Решение № 386 от 28.10.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. гр.Велинград, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20235210100828 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба на З. М. В. против Община Ракитово, Е. Г.

Д. и Ф. И. Д., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на жилищна сграда с площ от около 60 кв. метра, на основание отстъпено право на строеж с Договор от 29.10.1989г., върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010г. на ИД на АГКК с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен за жилищни нужди, при граници на имота ПИ ***, ***,

***, *** и ***, на построените в имота ВиК съоръжения - водопровод и канализация, както и че е титуляр на вещно право на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, ЕВЕНТУАЛНО С правно основание чл. 72 ЗС за осъждане солидарно на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 2 000 лв., представляваща паричната равностойност на постройка, с площ около 60 кв. метра върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Ракитово и стойността на изградените в имота ВиК съоръжения водопровод и канализация, както и сумата от 2100 лв., представляваща цената на правото на строеж по Договор от 29.11.1989г. за отстъпено право на строеж.

Ищцата твърди, че е титуляр на вещно право на строеж въз основа на 1

Договор за отстъпено право на строеж от 29.10.1989г. и Заповед № РД-25540/29.11.1989г., сключен с Община Ракитово, върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010г. на ИД на АГКК.

Излага, че е реализирала правото на строеж, като в периода 1990 - 1991 година е построила върху общинския имот постройка с площ около 60 кв. метра на един етаж, с основи и покрив в груб строеж и е изградила в общинския имот с нейни средства водопровод и канализация /ВиК съоръжения/ за захранване на постройката. След построяването й, я декларирала в Община Ракитово, за което до 2023г., повече от тридесет години заплащала данъци.

Сочи, че поради липса на средства не живеела в нея. Постройката не била заснета и нанесена в кадастралния план на гр. Ракитово, а след това и в одобрената Кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Ракитово, но съществувала и към настоящия момент.

Поддържа, че покривът на постройката погинал през 2014г., но с това учреденото право на строеж не било погасено тъй като договорът, с който било учредено не предвиждал погасяването му при погИ.е на постройката.

Сочи, че в Скица № 6005/22.05.2013г. на СГКК - гр. Пазарджик от 2013г. за поземлен имот с идентификатор *** ищцата била вписана като носител на вещно право на строеж върху процесния недвижим имот, на основание Договор за отстъпено право на строеж от 29.11.1989г., издаден от ОбНС гр. Ракитово.

Излага, че с Договор за продажба на недвижим имот /по ЗОС/ от 14.03.2023г. ответникът Община Ракитово, в нарушение на закона, продал, след проведен търг за продажба, на ответницата Е. Г. Д. ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, с площ от 715 кв. метра, за сумата от 11 400 лева, въпреки учредената суперфиция в полза на ищцата и въпреки реализираното право на строеж.

Преди да извърши продажбата на общинския парцел Община Ракитово съставила Акт № 771 от 05.06.2017г. за частна общинска собственост, в който актувала процесния поземлен имот и записала в него, че е незастроен за жилищни нужди, но в т. 11 от АЧОС, в Забележки било посочено, че върху общинския парцел има отстъпено право на строеж със Заповед № РД-25540/29.11.1989г. и Договор от 29.11.1989г. на З. М. В.. Независимо от съществуващата към момента на сключване на Договор за продажба на недвижим имот /по ЗОС/ от 14.03.2023г. постройка, собственост на ищцата въз основа на отстъпено право на строеж, както и на изградените с нейни средства в имота водопровод и канализация, Община Ракитово продала общинския парцел, като незастроен имот за жилищни нужди.

На 10.05.2023г. ответницата Е. Г. Д. продала на ответницата Ф. И. Д. ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово, за което бил съставен 2

Нотариален акт за продажба на недвижим имот №92/10.05.2023г. В нотариалния акт отново било посочено, че се продава - незастроен имот за жилищни нужди.

Твърди, че към настоящия момент ответницата Ф. И. Д. неоснователно владеела и ползвала целият недвижим имот, включително и постройката собственост на ищцата З. М. В., както и изградените от нея ВиК съоръжения /водопровод и канализация/, без да се съобразява с правото на собственост на ищцата върху постройката, както и с правото на строеж, което следвало имота, независимо от промяната в собствеността му.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. Г. Д. и Ф. Илева Д. оспорват допустимостта и основателността на иска. По отношение на тях делото е прекратено поради оттегляне на всички искове спрямо тях, поради което съдът не намира за необходимо да разглежда възраженията по настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Ракитово оспорва основателността на предявените искове.

Прави възражение за погасяване по давност на учреденото право на строеж с Договор от 29.10.1989г. в полза на ищцата, поради неупражняването му в срока по чл. 67, ал. 1 ЗС.

Не оспорва, че с Договор от 29.10.1989г. на З. В. е отстъпено право на строеж върху УПИ XXIV, в кв. 61 по действащия регулационен план на гр.

Ракитово- държавна собственост, идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово. Съгласно уговорено в него, в срок от пет години, считано от сключването му, в имота е следвало да бъде построена жилищна сградата. Тъй като не е съществувала административна или друга пречка за реализацията на правото строеж, на 15.08.1990г. на ищцата било издадено и разрешението за строеж.

В периода 1990г-1991г. строителството било изпълнено до ниво нулев цикъл и тухлени стени на първия етаж, без плоча или гредоред, след което било окончателно преустановено. До юни 2023г. имотът бил неограден от към улицата и години наред строежът представлявал сметище и свърталище на бездомни животни..

