Присъда № 189 от 30.10.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 189 от 30.10.2024 г. по НОХД № 20235330204800 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, XXI нак. състав Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу З.

И. С., ЕГН: ********** по обвинение за това, че на 10.11.2022 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с марка „Мазда“, модел „6“ с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества тетрахидроканабинол /ТНС/ - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Прокурорът в хода на съдебните прения поддържа обвинението. Пледира в обвинителния акт правилно да са установени фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като предлага на съда да ги възприеме за доказани в крайния си акт по същество. Взема становище, че обясненията на подсъдимия в частта им относно съобщената дата на прием на наркотичното вещество да са недостоверни, като поддържа същите да са оборени от заключенията на назначените в съдебната фаза на процеса химикотоксикологична и арбитражна тройна химико-токсикологична експертиза. В тази връзка предлага на съда да ползва с доверие тези две експертни заключения. Поддържа, че деянието на подсъдимия е съставомерно, тъй като фактът на употребата на наркотичното вещество да не е времево ограничен, а въпросът за евентуалното повлияване на водача от така употребения продукт да не е част от признаците на състава на престъплението. Твърди още престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК да е с изключително висока степен на обществена опасност, като провежда разграничение с признаците на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК. Намира обвинението за доказано както от обективна, така и от субективна страна. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен.

Предлага да му бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. За обстоятелства, определящи налагането на по-леко наказание, сочи младата възраст на подсъдимия и липсата на предходни нарушения на правилата на движение. Счита за отегчаващи обстоятелства това, че подсъдимият е демонстрирал незачитане на установения правен ред в страната, както и наличие на лоши характеристични данни. Пледира на подсъдимия да бъдат кумулативно наложени наказание „лишаване от свобода“, което да е в минималния предвиден размер, наказание „глоба“, което да е над средния възможен размер, както и на основание чл.343г от НК да бъде наложено наказание „лишаване от право“ да управлява МПС, което също предлага да е в размер над средния. Намира, че при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР. Направените в хода на целия наказателен процес разноски поддържа да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Защитникът адв. С. П. взема становище деянието на доверителя й да е несъставомерно от обективна страна. Твърди, че в пробата му кръв е открито веществото карбокси-∆9-ТНС, което да не е присъства в изчерпателното съдържание на списъци I, II и III от Наредба за реда за класифициране на 1 растенията и веществата като наркотични, поради което да не е доказана употребата на наркотично вещество, нито на негов аналог. В условията на евентуалност – ако не бъде приет основният довод, поддържа деянието да не е престъпно поради неговата малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Позовава се на съдебна практика. Счита, че обществената опасност при такъв тип престъпни деяния следва да се разбира като управление на МПС от водач, който не е в състояние правилно и безопасно да упражнява тази дейност в следствие на употреба на наркотични вещества. Оспорва протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставен от свид. Д., позовавайки се на експертното заключение, според което в кръвната проба на подсъдимия е открит неактивен метаболит, който да не е способен да поражда действие спрямо лицето. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като намира, че малозначителността на деянието му произтича от съвкупността от обстоятелствата, че към момента на управлението не се е намирал под въздействието на наркотично вещество, че откритият в кръвната му проба метаболит е психонеактивен, а приемът му е бил в период до пет дни преди проверката.

Подсъдимият З. И. С. дава обяснения, в които признава да е употребявал марихуана, като твърди за последно преди деянието това да се е случило преди точно 7 дни. Поддържа, че дотогава е живеел на територията на ***, където редовно да е употребявал марихуана и то с високо съдържание на активното му вещество. Посочва, че с оглед изминалото време от момента на употребата до датата на управлението да е смятал, че резултатът от теста му е щял да бъде отрицателен. В хода на съдебните прения се съгласява с доводите и възраженията на своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.

СЪДЪТ, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият З. И. С. е роден на *** в гр. П. б.,б.г., живущ в ***, със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият С. притежавал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ****, валидно до *** г.

На 02.11.2022 г. с полет от ****, *** до гр. София подсъдимият С. се прибрал в България, след като преди това за времето от края на юли 2021 г. се бил установил и живеел преимуществено в ***. Там подсъдимият започнал често да употребява марихуана, като към края на престоя му това се случвало ежедневно, понякога и по повече от веднъж на ден.

На 10.11.2022 г. около 03:00 ч. в гр. Пловдив, по бул. „Шести септември“ подсъдимият С. управлявал лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“ с рег. № ***, след като бил употребил наркотично вещество – коноп /марихуана/.

Приемът на наркотичното вещество бил осъществен на неустановена по 2 делото дата, но не по-късно от 5 дни преди 10.11.2022 г.

По същото това време – на 10.11.2022 г. около 03:00 ч., свидетелите К. С.

К. и Б. Л. Д. – ***, изпълнявали служебни задължения като ***. Те се движили в района на бул. „Шести септември“ в гр. Пловдив със служебен автомобил на МВР. В посоченото време свидетелите К. и Д. забелязали на бул. „Шести септември“ лекия автомобил „Мазда 6“ с рег. № ***, който бил управляван от подсъдимия С., като превозното средство било в движение по посока към пл.

