Решение № 260187 от 17.05.2021, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260037 гр.Б., 17.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П. при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия П. НАД №285 по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„***” ЕООД – гр.Б., обл.Софийска, ул.”***” №** с ЕИК*** с управител Н.Т.Н. е обжалвало в законния срок наказателно постановление №***г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД ***г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.206, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл.270 и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание

„имуществена санкция” в размер на 100.00 лева, и за за нарушение на чл.206, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл.270 и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание

„имуществена санкция” като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован – не изпраща представител.

Въззивната организация – Регионална дирекция по горите-гр.София, чрез писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ***г.; констативен протокол № ***г.; доклад от П.И.П.-2бр.; известие за доставяне; заповед № ***.; пощенски плик; заверени ксерокопия и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П.И.П. и П.Д.П., се установява следната фактическа обстановка:

На 13.01.2020г. в с.Т., обл.Софийска, свидетелите П.И.П. и П.Д.П. *** извършили проверка на обект за преработка и търговия с дървесина на „***” ЕООД – гр.Б., обл.Софийска, ул.”***” №** с ЕИК*** с управител Н.Т.Н., с регистрирана производствена марка № *** установили, че на същото дружество е било предоставен акаунт до електронната система на ИАГ за водене на електронен дневник, както и че на 11.01.2020г. не са били вписани в същият дневник в момента на постъпването на дървесината 2бр. превозни билети с номера: ПБ №***. и ПБ ***г. За констатираното проверяващите съставили констативен протокол и писмен доклад. На 10.02.2020г. в гр.Б., св. П.И.П. в присъствието на св.П.Д.П. съставил

АУАН № ***г. на „***” ЕООД – гр.Б. за това, че не води редовно електронния дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина, като на 11.01.2020г. не са били вписани в момента на постъпването на дървесината в обекта му в с.Т., обл.Софийска. Актът бил съставен в присъствието на Н.Т.Н. и му бил предоставен за запознаване със съдържанието и за подпис, при което той го подписал. Актосъставителят квалифицирал деянията като нарушения на чл.206, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №№***г. от Директора на регионална дирекция по горите - София.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят незаконосъобразността на НП и се изразяват в следното: Съгласно чл. 206, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 от ЗГ собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина, като условията и редът за изпълнение на задълженията по, ал. 1 се определят с наредбата по чл.

148, ал. 11 от закона.

В чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от

30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии урежда реда и условията за водене и съхранение на дневник по чл. 206 от ЗГ на електронен носител.

Видно от описанието на нарушенията в АУАН и в НП, същите явно се изразяват в това, че търговецът не е водел редовно електронен дневник за дървесината в обект по чл. 206 от ЗГ.

Електронният дневник е посочен като вид дневник, който се води в обекта по чл.206 от ЗГ именно в чл.14, ал.1 от Наредбата, но нито в

АУАН нито в НП е посочена като привръзка при изписването цифрово квалификацията на нарушенията, които се вменяват на жалбоподателя. В този смисъл съдът намира, че правните квалификации на двете нарушения, описани фактически в АУАН и НП не са посочени пълно.

И актосъставителят, и административно-наказващият орган са посочили за нарушена само разпоредбата на чл.206, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Дължимата пълна и точна квалификация на нарушението /еднаква и за двете вменени нарушения/, от една страна, предполага по необходимост да бъде направена привръзка с чл.14, ал.1 от Наредбата. В конкретния случай, такава привръзка липсва и не е направена, като при изписването на правната квалификация на нарушението не е цитирана ал.1 на чл.14 от Наредбата, още повече, че това е било задължително с оглед на правната регламентация относно вида на регистъра и преминаването от хартиен на електронен, именно с тази разпоредба. Последното не е сторено, нито от актосъставителя, нито от административно-наказващия орган, както вече се посочи. В този смисъл не е дадена дължимата, надлежна правна квалификация, което не предполага посочване на произволна законова разпоредба, а такава относима към описаното нарушение. Да се квалифицира правно административното нарушение, изисква конкретно деяние с неговите фактически белези да се подведе под диспозицията на административн-онаказателна разпоредба, която е нарушена -виновно. Това свое задължение АНО не е изпълнил, доколкото както вече се посочи възприетата от него и посочена правна квалификация на деянието, очевидно е непълна и неточна, поради което съдът приема че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и не съответства на изискването за форма досежно този от реквизитите си. И докато за АУАН е предвидена процесуална възможност за преодоляване на допуснати нередовности в него, то разпоредбата на чл. 53, ал. 2 не е приложима към съдържанието на НП. Наличието на обсъдения порок съставлява особено съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и несъвместимо с правораздавателния характер на този акт. Обсъденото нарушение е от категорията на абсолютните основания за отмяна, съществено е не само поради неизпълнението на предписанието на императивна процесуална норма, но така също и защото последното ограничава правото на нарушителя да разбере административно-наказателното "обвинение" и да организира защитата си против него. От тук, крайният правен извод обжалваното НП да е абсолютно незаконосъобразно от формална страна, поради издаването при допуснато особено съществено процесуална нарушение, което обуславя неговата отмяна, на процесуално основание.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното

НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление

№***г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД ***г. на

Министъра на земеделието и храните против „***” ЕООД – гр.Б., обл.Софийска, ул.”***” №** с ЕИК*** с управител Н.Т.Н., като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :