Решение № 896 от 25.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501618 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 16.12.2022г. по гр. д. № 8805/2020 г. по описа на Софийски градски съд, I-7 състав, са отхвърлени предявените от З. К. Х. искове, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 81 от Закона за здравето и чл. 86 от ЗЗД срещу Център за спешна медицинска помощ София: главен иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. /частичен иск при цялостна искова претенция от 100 000лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на виновно и неправомерно поведение на служители на ответника, причинило смъртта на сина й К. Н. Н., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 177,78 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 14.02.2020 г. до 19.08.2020 г., като неоснователни.

Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД като трето лице помагач на ответника - Център за спешна медицинска помощ София.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищцата З. К. Х., чрез процесуален представител адв. Г. САК, с която се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост на обжалваното решение. Излагат се твърдения, че 1 първоинстанционният съд погрешно е приел за недоказани наличието на противоправно поведение от страна на лекарите и медицинския персонал на ЦСМП – София и причинно – следствената връзка между тяхното противоправното поведение и настъпилия резултат. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил погрешни изводи относно здравословното състояние на К. Н., необосновано кредитирал показанията на разпитаните свидетели на ответника, а същевременно игнорирал тези на свидетелите на ищцата, и че неправилно е тълкувал заключението на вещите лица.

Излага се, че липсата на извършена аутопсия на К. Н. не е по желание на ищцата, тъй като тя не е правила изрично изявление за същото. Навежда се твърдението за допускане на груби нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд относно доклада по чл.146 ГПК, тъй като не е указано на ищцата, че трябва да докаже причинно – следствената връзка между противоправното деяние и увредите, и че не са допуснати относими и необходими въпроси към задачата на вещите лица, с което делото останало неизяснено от фактическа страна. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.

В срок е подаден отговор въззиваемия – ответник Център за спешна медицинска помощ София чрез адв. В. К., с който се поддържа неоснователност на жалбата. Твърди се, че правилно съдът приел липсата на противоправно поведение от страна на служителите на ЦСМП София. Необосновано било твърдението на ищцата, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като не са посочени никакви доказателства в подкрепа на същото. Във връзка с твърдението за непълнота на доклада по чл.146 ГПК се изтъква, че причинно – следствената връзка между деянието и настъпилия резултат произтича от разпоредбата на закона.

В срок е подаден отговор от трето лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД, със становище за неоснователност на жалбата.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

При служебна проверка въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо /чл.269 и сл.ГПК/.

Производството пред първата инстанция е образувано по искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД против ответник –лечебно заведение за спешна помощ, чиято гаранционно –обезпечителна отговорност цели да се ангажира за вреди от противоправно и виновно поведение на лекари при и по повод на възложена работа.

Поддържа се, че неизвършването на необходимите диагностични и терапевтични дейности, неправилното диагностициране и оценка на спешността на състоянието, включително чрез транспортиране на болния до лечебно заведение, са довели до преждевременната му смърт, която била източник на изключително тежки морални 2 страдания за ищцата, загубила единствено дете.

В срок е постъпил отговор на ответника Център за спешна медицинска помощ София /в абревиатура ЦСП/, с който се оспорва осъществяването на твърдените факти, с които се цели обосноваване на противоправно поведение. Твърди се, че лекарските екипи своевременно са изпълнили предвидените терапевтични и диагностични дейности, и че настъпването на леталния изход на пациента се дължи на общо увреденото му състояние, а не на медицинска грешка.

В срок е постъпил отговор от ТЛП ЗК „Лев Инс“АД, който в качеството на застраховател по задължителна застраховка за професионална отговорност, е изразил становище за неоснователност на жалбата.

В настоящия случай, от фактическа страна не е спорно, че ищцата е майка и наследник на К. Н., който е починал на 13.02.2020г в дома си в гр.София. Няма спор и събраните от пред първата инстанция доказателства установяват, че синът й К. бил в общо увредено здравословно състояние – страдал е от наркомания, хроничен хепатит С и е бил диагностициран като ХИВ позитивен. Не е спорно и че няма личен лекар и дълъг период от време състоянието му не е проследявано.

По повод рязкото влошаване на сина си на 12-13 февруари ищцата три поредни пъти се е обърнала за помощ към ЦСМП. Обстоятелствата във връзка с посещенията на медицинските екипи се установяват от съставените фишове за спешна медицинска помощ, както следва:

*фиш от 12.02.2020г., в който е отразено посещението на екип на ЦСМП в 10,17 часа при пациент К. Н. по повод затруднено дишане, температура 39.5°, белодробно болест от екип в състав д-р В. и шофьор Т.. По снета анамнеза пациентът е имал – задух, тежко дишане, а от данните за първоначален преглед се установява, че е имал кръвно налягане 90/60, кръвна захар - 8,4, сатурация - 94 %, ЕКГ – синусов ритъм без данни за ОКС. Поставена е работна диагноза – ОВИ, HIV, хепатит С, без данни за спешност /л.25-л.28/

*фиш от 12.02.2020г. и формуляр УФ №257, смяна 1-Д, отразено е посещение на екип в 16,05ч по повод температура 39.5° и задушаване. Екипът е в състав мед. лице М. и шофьор Г.. Отразена е анамнеза – задух, отпадналост, а данните от първоначален преглед се изразяват в кръвно налягане - 80/60 и работна диагноза – ОВИ, HIV, хепатит С. Във фиша е отбелязано, че пациента е във влошено общо състояние, няма ОПЛ, не е постъпвал в болница от две години. На болния е поставено 80мг. methylprednisolon. В част диагноза на УФ №257, смяна 1-Д /12.02.2020г., е отразено HIV серопозитивен – терминално, насочен към планова хоспитализация в Инфекциозна болница /л.32 – л.34/.

