Определение № 28711 от 07.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28711 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110146033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Заявление с вх. № 227745/16.07.2026 г. на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, подадена чрез процесуалния му представител адв. ББ, с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 12248 от 22.06.2026 г. в частта за разноските, като в полза на ищцовото дружество бъде присъдена допълнително сумата от 248,65 евро, равностойни на 486,32 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност.

Молителят излага, че с постановеното решение предявените от него искове са уважени изцяло, но при определяне на дължимите от ответника разноски съдът не е присъдил заплатеното адвокатско възнаграждение. Посочва, че разходът е извършен по банков път и е доказан с фактура, отчет за адвокатски хонорар и банков документ. Поддържа, че във фактурата е налице изрично препращане към Отчет хонорар № 9/26.08.2025 г., в който за щета № 44012132100737, с длъжник АПИ“, е индивидуализирано възнаграждение в размер на 486,32 лева с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът АПИ“ е представил отговор, с който оспорва молбата. Поддържа, че съдът вече се е произнесъл по искането за разноски, че с молбата не се сочат нови факти и че липсва договор за правна защита и съдействие, от който да се установи размерът на договореното за конкретното дело възнаграждение. При условията на евентуалност се позовава на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Молбата е процесуално допустима. Подадена е от страна, която има правен интерес от исканото изменение, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е изпълнено и изискването на чл. 80 ГПК за своевременно представяне на списък на разноските.

С постановеното решение съдът се е произнесъл по отговорността за разноските и 1 изрично е отказал присъждането на претендираното адвокатско възнаграждение. Поради това искането правилно е квалифицирано като такова за изменение, а не за допълване на решението в частта за разноските. Производството по чл. 248 ГПК допуска преразглеждане както на размера, така и на направената от съда преценка относно доказаността на отделните разходи. То се разглежда в закрито заседание, а постановеното определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Разгледано по същество, зоявлението е основателно.

С постановеното по делото Решение № 12248 от 22.06.2026 г. съдът е уважил изцяло предявените от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове и е приел, че ищцовото дружество има право да му бъдат възстановени направените в производството разноски. Отказът да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение е мотивиран с липсата на отделен договор за правна защита и съдействие и с извода, че представените фактура и банково нареждане са за обща сума, от която не може да бъде разграничено възнаграждението, отнасящо се до настоящото дело. Въз основа на тези съображения на ищеца са присъдени само 281,21 евро, включващи държавна такса и депозит за съдебно-автотехническата експертиза.

При повторната и съвкупна преценка на доказателствата съдът намира, че изводът за невъзможност да бъде индивидуализирано адвокатското възнаграждение по настоящото дело е неправилен и съдът е допуснал грешка.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Когато плащането е извършено по банков път, то следва да бъде установено със съответните банкови документи, докато при плащане в брой отбелязването в договора за правна помощ има характер на разписка.

От това разрешение следва, че за присъждането на разноските трябва да бъдат доказани както основанието и размерът на възнаграждението за конкретната правна услуга, така и неговото действително заплащане. Не е необходимо обаче тези обстоятелства непременно да се установяват от един-единствен документ, озаглавен „Договор за правна защита и съдействие“, когато съдържанието на договорното правоотношение и неговото изпълнение се установяват недвусмислено от съвкупността на представените писмени доказателства.

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя чрез договор между адвоката и клиента, но законът не изисква договорът да бъде материализиран единствено в документ с определено наименование.

В настоящия случай по делото е представен Отчет хонорар № 9 от 26.08.2025 г., в който на самостоятелен ред са посочени: щета/преписка № 44012132100737; длъжник АПИ“; материален интерес от 1 167,77 лева и адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 486,32 лева.

Посоченият в отчета материален интерес от 1 167,77 лева съвпада точно със сбора на предявените по настоящото дело вземания — 845 лева главница и 322,77 лева обезщетение 2 за забава. Налице е следователно еднозначна връзка между реда в отчета и конкретното производство.

