Решение № 1439 от 08.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330201298 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано Наказателно постановление № 22-1030-000851 / 24.02.2022 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на М. Х. С., ЕГН **********, с адрес:

***, е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва: за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 2. от същия Закон е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.

С Жалбата си М. Х. С. бланкетно иска отмяна на Наказателното постановление като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, без да сочи 1 конкретни пороци на оспорения санкционен акт. Редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява за непосредствено и устно упражняване право на защита; не се представлява и не претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, изразява мнение за неоснователност на Жалбата, като пледира за потвърждаване на Наказателното постановление; при евентуално уважаване на Жалбата, прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година; не претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На 31.01.2022 година в град Пловдив свидетелят К. Г. И. (*** в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив) изпълнява като контролен орган служебните си задължения по спазване правилата за движение по пътищата, когато в 21:39 часа забелязва на улица „Ландос“ до № 75 движещ се лек автомобил „Мерцедес Е 220“ с рег. № ***, чийто водач не използва обезопасителния колан, с който е оборудвано моторното превозно средство. В тази връзка полицейският служител спира автомобила за проверка, в хода на която установява, че водач на моторното превозно средство е жалбоподателят М. Х. С.. Констатира също така, че водачът не носи контролния талон към свидетелството за управление на МПС.

Прието е от К. И., че водачът М. С. нарушава разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП и в негово придъствие му съставя и връчва срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 11424 / 31.01.2022 година, в който от жалбоподателя, след запознаване със съдържанието му, е посочено, че няма възражения.

Въз основа съставения Акт е издадено атакуваното Наказателно 2 постановление, в което са възпроизведени вписаните в Акта обстоятелства по нарушението.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция полицейски служител К. Г. И. и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда.

Кредитират се с доверие показанията на актосъставителя, който, макар да не си спомня в конкретика процесния случай, потвърждава авторството на съставения от него АУАН и положения от него подпис, както и констатациите, отразени в Акта.

Възприема се от настоящия съдебен състав като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си доказателствената съвкупност по делото, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка и не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършените от жалбоподателя нарушения на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи или дори внасящи съмнение в достоверността на отразеното в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото по него процесно Наказателно постановление, Съдът приема за безспорно установени извършени от жалбоподателя нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани; и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, който в относимата към датата на нарушението редакция визира: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Безспорно в случая отговорността на санкционирания е ангажирана в качеството му на водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП и не се оспорва обстоятелството, че процесното МПС е от категория М1, доказателство за което е представената по преписката справка 3 от база данни на КАТ, и в този смисъл същото попада в изброените в чл. 137а, ал. 1 от ЗДП категории МПС, при движението на които водачът и пътниците са задължени да използват обезопасителен колан, с който превозното средство е оборудвано. Като не се е съобразил с това задължение и на 31.01.2022 година е управлявал процесното МПС, М. С. не е спазил посоченото правило за поведение по пътищата. Същевременно по делото не се твърди от жалбоподателя и няма данни за същия да съществува обективна пречка за използване на обезопасителния колан, каквито изключения са предвидени в чл.137а, ал. 2 от ЗДП.

Визираното в Наказателното постановление административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП е осъществено виновно, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв съзнава, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със Закон задължения, предвижда обществено опасните последици от тези си действия и искал тяхното настъпване.

Правилно е посочена и следващата се за нарушението санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП, която сочи: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

Наложеното наказание е в границите на посоченото в Закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценя размера й.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение – това не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като трябва да се отбележи, че в случая правилно е приложена Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и 4 условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, чиято разпоредба в редакцията й към датата на нарушението – чл. 6, ал. 1, т. 10, гласи, че за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска, на водача на МПС се отнемат 6 контролни точки.

Липсват основания за това нарушение да се приложи разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН. По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се прави извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива пониска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид – приложената по административната преписка Справка за нарушител/водач сочи за предходни деяния по същия Закон, както и за деяния по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, извършени непосредствено преди и след обсъжданото нарушение, санкционирани с фишове и наказателни постановления. Последното категорично завишава обществената опасност на дееца, не води до извод за положителни характеристични данни за С. като водач и безспорно не дава основание да се приеме, че обществената опасност на конкретната проява е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Като водач на МПС, за М. С. към датата на проверката е съществувало задължението да носи контролния талон към СУМПС, каквото е изискването на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП (в относимата към датата на нарушението редакция), а по делото се доказва, че жалбоподателят не е носил и не е представил при поискване този документ и към 31.01.2022 година деянието се явява съставомерно.

Въпреки това, в тази част е налице изцяло формално основание за отмяна на Наказателното постановление. След извършване на нарушението и преди влизане в сила на Наказателното постановление, с ДВ, бр. 67 от 2023 година (в сила от 04.08.2023 година) се изменя разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като отпада задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС. Със същото изменение отпада и санкционирането на водачите по чл.

183, ал. 1, т. 1, предложение 2. от ЗДП за неносенето на контролен талон, като понастоящем предложение 2. се отнася до неносене на СРМПС. Предвид това в случая намира приложение правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно което, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват 5 различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е поблагоприятна за нарушителя. Материалният закон, който изключва за в бъдеще наказуемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като административно нарушение, е по-благоприятен за дееца и Съдът приема, че процесното Наказателно постановление в тази част подлежи на отмяна, тъй като деянието на жалбоподателя не представлява административно нарушение към момента на постановяване на решението.

Двете нарушения са описани надлежно в АУАН и Наказателното постановление от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези, представляващи елементи на изпълнителните деяния и очертаващи съставомерните им признаци. Съобразени са и всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление.

С оглед на горното атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно за нарушението по чл.

137а, ал. 1 от ЗДП и да бъде отменено за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП, заради последвал по-благоприятен закон.

Съгласно изхода на спора за всяка от страните възниква право на разноски съразмерно с основателната част от претенцията им, но нито жалбоподателят, нито въззиваемата страна претендират такива и не представят доказателства за направата им.

Разпечатката съдържа 36 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8743cd08-2d51-4028-accc-087c69207166