Решение № 2550 от 24.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2550 гр. Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия В. при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253110111996 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.150 СК от М. Р. М. в качеството му на баща и законен представител на Р. М.

М. срещу М. П. И. за изменение на определената в полза на детето месечна издръжка с Решение No1863/10.12.2021г., постановено по възз. гр.д.N2178/2021г. по описа на ВОС чрез увеличаването й от 250 лева на 600 лева/ 306.78 евро/, считано от датата на завеждане на иска 11.11.2025г.

Ищецът в качеството си на баща и законен представител на детето Р. М. сочи, че с Решение №1863/10.12.2021г. по в.гр.д.№2178/2021г. на ОС - Варна, влязло в законна сила на 21.01.2022г. ответницата е осъдена да плаща в полза на детето, месечна издръжка в размер на 250лв., считано от 09.10.2019г., с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване. Със същото решение ответницата е осъдена да плаща месечна издръжка в размер на 300лв. за сина ми П. М. М. с ЕГН**********, който навърши пълнолетие на 23.02.2024г., поради което задължението по чл.143 от Семейния кодекс относно него е отпаднало.

Въпреки че П. продължава обучението си и има право на издръжка, не е претендирал такава от майка си.

От присъждане на издръжката през 2021г. по отношение на детето Р. до сега е изминал период от 4г., през който са настъпили съществени изменения, както в нуждите на детето, с оглед неговото израстване, така и в икономическите условия в страната. В рамките на този период е настъпило 1 увеличение на стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени базовите потребности на децата - режийни разноски, храна, облекло, медикаменти, консумативи, свързани със съществуването и отглеждането на детето. Отчетливо е поскъпването на живота на всички стоки и услуги, обичайно потребявани от домакинствата и от учениците особено в последната година, преди въвеждане на еврото в България, което се отразява съществено и на издръжката на непълнолетните лица от техните родители. С израстването на Р., към месец декември 2025г. е на 13г., се увеличават не само неговите битови, но и социални и интелектуални потребности. През учебната 2025/2026г. Р. се обучава в VII „б" клас в ОУ „Стоян Михайловски“ Варна, в дневна форма на обучение. Предстои му национално външно оценяване по български и математика, както и кандидатстване в професионална гимназия по компютърно моделиране в Техническия университет, а второто му желание е IV-та Езикова гимназия. Необходими са средства за допълнителни уроци по български език и математика. Не без значение е обстоятелството, че Р. е картотекиран състезател в Хандбален клуб „Локомотив" Варна и участва във всички тренировъчни занятия и състезания от спортния календар на Българската федерация по хандбал. Месечната такса е 50лв., на два-три месеца се купуват екипи - тренировъчни, официални, представителни, маратонки. Детето е алергично към изкуствени материи и екипите му трябва да са само от висококачествени памучни материи, за което са необходими двойно повече средства. Участията в състезанията и турнирите са свързани с пътни разходи и разходи за храна, като за последното състезание в Бургас били необходими около 500лв. За турнира в Испания 2024г., били необходими около 3000лв. поради което счита, че е необходимо актуализиране размера на дължимата издръжка. Майката не участва по никакъв друг начин в отглеждането на децата. Участва единствено с определената парична издръжка. Години наред плаща издръжката чрез ДСИ, за което й се удържат такси върху събраната сума, но не желае да я превежда директно по банкова.

От присъждане на първоначалната издръжка до сега минималният размер на издръжката многократно се е повишавал и на практика майката плаща издръжка под законовия минимум, предвиден в нормата на чл.142, ал.2 от СК.

При определяне увеличения размер на издръжката, дължима от майката, моли да се отчетете факта, че тя няма задължения за издръжка на други лица.

Ответницата в дадения й по реда на чл.131 от ГПК срок е депозирала отговор, в който сочи, че счита исковата молба за допустима и частично основателна.

Не оспорва родствената връзка, твърдяна в молбата между страните от една страна и детето Р. М. М., като негови родители, както и уредбата на 2 родителските права след раздялата на родителите със соченото съдебно решение по чл.127 СК, в това число и присъдената издръжка от неупражняващия родителски права родител, ответника М. П. И..

Въпреки, че в молбата неточно е определен изминалия период от време, от последната присъдена издръжка на четири години, който в същност е три години (всички факти и обстоятелства по този иск се отчитат към датата на приключване на устните състезания в последната инстанция, а не към датата на подаване на исковата молба-от 2022), а присъдената с решението издръжка в размер на 300лв. не е под минимума. Не оспорва факта, че колкото повече расте едно дете, толкова нуждите му се увеличават, а и бързата социалноикономическа промяна в страната водят до необходимост от средства. Вярно е, че размерът на издръжката се определя от интереса на детето, но същият следва да покрива нуждите му съобразно доходите на родителите, както между впрочем е с всеки човек. Стандартът на живот е мярка за нивото на благосъстояние, достъп до стоки, услуги, образование, здравеопазване и качество на живот, измерван чрез показатели, които показва в крайна сметка възможността на хората да задоволяват нуждите си и съобразно техните доходи. В този смисъл, ако детето трябва да ходи на турнири в чужбина с разход за всеки от тях от по 3000лв., счита, че въпреки огромното желание на майката да осигури такъв стандарт, то същия не е по силите й.