Представената Фактура № 1000002544 от 26.08.2025 г. е издадена от адвокатското дружество на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и съдържа изрично описание на услугата като правни услуги по образуване и водене на граждански дела по щети съгласно Отчет хонорар № 9/26.08.2025 г. Стойността на фактурата е 8 446 лева без ДДС, 1 689,20 лева ДДС и общо 10 135,20 лева. Следователно отчетът не представлява несвързан с фактурата едностранен списък, а изрично посочена в нея разбивка на включените правни услуги и цената на всяка от тях.

От банковия документ от 28.08.2025 г. се установява, че „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е превело на Адвокатско дружество „С.“ точно сумата от 10 135,20 лева, като в основанието за плащане е посочена Фактура № 1000002544 от 26.08.2025 г. По този начин е доказано не само начисляването, но и действителното заплащане на пълната стойност на правните услуги по фактурата.

Отчетът за хонорар, фактурата и банковият документ образуват последователна и непрекъсната доказателствена връзка: конкретна щета, конкретен ответник и конкретен материален интерес - конкретно адвокатско възнаграждение - обща фактура, препращаща към разбивката - банково плащане на точната стойност на фактурата.

Обстоятелството, че една фактура обхваща възнаграждения по повече от едно дело, само по себе си не препятства присъждането на разноските, когато съпътстващият я документ позволява всяко отделно възнаграждение да бъде еднозначно разграничено. В случая такава индивидуализация е налице чрез номера на щетата, длъжника, материалния интерес и конкретно посочения размер на хонорара.

Заплащането от клиента на точната обща сума по фактурата, която изрично препраща към отчета за отделните възнаграждения, представлява и потвърждение от страна на клиента на размера на всяко включено във фактурата възнаграждение. Преценени заедно с представеното пълномощно и с действително осъщественото по делото процесуално представителство, посочените документи установяват както възлагането на правната услуга, така и договорения и заплатен размер на възнаграждението за настоящото дело.

Неоснователно е възражението на ответника, че заявлението не може да бъде уважено, понеже с него не се сочат нови обстоятелства. Предмет на производството по чл. 248 ГПК е проверката на произнасянето относно разноските, включително когато се твърди неправилна оценка на своевременно представени по делото доказателства. Заявителят не претендира нововъзникнал разход, а иска присъждането на разход, заявен и доказан преди приключването на производството, който не е бил включен в присъдените разноски поради неправилна преценка на доказателствата.

Позоваването на Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на Съда на Европейския съюз също не обосновава отказ за присъждане на доказания разход. Посоченото решение се отнася до съвместимостта с чл. 101 ДФЕС на национална уредба, която придава 3 задължителен характер на минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени от съсловна организация. Настоящото произнасяне не се основава на задължително прилагане на минимален размер, а на установено действително договорено и заплатено възнаграждение.

Независимо от това, възнаграждението от 486,32 лева с ДДС не е прекомерно.

Производството е включвало изготвяне на искова молба и защита срещу подробно развити възражения на ответника, събиране и обсъждане на значителен обем писмени доказателства, разпит на двама свидетели и изслушване на съдебно-автотехническа експертиза.

Тъй като предявените искове са уважени изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе всички доказани и необходими разноски на ищцовата страна, включително заплатеното възнаграждение за един адвокат. Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се възлагат върху ответника съразмерно с уважената част от иска.

Към вече присъдените 281,21 евро следва да бъде добавено адвокатското възнаграждение от 248,65 евро, поради което общият размер на дължимите на ищеца разноски възлиза на 529,86 евро, равностойни на 1 036,32 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 12248 от 22.06.2026 г., постановено по гр. дело № 20251110146033/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:

ОСЪЖДА АПИ“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „М“ № 3 да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Т“, бул. „В“ № 89Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 248,65 евро, равностойни на 486,32 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4