*фиш от 13.02.2020г. и формуляр УФ №257 – 018145 от смяна 5-Н, е отразено посещение на екип в 03ч. 25м., състоящ се от д-р М. и шофьор. Отразени са 3 извършени реанимационни дейности и настъпил в 3,46ч. exitus letalis на пациента на 46г./л.36-л.38/.

Не е извършвана аутопсия, поради нежеланието на майката, което се установява и от приетото сведение от 14.10.2020г. на д-р М. до Диретора на ЦСМП /л.39/.

Във връзка с оспорване съдържанието на цитираните медицински документи пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите д-р В. и м.л. М., участвали в екипите оказали помощ на К..

Св.В. си спомня случая, при който сигнал бил подаден за мъж на около 40г, със сърдечни и белодробни проблеми и със затруднено дишане. На адреса била посрещната от майката на болния и запозната от нея, че е наркозависим на метадонова терапия, както и че е ХИВ позитивен и с Хепатит С. При прегледа констатирала, че мъжът е адекватен, контактен, ориентиран за място и събитие, без индикации за спешност, налагащи хоспитализация. Извършени били следните дейности- ЕКГ, измерване на кръвно налягане, кръвна захар, сатурация за дишането и те били в норма /кръвното - 90/60 леко ниско, но не и животозастрашаващо/. Мъжът имал оток на крака с давност един месец по данни на майката. Последната се оплакала, че не издържа финансово, плащала по 120,00 лв. за метадон на месец, затова свидетелката й оставила контакт на център за наркозависими. По сведение на майката болният нямал личен лекар, защото общопрактикуващите лекари не искали да го запишат.

Свидетелката обяснила, че трябва да бъде записан и хоспитализиран планово за лечение за ХИВ и Хепатит С.

В показанията на св.М. отново се изтъкват обстоятелства, подкрепящи отразеното във фиша от 12.02.2020г., че посетила адреса и по анамнестични данни болният бил с висока температура и затруднено дишане. Констатирали, че мъжът е в тежко общо състояние, лежащ на легло, с памперс, не можел да стане. Според майката отказвал да се храни, рязко свалил на тегло. Пред екипа споделила, че вече две години сина й не е постъпвал в болница за лечение, и че няма личен лекар. Според св.М. в случая нямало спешно състояние, за което се счита това, настъпило последните 12, 24, 36, 48 часа и застрашаващо живота на пациента – като инфаркт и инсулт. Болният нямал кървене, бил афебрилен – без висока температура при измерване с електронен термометър и без хрипове. Имало трудности при преслушването му, заради неподвижността, кръвната захар била измерена с глюкомер на 5, което е в норма. Пред свидетелката се представила документация, че болният е ХИВ позитивен и има Хепатит, както и че е на метадонова терапия, също посъветвала майката да запишат личен лекар и предприемат планово лечение. На място поставила на пациента 80 мг. метилпреднизолон с цел облекчаване на дишане и най-вече за повишаване на кръвното налягане. Допълнително св.М. е пояснила, че спешните екипи установяват дали има 4 спешност и в случая се касаело за хронично болен мъж макар и във видимо влошено състояние.

Пред първата инстанция е изслушана комплексна медицинска експертиза на вещите лица д-р Т. /инфекциозни болести/ и д-р М. /кардиолог/, от която се изяснява, че реалните приложени диагностични дейности се изразяват в физикално изследване; определяне на кислородната сатурация; електрокардиограма;ниво на кръвната захар, а терапевтичните: интрамускулно приложение на Methylprednysolon, реанимационни мероприятия (индиректен сърдечен масаж и обдишване с Амбу). От медицинските документи вещите лица съдят, че се касае за стабилен спешен пациент /код зелено – СЗ/ и са изпълнени лечебните стъпки при посоченото ниво на спешност. На въпросите поставени от ищцата, вещите лица сочат, че при първото посещение е отразено във фиша: ЕКГ - синусов ритъм без данни за ОКС - следователно сърдечният ритъм е синусов; няма отразена сърдечна честота, ЕКГ е регистрирал сърдечната честота от 90 уд./мин, която е в норма /между 60 до 100 уд./мин./. На електрокардиограмата /ЕКГ/ от първото посещение не са регистрирани екстрасистоли, предсърдно мъждене, предсърдно трептене, нито камерна тахикардия, а при второто ЕКГ не е правено.

Липсват данни за извършена на пациента рентгенография на гръден кош/белите дробове, която не се провежда в домашни условия.

По отношение на температурата на пациента – вещите лица Т. и М., позовавайки се на медицински документи, констатират, че при първото посещение не е измерена телесна температура, при второто 36.4°, при третото посещение пациентът е бил в агонално състояние.

По отношение на сатурацията – екипът, посетил пациента първи е регистрирал кислородна сатурация 94%, което е около долната граница на нормата; при второто посещение на 12.02.2020г. екипът не е разполагал с оксихемометър, който е станал задължителен за спешната помощ от 13.03.2020г.

По отношение на въпроса дали е проведено преслушване на бели дробове, вещите лица сочат, че във фиша от второто посещение има отразено: пулмо (бял дроб) - отслабено дишане, двустранно без хрипове, което сочи на извод, че е извършено такова. Относно проведените кръвни изследвания, в КСМЕ е отразено, че на място в дома му с глюкомер е измерена кръвната захар, както при първото, така и при второто посещение на екип на ЦСМП. Относно измерването пулса на пациента, в КСМЕ се пояснява, че при първото посещение пулса на пациента е измерен чрез регистриране на ЕКГ, а при второто посещение е отбелязана сърдечна честота 58.