Решение № 7593 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7593 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100507606 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

С Решение №2338 от 12.02.2025 г. по гр.д. №17439/2023 г. по описа на СРС, 30 св, е признато за установено, че съществуват следните вземания на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец” 23Б срещу С. Г. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********, както следва: по иска с правно основание чл.422, вр. 415,ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.153, ал.1 от ЗЕ за сумата 3207, 34 лв.-главница, представляваща цена на неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №24, находящ се в гр. София, ж.к. ********, за периода от м.03.2020 г. до м. 04.2021 г. , ведно със законна лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед от 25.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ог ГПК по ч.гр.д. №62246/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в; по иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, сумата от 40,22 лв.-главница, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 16.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед от 25.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ог ГПК по ч.гр.д. №62246/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в.

1

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни, исковете с правно основание чл.422, вр. 415,ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.153, ал.1 от ЗЕ за разликата над уважения размер от 3207, 34 лв. до пълния предявен размер от 1908, 33 лв.-главница за потребена топлинна енергия, както и исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 840, 79 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., за която сума е издадена Заповед от 25.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ог ГПК по ч.гр.д.

№62246/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в; както и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 9,63 лв., за периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г., за която сума е издадена Заповед от 25.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ог ГПК по ч.гр.д.

№62246/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД (тогава с фирма „Бруната България” ООД) Решението е обжалвано в законоустановения срок, в частта, в която са уважени исковете за главницата за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, като неправилно и постановено в противоречие с материания и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства.

С въззивната жалба се поддържа, че не е доказано наличието на облигационна връзка между страните за процесния имот през процесния имот, тъй като позоваването на съда на ТР №2/ 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС и съобразно представен Договор №2404/25.03.1996 г. за покупко-продажба на ТЕ е неправилно и незаконосъобразно.

Относно спорния по делото въпрос, а именно дали за процесния период и за процесния имот, предмет на иска, с адрес гр. София, ж.к. ********, ответницата има качеството на потребител на ТЕ, в качеството й на собственик или ползвател, са събрани писмени доказателства, които сочат друг имот, различен от процесния.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважения иск за главницата за ТЕ и за услугата ДР, като моли за отхвърляне на предявения срещу ответницата иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, в който твърди, че тя е неоснователна и недоказана. Отправя искане за потвърждаване на решението, като правилно.

Претендира разноски.

Конституираното трето лице-помагач „Далсия” ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и 2 правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на постановеното решение е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника е клиент на ТЕ за топлоснабдения имот, представляващ гр. София, ж.к. ********, абонатен № ********, както и че същият е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и такса за дялово разпределение, чиято стойност е определена въз основа на представените по делото документи за измереното, отчетено и разпределено количество ТЕ, които не са оспорени в производството.

Решението е правилно.

Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.149 и чл.

150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е 3 погасил претендираните задължения.

Доводите на въззивника, че по делото са събрани писмени доказателства, които обаче не касае процесния имот, съдът счита за неоснователни.

В конкретния случай от представения по делото пред първата инстанция договор № 2404 от 25.03.1996 г., сключен между „Топлофикация София“ АД и С. Г. М. за покупко-продажба на топлинна енергия за адрес гр. София, бл. ******** следва категоричният извод, че последната е придобила качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди, съобразно посоченото в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Видно от разпоредбата на глава VI „Общи разпоредби“, чл. 6.1. от процесния договор, същият е сключен като безсрочен, като е предвидено, че може да бъде прекратен по искане на всяка страна чрез едномесечно писмено предизвестие. Доколкото в производството не са ангажирани доказателства за прекратяване на договора и такива факти не са поддържани от страна на ответника, съдът намира че договора не е прекратен и обвързва страните по него.

Освен това в представения пред първата инстанция списък на етажните собственици /възложители/ – неразделна част от протокол от Общо събрание от 19.11.2001 г. ответницата е посочена като потребител на ТЕ за описания имот. В съставения частен свидетелстващ документ ответницата е положила подпис като абонат за имота /като авторството на документа не е оспорено в хода на настоящото производство/.

При така посоченото, съдът намира, че различията в посочването на етаж и конкретен номер апартамент в представените по делото други писмени доказателства не опровергават описаните изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

4

Според дадените разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 2/2017г., освен посочените в чл. 153, ал.

1 ЗЕ правни субекти - собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.

Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в обратен смисъл по делото не е направено.

Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния период а именно от м.03.2020г. до м.04.2021г., Топлофикация София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна уредба.

Чрез представените пред първата инстанция от страна на ищеца и подпомагащата страна фактури за измерена, отчетена и начислена топлоенергия, индивидуални справки за потребената в имота ТЕ за исковия период и протоколи за отчет на уредите за индивидуално разпределение в имота за исковия период, се установява, че исковете срещу ответника за заплащане на потребената в имота ТЕ са доказани по основание и размер.