Определение № 543 от 08.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. София, 08.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря К.а Г. Георгиева в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600295 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК, във вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.

С определение от 19.02.2026 г., постановено по ч.н.д. № 8268/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 39-ти състав на този съд е групирал на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК осъжданията на К. И. Г. по н.о.х.д. № 1173/2017 г. по описа на РС – Монтана и н.о.х.д. № 989/2022 г. по описа на СГС /записан в определението като СРС/ и определил общо найтежко наказание в размер на осем години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС съдът постановил така определеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл. 24 от НК съдът увеличил така определеното общо наказание с една година лишаване от свобода, което определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от НК да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

1

Недоволен от извършеното групиране на наказания е останал защитникът на осъдения Г. – адв. С. Г. от САК /преупълномощен от служебния защитник адв. Я. П. от САК/, който го е обжалвал в законоустановения срок.

Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, и постановяването му при съществени процесуални нарушения, а именно: постановяването му в отсъствие на осъдения, който не е бил призован по предвидения в НПК ред и поради това не е могъл да се яви в съдебната зала по причина, която не може да бъде квалифицирана като неуважителна; и несъобразяване от съда при увеличаване на определеното общо наказание на изминатия значителен период от време от извършване на деянията, за които е бил осъден Г., поради което той не може да бъде счетен за личност с висока обществена опасност.

Иска се отмяна на атакуваното определение за групиране на наказания и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СГС, или отмяна приложението на чл. 24 от НК.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа от адв. С. Г. на изложените в нея основания.

Местоживеенето на осъдения К. Г. не е известно и след щателно издирване не е установено, като видно от изисканата справка от СДВР, отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ той е обявен за общодържавно издирване и няма резултат от проведените в тази връзка действия. Поради това, ход на делото пред Апелативен съд – София е даден в отсъствие на Г., на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК.

Софийска градска прокуратура не взема писмено становище по жалбата на служебния защитник.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – София прави искане да потвърждаване на първоинстанционното определение, като правилно и законосъобразно.

Апелативен съд - София, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:

2

От прокурор при Софийска градска прокуратура е било внесено в Софийски градски съд предложение за групиране на наказанията, наложени на К. И. Г. с присъдите по н.о.х.д. № 989/2022 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 30-ти състав, и по н.о.х.д. № 1173/2017 г. по описа на Районен съд – Монтана, като бъде определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на осем години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, и да бъде приспаднато времето, през което Г. е бил задържан и е търпял наказание лишаване от свобода, по което и да е от двете дела.

Производството пред Софийски градски съд е протекло в отсъствие на осъдения К. Г., като ход на делото е бил даден при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК и осъденият е бил защитаван от назначения служебен защитник.

Приложена е по делото справка от СДВР, отдел „Противодействие на криминалната престъпност“, според която Г. е обявен за ОДИ с бюлетин № 36/06.02.2026 г. на СДВР с влязла в сила присъда с наложено наказание лишаване от свобода по н.о.х.д. № 989/2022 г. по описа на СГС и телеграма № 11353/05.05.2022 г. на ГДНП с МНО задържане под стража по н.о.х.д. № 989/2022 г. на СГС, НО, 30-ти състав, като проведените оперативноиздирвателни мероприятия не са дали резултат. Установява се, също така, от изисканите във връзка с предложението по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК съдебни актове, че още в хода на производството по н.о.х.д. № 989/2022 г. по описа на СГС К. Г. целенасочено се е укрил от воденото срещу него наказателно преследване. Поради това, неоснователно е възражението на защитника, че осъденият Г. не е бил призован по предвидения в НПК ред и с провеждането на производството пред СГС в негово отсъствие е допуснато съществено нарушение на правото му на защита.