През 2009г., при извършена от служители на Община Ракитово проверка в имота, било установено, че в УПИ XXIV, кв. 61 по плана на гр. Ракитово имало изграден строеж до нулев цикъл и тухлени зидове на първия етаж без плоча или гредоред. Не било установено изграждане на покрив. Съставен бил и Констативен протокол от 11. 08.2009г. Закие В. била уведомена с писмо с изх. № 94-03-29/08.09.2010 г. за съставения протокол от общинска администрация, в отговор на което представила молба-становище с вх. №9403-30/21.09.2010г, в което признала неизгодния за нея факт, че строежът не е покрит и че същият не представлява груб строеж.

Оспорва като неверни изложените в исковата молба твърдения, че са 3 изпълнени плоча и покрив на сградата, но същият е паднал през 2014г.

Поддържа, че покрив никога не е бил изграждан и това било видно и от изображенията на имота в приложението „Гугъл земя“ от 2003г., 2013г„ 2023г.

Трите изображения били идентични и на тях се виждало единствено построените основи, но не и плоча или покрив. Също така през 2007 г. при геодезическо заснемане за изработване на Кадастралната карта на гр.

Ракитово, одобрена със заповед №РД-18-16/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, имот с идентификатор *** бил заснет като незастроен. Ако е имало построен обект с покрив на етап „груб строеж“, той несъмнено е щял да бъде заснет и нанесен в кадастралната карта.

За строителството не били съставени и съответните акт обр.14 и акт обр.

15, с които да е констатиран етапът на завършеност на строителството.

Оспорва твърдението на ищцата, че е декларирала сградата в отдел МДТ на Община Ракитово и е плащала данъци за нея.

Поддържа, че ищцата не е упражнила правото на строеж нито в 5годишния срок от 29.11.1989г до 29.11.1994г., нито по - късно. Тъй като под "упражняване на правото да се построи сграда" се приемало довършването на обекта до "груб строеж" по смисъла на т. 46 от § 5 на ДР на ЗУТ, а именно сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи, а в настоящия случай било извършено частично строителство, без плоча, без покрив, което не съставлявало груб строеж по смисъла на законовата разпоредба, правото на строеж не било упражнено.

Неоснователен бил и предявения в условията на евентуалност иск за заплащане на стойността на „сградата“ и изградените в имота водопровод и канализация в размер на 2 000 лв., както и заплащане и на цената на правото на строеж, съгласно договора. Твърденията за изграден водопровод и канализация били голословни и неподкрепени с никакви доказателства. В имота не е имало водопровод и канал. Такива били изградени от новия собственик Ф. Д., изцяло за нейна сметка.

Съгласно т. 5 от сключения на 29.11.1989г. договор за отстъпено право на строеж, ако строителят не завърши жилищната сграда в задължителния срок, правото му се отнема, заедно с постройката, а внесената сума за отстъпеното право на строеж не се връща. В този смисъл претенцията на ищцата за връщане на платената цена по договора била неоснователна.

През 2020г. отново била извършена проверка на имота, при която било установено, че има започнато строителство, като са изпълнени основи и тухлена зидария на първи етаж. Установено било, че правото на строеж не е реализирано, за което бил съставен констативен протокол от 19.02.2020г. В тази връзка гл. архитект на Община Ракитово издал становище, че отстъпеното право на строеж не е реализирано, а издадените строителни книжа са изгубили действието си, поради което на 22.09.2022г. в акта за 4 общинска собственост, в графа „Забележки“ било вписано, че е издаден констативен протокол и становище за не реализираното ОПС.

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ракитово бил включен по решение № 480/18.10.2022г. на Общински съвет Ракитово в програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2022г. Възложено било изготвянето на пазарна оценка от независим лицензиран оценител. С решение №506/29.11.2022г. на Общинския съвет била одобрена изготвената от оценителя оценка на имота в размер на 9 000 лв. без ДДС., без да остойностява останките от извършеното преди повече от 30 години строителство, защото те нямали пазарна стойност към момента.

Издадена била Заповед № РД-25- 12/04.01.2023г. за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за 27.01.2023г. която била разгласена и проведена, при спазване разпоредбите на глава седма от НРПУРОИ - публикувана на интернет страницата на Община Ракитово - активна и достъпна за всички граждани, както и във всекидневник "Темпо". На 27.01.2023г. бил проведен редовен търг, явил се е само един участник, отговарящ на условията на търга, който бил обявен и за купувач на имота.

Поддържа, че извършеното строителство в имота не е повишило неговата стойност. Построената „сграда“ не била подобрение, тъй като била безполезна и не само, че не увеличавала стойността на имота, но дори я понижавала. Остатъците от нереализирано строителство от преди тридесет години, които под влиянието на атмосферните условия и естественото остаряване на материалите били абсолютно негодни и неподходящи по вид и не отговаряли на сегашните правила и норми за строителство, подлежали единствено и само на премахване. Поради тази причина настоящият собственик на имота Ф. Д. възложила изготвяне на нов проект за жилищна сграда в имота, който бил одобрен и било издадено разрешение за строеж №54/12.09.2023г.

Претендира разноски.

С протоколно определение от 15.10.2024 г. съдът е прекратил производството по предявените искове срещу ответниците Е. Г. Д. и Ф. И. Д., поради оттегляне на исковете от страна на ищцата по отношение на тях.