Решение № 2554 от 27.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2554

Варна, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Членове:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ канд № 20257050702848 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Д. Р. Г., [ЕГН], чрез адв. П. С., срещу Решение № 1202/10.10.2025 г., постановено от Районен съд – Варна по АНД № 20253110203683 по описа на съда за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 25-0439-000927/28.08.2025 г., издадено от Началник Сектор в 03 РУ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна (ОДМВР-Варна).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон и не е приложил закона, който е трябвало да приложи. Сочи се, че първостепенният съд е ограничил правата на Г., като не е обсъдил и мотивирал отказа за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Релевира се, че е налице необоснованост и явно несправедливо наказание. Иска се решението и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът в производството - Началник Сектор в 03 РУ при ОДМВР-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на районния съд за правилни и в съответствие със събраните доказателства и приложимите правни норми, поради което моли решението да бъде оставено в сила и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било (НП) № 25-0439-000927/28.08.2025 г., издадено от Началник Сектор в 03 РУ при ОДМВР-Варна, с което на Д. Р. Г. за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 Евро).

От фактическа страна районният съд е установил, че при проверка, извършена от полицейски екип на 03.08.2025 г. в 19:24 ч. в гр. Варна, бул. Цар Освободител до номер 150 в посока бул. Януш Хуняди, Д. Р. Г. управлява лек автомобил Порше Кайен с рег. № [рег. номер], собственост на Е. Б. З., без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен водач. За констатираното нарушение срещу Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № серия GA № 4193459/03.08.2025 г. с отбелязване в същия, че се подписва без възражение. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и с изискуемите по закон реквизити. Не констатира допуснати съществени процесуални нарушения. По съответствието на НП с материалния закон съдът приема за безспорно установено, че Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. За тази цел излага мотиви, че съгласно теорията и константната съдебна практика, в това число и такава със задължителен характер правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоритични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на едно лице да упражнява определено занятие, професия или дейност. Допълва се, че правоспособността за управление на МПС се удостоверява със СУМПС, издадено по реда на специалния закон Закон за българските личните документи (ЗБЛД), като правоспособността се счита за придобита от момента на издаване на СУМПС, като по аргумент за противното – ако едно лице не притежава СУМПС то е неправоспособен водач по смисъла на чл. 150 ЗДвП. По тези съображения съдът намира твърдяното нарушение за доказано и правилно квалифицирано, а наложената в санкция – за обоснована. ВРС приема, че независимо, че Г. успешно е издържал изпит по теория и практика пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ още през 2024 г. – 23.04.2024 г., липсата на издадено СУМПС прави Г. неправоспособен водач на МПС. ВРС излага и мотиви размера на наложената санкция, както и за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил НП и е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които не намира за необходимо да преповтаря и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

С потвърденото от районния съд НП Д. Р. Г. е бил санкциониран за това, че управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач. В касационната жалба са наведени съображения повтарящи изложените във въззивната жалба.

Както правилно е посочил районният съд, придобиването на правоспособност за управление на МПС е сложен нормативно регламентиран и контролиран фактически състав. За признаване на такава правоспособност знанията, уменията и поведението при управление на МПС подлежат на проверка чрез теоретичен и практически изпит, а физическата и умствената годност – чрез медицински удостоверения. Процеса за придобиване на правоспособност за управление на МПС се удостоверява с издаване на СУМПС. Правилно ВРС приема, че липсата на издадено СУМПС прави Г. неправоспособен водач на МПС.

С оглед установената фактическа обстановка по случая и базирания въз основа на доказателствата по делото извод за авторството на деянието, то правилно на Г. е наложено наказание за нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП. Същата постановява, че „всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4“. В тази връзка, не е бил спорен по казуса факта, че Г. е неправоспособен водач, тъй като не притежава и не му е издавано СУМПС.

Санкцията за неизпълнение на горепосоченото задължение е предвидена в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП и същата правилно е приложена от наказващия орган. При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационните жалби оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. По тези съображения решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход от производството и направеното искане от ответника, в полза на ОДМВР - Варна на основание чл. 78, ал. 8 от Граждански процесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или 66,47 Евро.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VII тричленен състав,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1202/10.10.2025 г., постановено от Районен съд – Варна по АНД № 20253110203683 по описа на съда за 2025 г.

ОСЪЖДА Д. Р. Г., [ЕГН], да заплати на ОДМВР - Варна сумата 66,47 Евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: