Присъда № 1 от 11.01.2024, Окръжен съд - Монтана

Мотиви към присъда №1 от 11.01.2024г. по НОХД № 150 по описа за 2023г. по описа на ОС М.

На 19.04.2023г. от Окръжна прокуратура М. е внесен в ОС -гр.Монтна обвинителен акт по ДП №826/2022г. по описа на РУП М., ведно с материалите по досъдебното производство, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия M O М.О./ от гр. С., Република Т т за извършено от него престъпление от общ характер по чл.304 ал.1 предл.3 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на турския гражданин М.О. е посочено, че: на 07. 08. 2022 г., около 17.35 часа, на пътхххх в района на км. 47 + 200 с посока на движение от гр. М. към село Д., обл. М., дал дар - банкнота с номинал 50 /петдесет/ евро, с номер ххххх на длъжностни лица - мл. автоконтрольори И. И. и В. И.- служители в сектор ПП- ОД МВР-М., за да не извършат действие по служба - съставяне на АУАН и ЗППАМ по Закона за движение по пътищата- престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК.

Ход на разпоредителното заседание бе даден при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, буква „б“ от НПК. Направени са всички възможни усилия за призоваване на подсъдимия, с оглед присъствието му в съдебното производство. Той е международен шофьор и рядко се прибира в Република Т поради което и не може да бъде призован.

Делото също се разгледа при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, буква „б“ от НПК. В съдебно заседание представителят на ОП М. поддържа повдигнатото обвинение, като излага установената според него фактическа обстановка и подробни доводи относно доказателствата, които я установяват. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 5 или 6 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на петстотин лева. Също така счита, че ще следва, да му бъдат възложени разноските по делото.

Разпитан на досъдебното производство, обвиняемият не се признава за виновен, като се ползва от правото си да не дава обяснения по обвинението.

Същото му е предявено в присъствието на назначения служебен защитник- Б.

Ц. от АК М., както и на назначения преводач. Одаджъ е заявил, че разбира обвинението и не желае писмен превод на постановлението за привличане в качеството на обвиняем.

Адвокат Ц. е направил искане за предявяване на материалите от разследването и те са му надлежно предявени.

В хода на съдебното следствие счита, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. О е осъзнал вината си и предлага на съда да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а не лишаване от свобода с определен изпитателен срок.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия М.О. е роден на 05.12.1972 г. в град С., РТ , с постоянен и настоящ адрес в град С., турски гражданин, работи, като международен шофьор, неосъждан е.

Свидетелите В. И. и И. И. заемат длъжността ххх“ към сектор „хххх при ОД МВР- М.. В качеството на такива имат следните задължения: да участват в охраната на обществения ред, да изучават обстановката по безопасността на движението, да посещават и регистрират пътно¬транспортни произшествия в обслужвания район, да работят по предотвратяването на нарушенията по пътищата, да осъществяват контрол за установяване на неизправности, да изучават особеностите на движението и условията, влияещи отрицателно върху безопасността на движението, да проверяват редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на МПС, да изготвят документи, свързани с административно - наказателната дейност и разследването на пътно - транспортни произшествия, самостоятелно да вземат процесуални решения в рамките та своите правомощия. Тези им задължения определят качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК.

На 07.08.22 г. двамата свидетели били на работа, на смяна от 08.00 до 20.00 часа.

Около 17. 35 часа, на РП III-112, докато пишели АУАН на водач на автомобил, движел се в посока от село С б към гр. М., покрай тях, с посока на движение от гр. М. към с.хххх, обл. М., преминал товарен автомобил „фхххх, с peг. № хххх, с прикачено полуремарке BFR, с peг. № хххх като водачът не спазил ограничението, въведено с пътен знак В4 за забрана преминаване на товарни автомобили с обща маса над 12 тона.

Свидетелите спрели въпросния автомобил в района на км. 47+200 и поискали от водача документите за проверка. Той представил шофьорската си книжка. Така установили самоличността му- ххх /М.О./, живущ в гр. С., Република Т

Свидетелят И. започнал да съставя акт по ЗППАМ, с оглед извършеното нарушение на ЗДвП, а свидетелят И. поискал водачът да представи и паспорта си за проверка. Той - подсъдимия О се върнал при товарния автомобил, донесъл паспорта си. Застанал до предна дясна врата, където седял свидетелят И., и подал документа. Свидетелят И. се пресегнал да го вземе, но забелязал, че вътре има банкнота и незабавно го върнал. Водачът не го взел, затова И. разтворил паспорта извън автомобила. В този момент О се пресегнал и взел банкнотата в ръце. Опитал да я сложи в джоба на жилетката на свидетеля И., но той бил закопчан. Понечил да я натика в ръцете му, но свидетелят се отдръпнал и вдигнал ръце. Банкнотата паднала в колата, при краката на И.. Била с номинал 50 евро.

2

Свидетелите незабавно уведомили ОДЧ- М. и излезли от автомобила.

Впоследствие отпочнало и досъдебното производство.

В хода на разследването е назначена и изпълнена видео- техническа експертиза. Изследвани са 2 броя DVD, съдържащи видеофайлове.

Установено е, че те са цифров презапис от оригиналните файлове, записани в автоматизираната информацията система „ВПК“. Не са установени седи от манипулация. Видеофайловете са заснети с три камери, монтирани в лек служебен автомобил. При прегледа им е установено, че в интервала 17. 24. 50 ч.-18. 04. 00 ч. на 07. 08. 22 г. служители на пътна полиция със служебен автомобил извършват проверка на водач на моторно превозно средство влекач марка ххххчервен на цвят, с прикачено към него полуремарке с разчетен регистрационен номерххххх

Установено също така е, че в 17. 36. 19 ч. камерата е заснела една ръка, която се подава в купето, през отворения прозорец на предната дясна врата на служебния автомобил, след което се насочва/ спуска към пода на автомобила, държейки предмет, кафеникав на цвят, наподобяващ банкнота от 50 евро.

