Решение № 2427 от 12.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2427 гр. София, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100514991 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20102052 от 22.04.2021 г. поправено с решение № 20202933/26.10.2021 г. по гр.д. № 60220/2018 г. по описа на СРС, 24 с-в, са осъдени В.

ИЛ. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул. **** и Р. Х. У. С. с ЕГН 4309279890, с адрес: гр.София, бул. **** да заплатят при условията на разделна отговорност на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. „**** по обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД по 1/2 от сумата от 372,42 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.08.2015г. до 30.04.2017г., доставена в топлоснабден имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр.София, бул. **** с аб. № 261952, главница дялово разпределение в размер на 55,40 лева и 11,70 лева — лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от м.08.2015г. до м.04.2017г., като са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.

86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния им предявен размер, като частично погасени по давност; отхвърлени са като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** срещу В. ИЛ. Х. с ЕГН ********** и Р. Х. У. С. с ЕГН 4309279890 осъдителни искове с правно основание чл.

86. ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2,60 лева - обезщетение за забава за периода от 15.09.2015 1 г. до 27.07.2018 г.

Решението е постановено в производство, проведено с участието на „БРУНАТА " ООД, с ЕИК 041029500, като подпомагаща страна на ищеца в производството.

Решението, в частта на уважаване на предявените искове е обжалвано от ответника В. ИЛ. Х. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост. Заявява, че неправилно съдът е приел за доказани по основание и размер претенциите за уважените размери без да съобрази събраните доказателства. Чрез последните не е установено, че сумите са дължими от ответника Х. за потребени услуги. Излага оплаквания срещу постановеното решение в частта на направеното възражение за изтекла погасителна давност за вземанията и в частта на направените възражения срещу двете приети в производството пред СРС съдебни експертизи. Прави възражения, че не дължи заплащане на лихви за забава върху недължими и погасени по давност вземания.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното от СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване относно съществуването на вземанията му.

Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.

Подпомагащата страна на ищеца - „БРУНАТА " ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният 2 състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден, че ответниците са собственици на имота; че в производството е доказано реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение. Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В производството е установено, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явяват клиенти на потребената в имота ТЕ.

Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е топлофицирана. Доводите на жалбоподателя в обратен смисъл, съдът намира за недоказани и неоснователни.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР Бруната ООД за отчитането на топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти не са оспорени от ответника по надлежния ред.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез 3 т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от Бруната ООД съгласно договор. При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.

Доводите на въззивника за недоказване потребление на услугите за исковия период, съдът намира за неоснователни. Чрез представените доказателства пред първата инстанция и констатациите на експерта по СТЕ се установява, че за исковия период в имота е била начислена ТЕ за отопление на имот за четири радиатора и едно отоплително тяло в банята като на всички са монтирани топлинни разпределители.

Налице е и един монтиран узаконен водомер за топла вода, чрез отчетените показания на който са формирани и задълженията на абоната за потребена ТЕ за топла вода.

Установено е, че ФДР Бруната ООД е извършвала ежегоден отчет на удерите, монтирани в сградата преди изготвяне на изравнителните сметки на абонатите. При осигурен достъп до имота – ап.№ 7 с аб.№ 261952 са отчетени и показанията на индивидуалните разпределители за отоплителните периоди 2014/2015; 2015/2016 г. и 2016/2017 г. За изготвяне на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира са ползвани съставените документи за отчетените показания в присъствие на ответниците – клиенти на ТЕ за битови нужди. Именно и поради това и доводите на въззивника, че СТЕ е основала констатациите си на съставени диспозитивни документи единствено от ищеца, съдът намира за неоснователни. При спазване правилата на Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването са били изготвяни от ФДР изравнителни сметки като отчетените по този начин показатели са били включени в общото потребление на абоната.

От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена се установява, че в процесния апартамент № 7 начислените суми за топлинна енергия на аб.№ 261952 за процесния периода са в размер на 1 868,94 лева.

Въз основа на представените съобщения към фактури съставени от ищеца, изравнителни сметки на подпомагащата страна Бруната ООД и констатациите на СТЕ 4 и ССчЕ, приети пред първата инстанция, съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания за потребена ТЕ в размер на сумата 327,88 лева за периода М.05.2016г. до М.04.2017г. и 88,58 лева за периода М.05.2015г. до М.04.2016г. или общо в размер на 416.46 лв. за потребена ТЕ при отчитане извършеното погашение, чрез плащане със сумата 1 627,44 лева. С последната, както се установява от констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК са погасени следните задължения: 1 452,44 лева главница и 175,00 лева лихва за забава, дължими от абоната за периода М.05.2014г. до М.04.2015г. Доводите на въззивника, че извършеното погашение, чрез плащане не е отчетено от съда при постановяване на решението, съдът намира за неоснователни именно чрез посочените констатации на експерта възприети от съда при решаване на спора.

С оглед така установеното предявеният иск за главните вземания се явява основателен и доказан в пълния му предявен размер от 416,46 лева, представляваща главница за реално потребена ТЕ, съобразно извършените плащания, както и сумата от 57,50 лева - главница дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 12,09 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение.

При съобразяване като основателно в една част направеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията дължимите от ответника Х. суми са ½ от сумите: 372,42 лева-главница за потребена ТЕ, главница за дялово разпределение в размер на 55,40 лева и 11,70 лева — лихва върху главницата за дялово разпределение, съобразявайки заключението на вещото лице и изчисленията с помощта на електронен калкулатор.

Доводите на въззивника, че съдът не се е произнесъл с постановеното решение по възражението за давност съдът намира за неоснователни. При съобразяване дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д № 3/2011 г. на ОСГТК, ВКС, че приложима за вземанията е тригодишна давност от датата на падежа с оглед обстоятелството, че исковата молба е подадена в съда на 12.09.2018г., правилни и законосъобразни са изводите на съда, че погасени по давност са вземанията за периода преди м.08.2015 г. с оглед приложимите ОУ от 2014 г. С последните е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/.