Решение № 1039 от 20.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501034 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 16693/02.03.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от И. С. Н., ЕГН ********** срещу Решение № 291/27.01.2026г. постановено по гр.д. № 15601/2023г. по описа на ВРС, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. С. Н., че ищците В. Я. С., К. Р. С., З. Р. С., А. М. Я., Б. А. А., В.

К. К. и З. И. К. са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, съгласно одобрената кадастрална карта за населеното място със Заповед № РД-1834/16.06.2015г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес с. Ш., местност „Я.Т.“, с площ от 2148 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя, десета категория, при граници и съседи по кадастрална карта: имоти с № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № ***, на следните основания и при следните права: за В. Я. С. и К. Р. С. - 1/8 идеална част от имота в режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор за покупко-продажба; за З. Р. С. - 1/8 идеална част от имота, на основание договор за покупко-продажба; за А. М. Я. и К. Г. Я. - 1/4 идеална част от имота в режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор за покупко-продажба; за В. К. К. и З. И. К. - 1/4 идеална част от имота в режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор за покупко-продажба; и за Б. А. А.

1

- 1/4 идеална част от имота, на основание договор за дарение и И. С. Н. Е ОСЪДЕН да предаде на ищците В. Я. С., К. Р. С., З. Р. С., А. М. Я., Б. А. А., В. К. К. и З. И. К. владението на недвижимия имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на с. Ш., находящ се в местност „Я.Т.“, с площ от 2148 кв.м.; ОСЪДЕН Е ответника И. С. Н. да премахне за своя сметка следните преместваеми обекти: фургон от 20 кв.м.; каравана от 20 кв.м.; дървено бунгало от 20 кв.м., както и ограда от 290 линейни метра, намиращи се в поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на с.Ш., находящ се в местност „Я.Т.“с площ от 2148 кв.м., по предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС от В. Я. С., К. Р. С., З. Р.

С., А. М. Я., Б. А. А., В. К. К. и З. И. К..

Въззивникът – И. С. Н., чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Твърди се недопустимост на първоинстанционното решение в частта по уважените осъдителни искове за собственост поради наличието на несъответствие между заявените от ищците права по отношение на процесния имот и тези удостоверени в нот.актове за собственост, на които основават правата си. Във връзка с горното се оспорва и наличието на идентичност между имота, по отношение на който ищците са придобИ.ли идеални части и процесния имот, включително поради наличието на съществено несъответствие на площта на имота посочена в нот.актове и действителната площ на процесния имот с ид.*** по Кадастралната карта на с.Ш.. Твърди се недопустимост на първоинстнационното решение и в частта по негаторния иск поради липса на наведени от ищците твърдения за това по какъв начин поставените от ответника в имота фургон, каравана и дървено бунгало им пречат за пълноценното ползване на поземления имот, за който твърдят, че са негови собственици.

По същество се твърди неправилност на обжалваното решение, поради това, че е постановено от съдия, спрямо когото са били налице основания за отвеждане от разглеждане на спора, поради „основателно съмнение в неговата безпристрастност“. Излага се също, че обжалваното решение е постановено при липса на цялостен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и превратно тълкуване на ангажираните гласни доказателства.

Позовава се на липса на изложени от съда мотиви за кредитирането на едни и некредитирането на други доказателства, както и кои приети от съда факти, от кои събрани по делото доказателства се установяват. Счита, че формираните крайни изводи за основателност на предявените искове за собственост не съответстват на ангажираните доказателства, поради което обжалваното решение се явява необосновано. По отношение на негаторните искове се посочва, че същите са уважени без да са изложени мотиви по какъв начин наличните в имота фургон, каравана и бунгало, както и ограждането на имота, са създали за ищците пречки да ползват имота си, както и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Отделно от това счита, че при извод за неоснователност на исковете за собственост, аналогичен извод следва да бъде направен и по отношение на негаторните искове по чл.109 от ЗС. Моли, при извод за допустимост на обжалваното решение, същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт 2 въззИ.емата страна – Б. А. А., с който заявява становище за неоснователност на същата и за допустимост, правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Счита, че исковете са процесуално допустими и редовни касателно заявените права и индивидуализацията на процесния имот. Счита, че правилно са установени всички елементи от фактическия състав на исковете по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, поради което правилно исковете са уважени.

Излага, че е извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като в съответствие с тях съдът е приел, че праводателят на ищците К. К. е придобил по давност процесния имот, тъй като владението му е било непрекъснато, явно и спокойно, поради което правото на собственост е било прехвърлено с валидни разпоредителни сделки в полза на ищците. Излага, че ответникът не е установил твърденията си да е придобил по давност процесния имот, предвид на това, че неговият баща е бил държател на имота и го е ползвал със съзнанието, че е чужд. По иска по чл.109 от ЗС посочва, че разположените в имота фургон, каравана, бунгало и извършеното ограждане възпрепятстват правото на ищците да използват целия имот, поради което правилно е уважен. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Отговор на въззивната жалба са депозирали и К. С. и В. С., чрез процесуалния си представител, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна, а доводите за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като неоснователни и неподкрепени от доказателствата. Считат, че предявените с исковата молба искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ГПК са редовни от към изложени фактически твърдения и формулиран петитум и е налице правен интерес за ищците предвид заявеното оспорване от ответника на правата им с твърдения, че именно той е собственик на процесния имот.

