Протокол № 1949 от 05.11.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3037/2025
- Вид
- Протокол № 1949
- Подписан
- 05.11.2025
- В сила
- 05.11.2025
- Състав
- Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 1949 гр. Пазарджик, 05.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220103037 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:33 часа се явиха:
Ищцата Е. А. Т. - редовно призована чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 29755/31.10.2025 г. от адв. С. М., пълномощник на ищцата, с която изразява становище по хода на делото и съществото на спора. Претендира разноски. С молбата депозира Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие, както и 2 бр. банкови сметки.
Ответното дружество „Л.“ ООД - редовно призовано чрез процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 29056/24.10.2025 г. от адв. Х. М., пълномощник на ответника, с която изразява становище по хода на делото и съществото на спора. Направено е искане за постановяване на решение по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
1
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 21.10.2024 г. Е. А. Т., с ЕГН: ********** е сключила договор за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. с „Л.” ООД, с ЕИК: *****, с който „Л.” ООД е отпуснало кредит в размер на: 200 лв., със срок на кредита: 30 дни. Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г., Е. А. Т. е следвало да върне в рамките на 30 дни единствено 200.00 лв. В договор за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. и погасителния план към него е записано, че годишен лихвен процент е в размер на 36.00 %, а годишен процент на разходите е в размер на 42.58 %. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит № 91172/21.10.2024 г. „В случай че Страните са договорили обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора също „Третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА. Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА.“ Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора за потребителски кредит № 91172/21.10.2024 г. „В случай че ПОТРЕБИТЕЛЯТ не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на КРЕДИТОРА вреди, 2 в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на ПОТРЕБИТЕЛЯ и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Чл. 27, ал. 2 гласи „Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, ПОТРЕБИТЕЛЯТ да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Чл. 27, ал. 3 гласи „Неустойката се дължи само за периода през които ПОТРЕБИТЕЛЯТ не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако ПОТРЕБИТЕЛЯТ осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл. 19, като ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.“ Уговорената в чл. 27 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. От сключването на договора за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. на 21.10.2024 г., Е. А. Т. е заплатила на „Л.” ООД, с ЕИК: ***** парична сума в общ размер на 270.00 лв.
Твърди се, че на 04.08.2025 г. „Л.” ООД чрез СМС съобщение информира Е. А. Тачев, че задължението към тях е в размер на 505.79 лв., макар че тя им е платила 270.00 лв. „Л.” ООД си начислява към задълженията на Е. А. Тачев по договора за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. предвидената в чл. 27, ал. 1 от договора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. „Л.” ООД е възложило също на „АПС БЕТА България“ ЕООД събирането на вземането им по договора за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. Чрез предвидената в договора за потребителски кредит неустойка от 21.10.2024 г. задължението на Е. А. Т. от 200.00 лв. до 08.05.2025 г. е нараснало с над 300 % за по-малко от една година.
Твърди се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 17, ал. 1 от договор за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. – три дни от сключване на договора е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените 3 изисквания, на които трябва да отговаря поръчителя, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция, показват, че единствената цел на неустойката по чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За „Л.” ООД, с ЕИК: ***** е било предварително ясно, че Е. А. Т. трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за Е. А. Тачев, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Твърди се, че определената неустойка съгласно чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит (ДПК) № 91172/21.10.2024 г. представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. На основание чл.
22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, считам целият договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни 4 услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Действията по предоставяне на обезпечение за отпускане на кредит, респективно задължението за неустойка при не предоставянето на такова обезпечение, са свързани с кредитното правоотношение, като обуславят усвояването му. Поради което неустойката по чл. 27, ал. 1 от договора представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. В ДПК, който е сключила Е. А. Т. е посочен размер на ГПР от 42.58 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва Е. А. Т. да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да 5 са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (това мнение се споделя от съдебната практика: Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС – Пазарджик по в. гр. д. № 833/2021 г., Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС – Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г.).
Твърди се, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя Е. А. Т. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като не е спазено изискването на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C‑453/10 Jana Pereničová и Vladislav Perenič срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова, считам че договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.
Разпечатката съдържа 24 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87444f26-c81b-4152-bcd4-1d47f1a11680