Данните по делото сочат, че К. И. Г. е осъждан, както следва:

1. По н.о.х.д. № 370/1997 г. по описа на СВС с влязла в сила на 03.02.1998 г. присъда за престъпление по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 4000 лева;

2. По н.о.х.д. № 4901/2004 г. по описа на Софийски районен съд, като е одобрено споразумение, в сила от 30.06.2004 г., за извършено на 3

24.11.2003 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е наложено наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца;

3. По н.о.х.д. № 9536/2011 г. по описа на Софийски районен съд, като е одобрено споразумение, в сила от 21.03.2012 г., за извършено на 25.01.2011 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е наложено наказание пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от седем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца;

4. По н.о.х.д. № 4808/2014 г. по описа на Софийски районен съд, като е одобрено споразумение, в сила от 20.10.2014 г., за извършено на 19.08.2013 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е наложено наказание пробация, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

5. По н.о.х.д. № 1173/2017 г. по описа на Районен съд – Монтана, като е одобрено споразумение, в сила от 18.07.2017 г., за извършено на 11.12.2016 г. престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 от НК е наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и шест месеца, и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан под стража по ДП № 269/2016 г. по описа на ОДМВР Монтана, а именно от 14.12.2016 г. до 20.03.2017 г., времето от 11.12.2016 г. до 12.12.2016 г. задържане по реда на ЗМВР и времето от 12.12.2016 г. до 14.12.2016 г. задържане по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК;

6. По н.о.х.д. № 1139/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с влязла в сила на 29.08.2018 г. присъда, за извършено на 10.07.2018 г. престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева;

7. По н.о.х.д. № 989/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с влязла в 4 сила на 09.12.2025 г. присъда /потвърдена с решение от 23.04.2025 г. по в.н.о.х.д. № 97/2024 г. на Апелативен съд – София, потвърдено с решение от 09.12.2025 г. по н.д. № 804/2025 г. по описа на Върховен касационен съд/, като за извършено на 07.04.2016 г. престъпление по чл. 115, вр. чл.

18, ал. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, и за извършено от неустановен момент до 07.04.2016 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, и на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду тях, а именно лишаване от свобода за срок от осем години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК, в сила от 15.12.2025 г. е приспаднато времето, през което е бил задържан по делото.

При така изложеното са налице предпоставките на чл. 25, вр.чл. 23 от НК за групиране на наказанията по споразумението по н.о.х.д. № 1173/2017 г. по описа на Районен съд – Монтана и присъдата по н.о.х.д. № 989/2022 г. по описа на Софийски градски съд, която съвкупност е най-благоприятна за осъдения, като бъде определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Отделно от така определеното общо наказание по посочените по-горе съдебни актове /макар първоинстанционният съд да не се е занимал изрично с този въпрос/, Г. следва да изтърпи наказанието глоба в размер на 1000 лева, определено по н.о.х.д. № 1139/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Първоинстанционният съд, при излагане на мотивите за взетото решение за увеличение на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК е подходил лаконично, съобразявайки единствено осъждането по н.о.х.д.

№ 989/2022 г. по описа на СГС за две тежки престъпления. Въззивният съд се съгласява, че определеното по съвкупността наказание лишаване от свобода следва да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК с една година, като счита, че в допълнение към изложеното от първоинстанционния съд следва да бъде отчетено наличието и на други осъждания извън съвкупността, както и процесуалното поведение на осъдения в хода на производството по н.о.х.д. № 989/2022 г. по описа на СГС, насочено към осуетяване на наказателната отговорност за две тежки умишлени престъпления, които обстоятелства разкриват висока степен на обществена опасност на личността на осъдения Г., 5 и отчитат липсата на превъзпитателен и възпиращ ефект на предходните наказания пробация /по н.о.х.д. № 9536/2011 г. по описа на Софийски районен съд и н.о.х.д. № 4808/2014 г. по описа на Софийски районен съд/. Предвид данните за доминиращи у осъденото лице трайни престъпни навици, с основание може да бъде направен извод, че и с най-тежкото наложено наказание за отделните престъпления не могат да се осъществят целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Следователно, съответен на изискванията на закона се явява изводът на първоинстанционния съд за необходимостта от увеличение по реда на чл. 24 от НК на определеното общо наказание с една година лишаване от свобода.

Законосъобразно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС първоинстанционният съд е определил наказанието лишаване от свобода – общо определено и увеличено на основание чл. 24 от НК, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Законосъобразно с контролираното определение на основание чл. 59, ал.

1 от НК от определеното общо наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода по групираните присъди.

Предвид изложеното, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.02.2026 г., постановено по ч.н.д. № 8268/2025 г., НО, 39-ти състав на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6