Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10030 от 04.08.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12676/2025
Вид
Определение № 10030
Подписан
04.08.2025
В сила
19.08.2025
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10030 гр. Пловдив, 04.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330112676 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. **** г., подадена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против М. М. К. за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответницата М. М. К. дължи на ищеца „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми: 1714,33 лева – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. и 218,46 лева – обезщетение за забава за периода 04.07.2023 г. – 12.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 607/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

При извършване, на основание чл. 129 и чл. 130 от ГПК, на дължимата проверка за редовността на исковата молба и допустимостта на исковите претенции, настоящият съдебен състав намира, че исковото производство е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение.

Съгласно разясненията, дадени в т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на общите и специални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК, не обвързва съда, 1 разглеждащ установителния иск, който е длъжен служебно да следи за допустимостта на иска и наличието на всички общи и специални предпоставки за това. Следователно исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В процесния случай заповедта за изпълнение не е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както е приел заповедният съд. Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК е налице, когато е спазен реда за връчване по ал. 1 и ал. 3 от цитираната норма: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения по делото (в случая в заявлението) адрес, съответно на постоянния/настоящия си адрес, ако той е различен от посочения от заявителя адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко е д н о от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде открит на тях; служебна справка за месторабота на длъжника и връчване по местоработата. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 от ГПК и след залепване на уведомление и изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК се пристъпва към даване на указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Видно от материалите по ч.гр.д. № 607/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, заповедният съд е приел, че съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление на установения, след извършена служебна справка в НБД „Население“, по заповедното производство постоянен адрес – **** Дъжникът обаче е търсен само веднъж по постоянния му адрес, като връчителят не е събрал данни, че лицето не живее на адреса с посочване на източника на тези данни в съобщението, каквото е изискването на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Отделно от това този адрес се различава от посочения в заявлението адрес за призоваване на длъжника – **** В процесния случай длъжникът въобще не е търсен на посочения по делото от заявителя адрес, а именно:****. Следователно не са изчерпани всички възможности за връчване на заповедта за изпълнение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и не е налице хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Тъй като не е изпълнена, съгласно изискванията на процесуалния закон, процедурата по връчване заповедта за изпълнение на длъжника по чл. 47, ал. 5 от ГПК, то не е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

2

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, а предявените установителни искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими. Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 от ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението частното гражданско производство следва да се върне на състава на Районен съд – Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. ****, подадена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление:**** срещу М. М. К., ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес:****, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът М. М. К. дължи на ищеца „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми: 1714,33 лева – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. и 218,46 лева – обезщетение за забава за периода 04.07.2023 г. – 12.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 607/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12676/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението ч.гр.д. № 607/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив да се върне на Районен съд – Пловдив, V бр. състав, поради отпадане необходимостта от същото, ведно със заверен препис от определението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3