Майката живее в София, същата не притежава собствено жилище и работи като магазинер с основно месечно възнаграждение от 1750лв. и допълнителни плащания 0,6% за всяка година прослужено време, като от 21.01.2025г. година до датата на сключване на трудовия си договор на 06.11.2025г. е била безработна и е получавала обезщетение за безработица от НОИ. Въпреки, че е била безработна, тя редовно и своевременно е изплащала дължимата, като е търсила помощна на родителите си. Била е изрядна и отговорна към детето си.

В този смисъл, исканата издръжка в размер на 600лв. на практика е непосилна за нея и колкото и да иска да увеличи стандарта на детето си, то същото не е в нейните възможности.

Счита, че издръжка в размер на 400лв. би била разумна и възможна за майката.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

Съгласно представеното удостоверение за раждане страните са родители на детето Р. М. М..

С Решение №261091/26.03.2019г., постановено по гр.д.№16146/ 2019г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение №1863/10.12.2021г. по възз.гр.д.

№2178/2021г. по описа на ВОС родителските права по отношение на детето 3 са предоставени за упражняване от бащата, определена е месечна издръжка в полза Р. М. в размер на 250 лева, дължима от майката.

Представена е служебна бележка, издадена от ОУ Стоян Михайловски че детето е ученик в седми клас.

Представена е служебна бележка от Хандбален клуб Локомотив, от която се установява, че Р. М. е картотекиран в клуба и участва в тренировъчните занятия и състезания от сезон 2021/2022г. до момента.

От приетия трудов договор от 01.09.2025г. се установява, че М. Р. М. заема длъжността „машинен оператор обработка на метали“ в „КЗУ Холдинг груп“ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2000 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа и професионален опит в размер на 0.7 % за всяка година трудов стаж при същия работодател.

От приетия трудов договор от 06.11.2025г. се установява, че М. П. И. заема длъжността Обслужващ магазин в „Никон-НК“ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1750 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа и професионален опит в размер на 0.6 % за трудов стаж и професионален опит.

От представената справка от Агенцията по вписванията се установява, че М. М. притежава Апартамент №** с площ 41.56 кв.м. в гр.Варна, ***;

Апартамент №** с площ 59.54 кв.м. в гр.Варна, ***; Апартамент №** кв.м. в гр.Варна, ***; Апартамент №*** с площ 40.25 кв.м. в гр.Варна, ****; ПИ с пл.

№***с площ 9.166 дка в землището на с.Нова Камена, общ.Тервел, обл.Добрич и ПИ №**с площ 20.00о дка в землището на с.Зърнево, общ.Тревел, обл.Добрич в съсобственост с още 6 лица.

От представената справка от КАТ се установява, че М. М. притежава два автомобила – Форд Фокус и Мазда 6.

Представени са касови бонове от 2025г. за закупени дрехи и бельо.

Свидетелят П. М. М. – син на ищеца, излага че живее в едно домакинство с него и Р.. Сочи, че финансовите нужди на Р. са много големи, като през някои месеци надвишават 1000 лева. Минимум джобните му на ден били 10 евро. Налагало се доста често да му се купува дрехи и обувки предвид израстването му, като през последната година номерът на обувките му 4 пораснал с 5 номера. Тъй като тренирал хандбал ходел по турнири, като в последните месеци имал 5-6 състезания извън града, за всяко от което били нужни 500 евро за хотел и храна. И двамата не контактували с майка си. При нужда свидетелят помагал финансово за брат си.

Свидетелят П. И. Г. – баща на ответницата излага, че тя живее в гр.София, а децата живеят с баща си. Плащала си определената издръжка и отделно от нея на три месеца давала по 100 лева на дете и им купувала дрехи.

Това било до миналата година. Свидетелят също купувал дрехи на Р. за спорта.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Основателността на иска по чл. 150 СК обуславя настъпването на трайни и значими промени в нуждите на детето и възможността на дължащия издръжката родител.

Съобразно разпоредбата на чл.143,ал.1 и ал.2 от СК родителите са длъжни да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на детето съобразно своите възможности и материално състояние, като по отношение на ненавършилите пълнолетие деца родителите дължат издръжка независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Двамата родители дължат издръжка на детето си съобразно възможностите им поотделно като вземат предвид грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

При определяне размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи от правилото на чл. 142 от СК, поставящо зависимост между нуждите на децата и възможностите на родителя, дължащ издръжка. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, здравословното им състояние и всички обстоятелства, които са от значение за случая.

На първо място съдът отчита факта, че от определената първоначална издръжка са изминали 4 години, през която потребностите на детето с оглед на неговото физиологично развитие неминуемо са се увеличили, което 5 обусловя и нуждата от по-голям размер парични средства за облекло, храна и учебни пособия, разходи за училище.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК се установява на минимална такава в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. ПМС № 243/13.11.2025г. определя за минимална работна заплата сумата от 620.20 евро, съобразно което минималната издръжка към датата на постановяване на решението възлиза в размер от 155.05 евро.

Съгласно разпоредбата на чл.143,ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

От събраните по делото доказателства се установява, че детето предвид израстването си с оглед на възрастта си 14г. има нужда от често закупуване на дрехи и обувки, като същевременно тренира хандбал и ходи често на състезания с отбора извън града, за което са нехободхими допълнителни средства за нощувки и храна.