Определение № 2049 от 22.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2049 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Мария Ненова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501801 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Етажна собственост на сграда, с адрес гр.

....................., чрез процесуалния представител адв. А. К. против определение №6608/30.05.2024г., постановено по гр.д.№6200 по описа за 2024г. на Районен съдПловдив XIV гр.състав, с което е върната искова молба с правно основание чл. 422 ГПК, вх.№37825/05.04.2024г., като недопустима, същата предявена от жалбоподателя в настоящото производство, представляван от председателя на управителния съвет Н.П., срещу И. Д. П., а производството по делото прекратено.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди че на 16.02.2024г. пред РС-Пловдив било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: за сумата в размер на 85 лв., представляваща натрупани месечни вноски за периода от септември 2022г. до януари 2024г. за поддръжка и управление на етажната собственост, всяка вноска в размер на 5 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане; за сумата в размер на 300 лв.,представляваща заплатен адвокатски хонорар, както и за сумата в размер на 25 лв., представляваща ДТ. Въз основа на така депозираното заявление била издадена и Заповед за изпълнение от 04.03.2024г., същата била връчена на длъжника на 14.03.2024г., като в законоустановения срок били депозирани две възражения – по чл.

414 и 414а ГПК. Жалбоподателят навежда, че в така предявените възражения от длъжника, последният възразил, че не дал повод за образуване на заповедното производство, бил заплатил изцяло задълженията си преди образуване на производството и считал, че същото следвало да се прекрати, а също приложил и платежно нареждане от 19.02.2024г., видно от което длъжникът превел сума в размер 1 на 80 лв. по сметка на Етажна собственост. Навежда се още в частната жалба, че заповедният съд уведомил заявителя, че срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение, с оглед на което му дал едномесечен срок за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Твърди се, че такъв иск бил предявен, но с оглед направеното частично погасяване на задължението от страна на длъжника, претенцията била за признаване установено, че последният дължи на ЕС сума в размер на 5 лв., както и сумата от 325 лв., разноски сторени в заповедното производство.

Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд възприел платежния документ, представен от длъжника към възражението срещу заповедта за изпълнение, като признание и неоспорване на вземането от негова страна, като вследствие на това съдът постановил определение, с което върнал така предявената искова молба и прекратил исковото производство по делото. Жалбоподателят счита, че така постановеното определение било неправилно и незаконосъобразно, тъй като частичното плащане не могло да погаси вземането и не могло да отнеме правния интерес на кредитор да иска защита на остатъка от вземането си, включително и за сторени разноски в заповедното производство, чрез предявяване на иск. Навежда, че длъжникът, въпреки направеното от негова страна частично плащане в размер на 80 лв., считал цялото си задължение към ЕС за изцяло погасено.

Последният посочил, че не дължи поради плащане преди завеждане на заповедното производство, от което следвало, че оспорва изцяло задължението си и възразявал срещу цялото вземане. Искането е за отмяна на атакуваното определение и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за този извод са следните:

Производството по ч. гр. дело № 2925/2024 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив, II брачен състав, е образувано по заявление на Етажна собственост, гр.

..............................., със законен представител Н.Г.П., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. Д. А. за следните суми: главница в размер на 85 лв., представляваща дължими месечни вноски за периода септември 2022г.-януари 2024г. за поддръжка и управление на етажната собственост, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на задължението; сумата от 25 лв., представляваща сторени по делото разноски; сумата от 300 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение. Въз основа на така депозираното заявление, заповедният съд е издал Заповед №2027 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за всички претендирани суми.

Видно е също така, че в законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, в което е възразил, че не дължи изпълнение, тъй като погасил задълженията си към заявителя преди да бъде образувано заповедното производство.

В срок е постъпило и възражение по чл. 414а ГПК, с което длъжникът е навел, че изпълнил изцяло задължението си преди образуване на производството. С разпореждане №9166/26.03.2024г., заповедният съд е уведомил заявителя за постъпило възражение и е указал на последния, че може да предяви иск за установяване на остатъка от задължението си в едномесечен срок. В изпълнение на така дадените указания, заявителят предявил иск с правно основание чл. 422 ГПК. Исковият съд, с определение №6608/30.05.2024г. върнал така депозираната искова молба, подадена от Етажна собственост, като недопустима и прекратил производството по гражданско дело №6200/2024г. с мотиви, че от депозираното възражение по 414 ГПК било видно, че вземането реално не се оспорвало, тъй като се твърдяло погасяване. По тази 2 причина не било налице възражение по чл.414 ГПК, тъй като присъдените суми не били оспорени. С оглед на което за ищеца на бил налице правен интерес от предявяването на иск.

В Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 год., т.5б се прие, че съгласно чл.414, ал.1, изр.2 ГПК не е необходимо обосноваване на възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Прие се, че доколкото не е посочено друго, ако е попълнен образец на възражение срещу издадената заповед, без да е посочено, че същото се отнася само до част от вземането, следва да се приеме, че е налице именно възражение по смисъла на чл.414, ал.2 ГПК срещу цялото вземане. В настоящия случай длъжникът в законоустановения срок е релевирал две възражения – по чл. 414 и чл. 414а ГПК. В същите е заявил, че не дължи към заявителя – Етажна собственост, тъй като погасил задълженията си преди образуване на заповедното производство.

Представил е и платежно нареждане, видно от което е престирал сума в размер на 80 лв. Настоящият състав приема, че така релевираното възражение попада под хипотезата, разгледана в посоченото по-горе тълкувателно решение. В случая действително е попълнен образец на възражение, като в него е посочено само, че не се дължи по претендираното вземане. От съдържанието на подаденото възражение не е видно да е посочено, че същото се отнася само до част от вземането. Напротив, посочено е общо, че не се дължи, поради извършено плащане. Като се вземе предвид цялата претендирана сума от 85 лв., както и извършеното плащане в размер на 80 лв., а също и довода на длъжника, че не дължи, следва да се приеме, че така депозираното възражение се отнася до цялото вземане. След като се отнася до цялото вземане, то неминуемо се поражда правен интерес за заявителя да предяви положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, за да може по пътя на исковото производство да докаже правотата на своето твърдение. Не може да се приеме довода на първоинстанционния съд, че след като има плащане, което възразилата страна навежда във възражението, то последната не оспорвала вземането, а напротивпризнавала го. С оглед горните разсъждения, настоящият състав приема, че частната жалба се явява основателна, обжалваното определение незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото да се върне на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №6608/30.05.2024г., постановено по гр.д.№6200 по описа за 2024г. на Районен съд- Пловдив XIV гр.състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4