Излагат, че съдът е събрал всички относими и допустими доказателства и извършвайки подробен анализ е достигнал до извод, че праводателят на ищците К. К. е придобил по давност процесния имот с осъществявано владение в периода от 1983г. до 2004г. Имотът е бил предоставен за ползване на наследодателя на ответника и той го е владял с ясното съзнание, че не е негов. Посочва, че са изложени мотиви и във връзка с възражението на ответника, че имотът не е могъл да бъде придобит по давност поради това, че е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, като е прието от заключението на проведената СТЕ и показанията на св.П.

П., че имотът е останал частна земя, не е бил внасян в ТКЗС и не е подлежал на възстановяване. Излага, че владението на ответника с намерение за своене не е установено от ангажираните по делото доказателства – нито ползването на целия имот, извън частите заети с фургон, каравана и бунгало, нито ограждането му, което се е случило по време на воденето на процеса, нито изтичането на законово изискуемия 10 годишен срок на владеене.

Молят обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените разноски във въззивната инстанция.

Писмен отговор на въззивната жалба е депозиран и от З. Р. С.. Счита, че не са налице допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради което жалбата е неоснователна. Поддържа, че исковата молба е редовна и предявените с нея искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС са процесуално допустими. Посочва, че съдът е осигурил в пълен обем 3 възможност на ответника да реализира правото си на защита и е обсъдил наведените възражения относно предмета на спора. Излага, че е извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, в следствие на което съдът е достигнал до законосъобразен извод за основателност на предявените искови претенции. Поддържа, че владението на праводателя К. К. не е било прекъсвано независимо от това, че през годините различни лица са били допускани от него да ползват имота, в това число и бащата на ответника. Счита, че ответникът не е доказал, че е извършвал действия, от които да е видно, че ползването на имота от негова страна е било осъществявано по начин, който да покаже, че го счита за свой. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание във въззивната инстанция въззивникът И. Н., чрез процесуалните си представители поддържа въззивната жалба и твърденията си, че при постановяване на обжалваното решение съдът е приложил неправилно императивната правна норма на чл.25 от ЗСПЗЗ, според която процесният имот е общинска собственост и не е могъл да бъде придобит по давност от К. К.. Счита, че доколкото ищците не са доказали да са станали собственици на имота, исковете им по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на съдебноделоводни разноски.

ВъззИ.емите страни В. С. и К. С., чрез пълномощника си поддържат заявеното в отговора на въззивната жалба становище за неоснователност на жалбата. Посочват, че възраженията за наличие на законови пречки за придобИ.не на процесния имот по давност са въведени за първи път във въззивното производство. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено както и да бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски.

ВъззИ.емата страна З. С. моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открИ. пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени в условията на субективно и обективно кумулативно съединяване искове от ищците В. Я. С., К. Р. С., З. Р. С., А. М. Я., Б.

А. А., В. К. К. и З. И. К. против ответника И. С. Н. както следва – искове с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот с ид.*** по Кадастралната карта на с.Ш., община Д.Ч., с площ от 2148 кв.м. и за осъждането му да предаде владението на имота, както и искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника И. Н. да премахне за своя сметка поставените в имота преместваеми обекти: фургон от 20 кв.м.; каравана от 20 кв.м.; дървено бунгало от 20 кв.м., както и ограда от 290 линейни метра, намиращи се в поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на с.Ш., находящ се в местност „Я.Т.“с площ от 2148 кв.м.

В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на процесния имот с ид. *** 4 по Кадастралната карта на с.Ш. в местност „Ян Тарла“, с площ от 2148 кв.м. по скица, а съгласно документ за собственост с площ от 2543 кв.м. В. С., съпругът й К. С. и З. С. излагат, че са придобили общо ¼ ид.част от имота с договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 158/2014г. А. Я. e закупил в режим на СИО съпругата му К. Я. с нот.акт № 181/2004г. също ¼ ид.част от имота. В. К. и З. К. са закупили в режим на СИО с нот.акт № 182/2004г. ¼ ид.част от имота, като пак толкова ¼ ид.част е получил по дарение и Б. А. с нот.акт № 97/2011г. Излагат, че през м.08.2023г. са установили, че в съсобствения им имот се е самонастанило неизвестно лице, заградило го е и е разположило в него преместваеми обекти – фургон, каравана и дървено бунгало. Установило се, че лицето е ответникът И. С. Н., който на 30.10.2023г. подал документи за снабдяване със скица на имота, която да му послужи в процедура по обстоятелствена проверка и придобИ.не на собствеността. Предявяват искове с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на правото си на собственост по отношение на ответника и за осъждането му да предаде владението на имота с ид.***, както и за осъждане на ответника на основание чл.109 от ЗС да премахне от имота намиращите се в него фургон, каравана и дървено бунгало, както и поставената оградна мрежа с дължима от 290 линейни метра.