява указанията й. С влязло в сила на 28.12.2019 г. решение № 299026/11.12.2019 г., НАХД 14094/2019 г., СРС 3 се отменя НП, поради допуснати процесуални нарушения при обсъждане само на представените декларации.
Актът за нарушение и наказателното постановление са изготвени въз основа на данни, възприети единствено от подадени пред ОПП-СДВР две декларации, изходящи от К.Н. и ищцата, както е прието и в мотивите на наказателния съд. Тези актове на МВР и постановената по реда на чл. 59 и сл.
ЗАНН отмяна не се ползват с обвързваща сила за гражданския съд. Според разясненията на т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г., ОСГТК на ВКС, само актовете на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес, са задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно деянието, противоправността и виновността на дееца.
В приетата и в настоящото производство декларация, съставена на 30.05.2019 г. от името на К.Н., подадена в ОПП-МВР се посочва, че след удара се изплашил много и бил в шок, защото колата е на майка му, поради което напуснал мястото, но там останал негов приятел, който е казал, че е собственик на автомобила. Според съдебно-почерковата експертиза, декларацията не е написана и подписана от лицето, посочено за издател К.Н.. Оспореният документ, като неавтентичен и неистински следва да се изключи от доказателствения материал - чл. 194, ал. 2 вр. чл. 193, ал. 1 ГПК.
Във връзка с оспорената автентичност на друга декларация от 30.05.2019 г., подадена от името на ищцата в ОПП-МВР, последната, чиято е доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, не представя свой сравнителен материал на вещото лице-графолог. Предвид възпрепятстване на доказването от ищцовата страна, при условията на чл. 161 ГПК следва да се приеме, че именно тя е написала и подписала частния документ. Следва да се има предвид декларираното от ищцата, че собственият й автомобил бил управляван от нейния син К.Н.. Деклараторът не е пряк очевидец на това обстоятелство, а има опосредени възприятия чрез трети лица. Отделно, декларира изгоден за себе си факт, с който цели да опровергае отказът на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл, тази декларация представлява косвено доказателство и обективираното в нея подлежи на пълно доказване с други преки доказателства, каквото не е 4 успешно проведено.
Свидетелят М. С. възприема изцяло пътния инцидент от терасата на жилището си. Вижда, че лицето, на което впоследствие е съставен акт излиза от дясната врата на автомобила -пасажерското място. Второто момче излиза от другата врата окървавено, измива си лицето с минерална вода от бутилка и избягва, въпреки призивите да изчака, отправяни от останалия на място. Пред свидетеля и служителите на МВР, останалият да ги изчака твърди, че не той е управлявал автомобила, а избягалото момче, без да уточнява името му. Покъсно пристига жена с малко дете, която се представя за майка на останалия на място и за собственик на автомобила.
Свидетелят К.Н. заявява, че той управлява автомобила на майка си, след ПТП слиза от предна лява врата и изчаква служителите на МВР, а по-късно идва майка му. Не е написал изходящата от негово име декларация, нито е бил в МВР, но негов е подписът върху нея. Другото момче Майкъл е пасажер, пътува без колан, получава нараняване и веднага избягва от местопроизшествието.
Въззивният съд при преценка по реда на чл. 172 ГПК на разногласието в показанията, кредитира тези на незаинтересования свидетел С., основани изцяло на непосредствените му възприятия. Не следва да се ценят показанията на свидетеля Н., заинтересован от благоприятния изход на спора в полза на ищцата, които са вътрешно противоречиви, непоследователни, уклончиви и не се подкрепят с други преки доказателствени средства.
Независимо от всичко изложено, обстоятелството, че водачът напуска местопроизшествието в нарушение на т. 7.3.1.2.3 от Общите условия на застрахователя, според които може да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение, когато водачът на МПС напуска мястото на ПТП преди идването на контролните органи, не представлява основание по чл. 405, ал. 1 вр чл. 408, ал. 1 КЗ за отказ да се изплати обезщетението. Както е прието в решение № 50/29.01.2024 г., гр.д. 1464/2023 г., ВКС, ІV г.о., за разлика от чл. 211, т. 3 от КЗ (отм.) в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ изрично е посочено, че неизпълнението трябва да е от страна на застрахования, който съгласно § 1, т. 1 от ДРЗК е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор.
Именно това лице поначало е страна по застрахователния договор и е 5 обвързано от неговите клаузи. Поради това няма да е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ в случаите, когато определени действия или бездействия, дори и да могат да са преценявани като неизпълнение на застрахователния договор, са осъществени от трети лица. Доколкото с тези си действия или бездействия тези лица са причинили настъпването на застрахователното събитие, след евентуалното плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят би разполагал с регресен иск по отношение на тях. В случая, при настъпването на пътния инцидент, лекият автомобил е управляван от трето лице спрямо застрахователното правоотношение, което няма качеството на застрахован или на ползващо се лице. Страна по договора е ищцата, като собственик на увредения автомобил, която не е участник в ПТП.
Същевременно според цитираното решение на ВКС, п равилото на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ е аналогично с това по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.). С последното бе предвидено, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. Такова правило се съдържа и в разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, но в текста на същата има различия в сравнение с предшестващия текст. Предвидено е, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Формиран е извод, че неизпълнението следва да създава невъзможност за последния или съществено да го затруднява при определяне на поетия от него риск или при узнаването и/или установяването на обстоятелствата, при които е възникнало застрахователното събитие, както и при определянето на размера на настъпилите вследствие на същото вреди. В решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о. по аналогичен начин се застъпва становището, че не е достатъчно да се констатира простото 6 неизпълнение от страна на застрахования на конкретното договорно задължение, а следва да се докаже (от застрахователя), че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, че неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието.
Разпечатката съдържа 44 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/874adf44-f752-41cc-b349-c9799208b232