„Съединение“ без включени къси светлини. Свидетелите Д. и К. подали светлинен и звуков сигнал, при което подсъдимият С. спрял управлявания автомобил пред № 219 на бул. „Шести септември“. *** попитали подсъдимия дали е употребявал наркотични вещества, в отговор на което последният заявил, че е пушил марихуана преди една седмица. След това подсъдимият С. бил изпробван с тест Дрегер „Дръгтест 5000“ с фабричен № ARKF-0023, като пробата отчела положителен резултат за употреба на канабис/марихуана/ и амфетамин.

На подсъдимия били съставени Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 317116 от 10.11.2022 г. и бил издаден талон за изследване с бл. № 122690 от 10.11.2022 г. След това С. бил отведен от свидетелите К. и Д. в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където доброволно дал биологични проби от кръв и урина за изследване.

В пробата кръв на подсъдимия С. било установено присъствието на специфичен на тетрахидроканабинола метаболит карбокси-∆9-ТНС. Същият бил фармакологично неактивен и поради това бил негоден да предизвиква присъщия на наркотичните вещества ефект в човешкия организъм. В кръвната проба нямало амфетаминов тип стимуланти. В пробата урина отново присъствал специфичният метаболит на тетрахидроканабинола и нямало следи от амфетаминов тип стимуланти.

Тетрахидроканабинолът бил включен в списък I на растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина – приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и представлявал наркотично вещество.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени по делото: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. Л. Д. и К. С. К., от обясненията на подсъдимия З. И. С. (частично), писмени доказателства – талон за изследване с бл. № 122690 от 10.11.2022 г. (лист 18 от досъдебното производство); протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 10.11.2022 г. (лист 19 от досъдебното производство); протокол за приемане/предаване на биологични 3 проби за химико-токсикологичен анализ в Химикотоксикологична лаборатория от 11.11.2022 г. (лист 25 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 10.11.2022 г. (лист 26 от досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия З. И. С. (лист 31 от досъдебното производство); справка от АИС „БДС“ за подсъдимия З. И. С.

(лист 32 от досъдебното производство); справка в Централна база – КАТ за МПС с рег. № *** (лист 34 от досъдебното производство); Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 317116 от 10.11.2022 г. (лист 35 от досъдебното производство); лист за преглед на пациент в КДБ/СО с № 113378 от 10.11.2022 г., съставен от ** П.К. (лист 39 от досъдебното производство); справка за нарушител/водач за подсъдимия З. И. С. (лист 14 от делото) и справка за съдимост за подсъдимия З. И. С. (лист 199-200 от делото), от заключението на съдебна химико-токсикологична експертиза (лист 1517 от досъдебното производство); от заключението на съдебна химикотоксикологична експертиза с вх. № 66467/20.06.2024 г. (лист 124-125 от досъдебното производство) и от заключението на арбитражна тройна съдебна химико-токсикологична експертиза (от лист 170 до лист 177 от делото).

По делото са разпитани свидетелите Б. Л. Д. и К. С. К., за които се установява да са *** от автопатрула, извършил процесната проверка на подсъдимия С. като водач. Това обстоятелство предопределя и кръга на фактите, за които двамата свидетели са формирали възприятия и същевременно представляват интерес за делото. Така показанията на свидетелите Д. и К. се ползват от съда за разкриването на следните обстоятелства: датата и мястото на извършената проверка; местоположението в пространството на превозното средство и по-точно дали то е било в движение; самоличността на водача и неговото състояние, както и извършените от свидетелите контролни действия при изпълнение на службата им. Всички тези обстоятелства са част от състава на разследваното престъпление и в този смисъл се включват в предмета на доказване.

Същевременно до голямата степен по делото липсва спор относно тези обстоятелства, тъй като в случая спорът не е по фактите, а по правилното приложение на материалния закон. Конкретно свид. К. заявява пълна липса на спомен относно процесния случай, поради което неговите показания от досъдебното производство са прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК в частите относно датата на деянието, установената самоличност на водача, както и индивидуализиращи данни за управляваното МПС. Показанията на свидетеля се ползват с доверие от съда във всичките им части, в които са прочетени. Липсата на спомен е разбираема предвид изминалия период от време до момента на разпита, както и че тя обхваща не някакъв извънреден, запомнящ се случай, а обстоятелства, които могат да се определят като подробности – дата, вид автомобил, показание на техническо средство. Такъв вид обстоятелства са по-лесно податливи на нормалния процес по забравяне. Разпитът на досъдебното производство е извършен на 4 същата дата като процесното деяние, поради което категорично тогава свидетелят е имал по-добре съхранени спомени. Прочетените показания получават вяра и доколкото за всяко от тези обстоятелства твърденията на свид. К. не са единствен източник на доказателствена информация по делото.

Събрани са достатъчно убедителни писмени доказателства, служещи за тяхната проверка. За тази дейност спомагат още показанията на свид. Д. и обясненията на подсъдимия С..