След преместване / връщане на ръката/ в обратна посока, не се забелязва банкнота.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия М.О. дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279 от НПК, показанията на свидетеля И. М. И., включително тези от ДП прочетени по реда на чл.281 от НПК на свидетеля В. Ц. И., от заключението на видео- техническата експертиза и от приобщените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от веществените доказателства предявени по реда на чл.284 от НПК.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите И. и И.. В случая липсва индиция за тяхната заинтересованост.Те не противоречат и на видеотехническата експертиза.

Съдът намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият M O /М.О. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК- На 07. 08. 2022 г., около 17. 35 часа, на път III - 112, в района на кв. 47 + 200 с посока на движение от гр. М. към село Д., обл. М., дал дар - банкнота с номинал 50 /петдесет/ евро, с номер хххх, на длъжностни лица - мл. автоконтрольори И. И. и В. И.- служители в сектор ПП- ОД МВР-М., за да не извършат действие по служба - съставяне на АУАН и ЗППАМ по Закона за движение по пътищата.

3

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват законосъобразно, безкористно и авторитетно осъществяване на различните служебни дейности; длъжностното лице/свидетеля И./ е взело документа/ паспорта на подсъдимия/ в ръцете си и по този начин намиращата се в него банкнота от 50 евро е попаднала в патримониума му, затова изпълнителната форма на деянието е „даде“; длъжностното лице обаче виждайки банкнотата, слязъл от автомобила, върнало паспорта на подсъдимия, като го разтворил, за да си вземе банкнотата. Подсъдимият опитал да я сложи в джоба на жилетката на свидетеля И., но той бил закопчан. Понечил да я натика в ръцете му, но свидетелят се отдръпнал и вдигнал ръце. Банкнотата паднала в колата, при краката на И. и лицето е сигнализирало веднага колегите си и не е имало намерение нито за минута за нейното своене; затова деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и е налице опит да се даде подкуп, а не довършено престъпление; т.е. подсъдимия е опитал да даде подкуп, за да се пропусне съставянето на акт, но не е успял и опита е останал недовършен поради независещи от дееца причини; видно от съобразителната част на т.2 от ППВС №8/1981г. „опит е възможен при подкупа по чл.304 от НК. Според съобразителната част на т.3 от ППВС „Подкупът по своята същност е сделка.“ Затова след като длъжностното лице В. И. макар да е поел с ръце предмета на подкупа – 1 бр. банкнота, не е имал намерение да го приеме - то до сделка не се е стигнало и респективно престъплението е останало недовършено, а е налице довършен опит към подкуп по чл.304 ал.1 предл.3 от НК във вр.с чл.18 ал.1 от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било спряно за полицейска проверка от длъжностно лице - полицейски орган; от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл; Той е съзнавал обществено опасния характер на извършеното деяние, като е предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Подсъдимият M O /М.О. е знаел в момента, в който дава паспорта си с банкнотата, че не е спазил ограничението, въведено с пътен знак В4 за забрана преминаване на товарни автомобили с обща маса над 12 тона, и че ще бъде санкциониран и именно за да не бъде санкциониран е опитал да даде банкнота в паспорта. Подсъдимият е имал знанието за нарушението което е извършил, за санкциите които ще последват и именно за да ги избегне е пристъпил към осъществяване на деянието.

Доколкото с обвинителния акт не е повдигнато обвинение по квалифицирания състав на чл.304а от НК във връзка с обстоятелството, че подкупа е предложен на полицейски орган, съдът следва да посочи, че с присъдата не може да се отежни положението на подсъдимия, като бъде осъден по този квалифициран състав, който предвижда по-тежки наказания лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000лв.. Видно е, че не става въпрос за техническа грешка в цифровото изписване на обвинението – именно това обвинение докладва прокурора в началото на съдебното следствие и именно това обвинение той защитава в обвинителната си реч в 4 хода на съдебните прения, т.е. именно това е била волята на органите на досъдебното производство. Следва да се отбележи, че в постановлението за привличане на обвиняем също последователно и неотклонно е предявявано именно обвинение по чл.304 ал.1 от НК, а не по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.

В хода на разпоредителното заседание при обсъждане на въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НК никоя от страните в процеса не заяви, че е констатирала нарушение във връзка с формулиране на обвинението. Съобразно Конституцията на РБ формулирането на обвинението е единствено от компетентността на прокурора и съдът не може да указва на прокурора друго различно обвинение от предложеното от него в обвинителния акт при същите факти. Ето защо в настоящия случай съдът няма възможност дори и в хода на разпоредителното заседание да посочи пропуска на прокурора при формулирането на обвинението да ползва квалифицирания състав на чл.304а от НК вместо основния по чл.304 от НК като процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия и на неговия защитник – това безспорно е процесуално нарушение, но тъй като то е в полза на обвиняемия, респективно на подсъдимия, то не ограничава правата му и респективно не е съществено по смисъла на НПК и не води до основание за връщане на ДП на прокурора. Нещо повече според настоящия състав посочвайки по-тежко обвинение в хода на разпоредителното заседание, съдът би се показал заинтересован и предубеден от изхода на делото и би показал пристрастност към държавното обвинение, което обаче е страна в процеса, а това би било недопустимо и е основание за отвод по чл.29 ал.2 от НПК. В конкретния казус се касае и за довършен опит към подкуп по чл.304 ал.1 предл.3 от НК във вр.с чл.18 ал.1 от НК но както бе посочено погоре, съдът няма възможност да посочи пропуска на прокурора при формулирането на обвинението.