Решение № 60 от 20.03.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Сандански, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Кр. Бузова при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Николинка Кр. Бузова Административно наказателно дело № 20231250200010 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №****/09.05.2022 г., издадено от В. Д. Т., на длъжност началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., в частта с която на Т. А. Б. от гр. С***, ул. „****“ № **, ет.*, ап.*, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да правлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.б ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от същия закон.

Наказателно постановление №****/09.05.2022 г., издадено от В. Д. Т,, на длъжност началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., в частта с която на Т. А. Б. от гр. С***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.*, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е 1 направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части по т.1 и по т.3. Излагат се съображения, в насока, че по т.1 от НП нито в АУАН, нито в НП са изложени съставомерни факти относно това „при произшествието да са пострадали хора“, а по т.3 от НП се твърди, че описанието на нарушението е без всякаква конкретика относно скоростта, атмосферните условия, релефа на местност, условията на видимост, интензивността на движението. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща свой процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи за отмяна на НП, претендира разноски за адвокат.

Административно наказващият орган, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната жалба. В съпроводително писмо прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Благоевград, ТО-Сандански, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 13.12.22 г. /л.5/, а жалбата срещу същото заведена в ОД на МВР Благоевград, РУ Сандански на 29.12.2022 г. – първият работен ден след 27.12.2022 г. /л.2/, т.е. в предвидения в ЗАНН преклузивен четиринадесет дневен срок. Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.

След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Т. А. Б. от гр. С****, ул. „***” , ет., ап.*, ЕГН **********, е правоспособен водач на МПС.

На 21.04.2022 г. около 21.40 часа в часа в гр. Сандански по булевард Европа с посока на движение от ж.п.гара към центъра на града Т. А. Б. управлявал лек автомобил марка „Митсубиши Паджеро“ с рег. № **** собственост на Р.Й., ЕГН ********** гр. Х****, ул. „****“ № 101. В района на ресторант Хепи водачът изгубил контрол върху автомобила, навлязъл в 2 лентата за насрещно движение и излязъл в ляво от пътя и се ударил в паркиран лек автомобил марка Пежо 407 с рег. № ****с водач Н. В. П., ЕГН **********, който от своя страна ударил паркирания пред него лек автомобил марка БМВ Х5 с рег. № **** с водач В. Р. М., ЕГН **********.

На същата дата - 21.04.2022 г. мл. автоконтрольор в група ПП към ОД на МВР Благоевград М. Г. К. и колегата му Д. К., изпълняващи служебните си задължения като автопатрул по КАТ, били уведомени от оперативния дежурен на РУ гр. Сандански за станало ПТП и установили на място случилото се, както и че управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил без ГТП за 2022 г.

За констатираните нарушения, след като изслушал участниците в ПТПто на 22.04.2022 г., свидетелят К. съставил акт за установяване на административно нарушение серия G A № 265244/22.04.2022 г., в присъствието на св. К., който бил предявен на нарушителя и подписан от него без възражение. Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателя Б. още същия ден – 22.04.2022 г.

Въз основа на административно наказателната преписка на 09.05.2022 г. от началника на РУ – гр. Сандански, било издадено наказателно постановление №****/09.05.2022 г., с което на Т. А. Б. от гр. С****, ул.

„С****“ № **, ет.*, ап.*, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.123 ал.1 т.2 б.б ЗДвП, чл.185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от същия закон.

Наказателно постановление №****/09.05.2022 г., издадено от Васил Димитров Трендафилов, на длъжност началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., в частта с която на Т. А. Б. от гр. С****, ул. „****“ № **, ет.*, ап.*, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно от показанията на свидетеля Д. К. и от НП № 22-0339-000370 от 09.05.2022 г. в 3 оригинал, АУАН № 265244 от 22.04.2022 г. в оригинал, копие от докладна записка от М. Г. К., справка за нарушител/водач, копие от заповед от 92.12.2021 г. на Министъра на МВР.

Съдът кредитира представените и приети на основание чл. 281 от НПК писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между тях. Съдът счита, че събраните по делото гласни доказателства в своята цялост не са противоречиви и кореспондират помежду си, досежно признаците от обективна и субективна страна от състава на нарушението, описани, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление. Доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване съдът постави в основата на фактическите си констатации, като отчете тяхната достоверност и кореспонденцията помежду им. От показанията на свидетеля К. и от акта за установяване на административно нарушение се установява времето, мястото, начина на извършване на проверката и констатиране на нарушенията. В тези части съдът даде вяра на заявеното от свидетеля, тъй като показанията му са последователни и логични, събитията ги описва в детайли /с изключение до изводите, които е достигнал/. От справката за нарушител от региона се констатират наличието на наказания за нарушения по ЗДвП от нарушителя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна.

АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /л.12 СП/. АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.

НП е издадено от компетентен орган – началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., да издава НП по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.

4

По т.1 НП:

Обжалваното постановление е незаконосъобразно в частта, с която жалбоподателят е наказан за това, че като участник в ПТП не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП да уведоми компетентната служба на МВР. Съгласно изричния текст на закона задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП възниква само в случаите, когато при произшествието са пострадали хора. От събраните доказателства и от констатациите в акта за установяване на административно нарушение се установява, че от процесното ПТП няма пострадали хора. Поради това в случая разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП е неприложима и Б. не следва да носи отговорност за неизпълнение на съдържащото се в тази разпоредба задължение.

Съставът на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се осъществява, когато участникът в пътнотранспортното произшествие нарушава виновно което и да е от задълженията си по чл. 123 от ЗДвП. Така допуснатото неправилно прилагане на материалния закон не може да бъде преодоляно чрез изменение на наказателното постановление с прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, тъй като в обстоятелствената част на постановлението не са изложени факти и обстоятелства, съставляващи надлежно описание на неизпълнението на някоя от приложимите за случая други разпоредби от чл. 123 от ЗДвП или на каквото и да е друго нарушение на правилата за движение, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН предпоставка за такова изменение на постановлението е да не се налага съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

По-конкретно посочените в обстоятелствената част на постановлението два факта относно поведението на водача след произшествието – че водачът не е останал на местопроизшествието и че е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР – не съставляват надлежно описание на неизпълнение на задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП и не са достатъчни да се определи кое е приложимото за случая задължение на участника в произшествието.

Ето защо в тази част

НП

5 следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По т.3 НП:

В хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят Т. Б. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.20, ал.2 пр.1 от ЗДвП, според който: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.” Безспорно не се установи каква е причината за процесното ПТП.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движение.

Водачите са длъжни да направят всичко възможно да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. За да се приеме, че жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена скорост, освен твърдението за такава скорост, констатиращият орган трябва да е направил и посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесния автомобил, именно с оглед доказване на твърдението за управляване с несъобразена скорост.

Управлението с несъобразена скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване – в случая не са били събрани и доказателства за състоянието на пътя, за да може съдът да допусне съответната съдебно-техническа експертиза, която по категоричен начин да отговори на интересуващите процеса обстоятелства. В конкретния случай липсват доказателства относно това с каква скорост е управлявал жалбоподателя. По делото не бяха представени категорични доказателства (показания на радар), че жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост.