Решение № 88 от 29.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Варна, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600073 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №61 от 18.10.2023 г., постановена по НОХД №816/2023г. по описа на Окръжен съд - гр.Варна, с която подсъдимият И. И. М. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК в това, че на 02.12.2022 г. на път VAR 1023 (гр. Аксаково - гр. Игнатиево), Варненска област, при управление на МПС, автобус „Сетра Кароса“ с peг. № В 3702 НН, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.А.Н., настъпила на 06.12.2022 г., поради което и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една година/, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2/две години/.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на подсъдимия М.. Във въззивната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Моли се апелативният съд да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, 1 с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Алтернативно се моли за изменение на присъдата като наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС да бъдат намалени.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира първоинстанционната присъдата за правилна. При постановяването й са отчетени всички събрани доказателства и в нея са изложени мотиви относно това, защо се приема, че е извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Отчетено е от съда и съпричиняване от страна на пострадалия. Пледира се първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила, а въззивната жалба без уважение.

Защитникът на подсъдимия поддържа изложените доводи във въззивна жалба и допълнението към нея. Моли за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно за изменение на присъдата на окръжния съд в наказателно-осъдителната част в насока намаляване размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС.

Подсъдимият М. се присъединява към заявеното от неговия защитник. В своята последна дума, желае намаляване на размера на наложените наказания.

От фактическа страна първата инстанция е установила следното:

Подсъдимият И. М. е правоспособен водач на МПС категории - “А“, “В“, “С“, “DF‘, “М“, “СЕ“, “D“, “ТКТ“, “АМ“ и “ВЕ“.

М. работел като шофьор на автобус във фирма „Ченсфилд“ - Варна и управлявал пътнически автобус „Сетра Кароса“ с peг.№ В 3702 НН.

На 02.12.2022г. подсъдимият М. управлявал автобус „Сетра Кароса“ с peг.№ В 3702 НН и се движил по линия № 43 (и 49) - “Корабен завод Варна - с.

Слънчево“. Първия курс подсъдимият започнал в 14:45 ч., а последния в 19:40 ч. от Корабен завод за с. Доброглед. По тази автобусна линия пътувал за пети ден. Подсъдимият М. извършвал трети и последен за деня курс по този маршрут.

Около 20:00 часа автобусът, управляван от подсъдимия М. се движел по пътя от гр.Аксаково към гр.Игнатиево в дясната пътна лента, на къси светлини на фаровете със скорост - 65,99 км/ч.

В същата посока в близост до кръстовището с вилната зона и автобусна спирка „Чучура“, в десния край на пътното платно се движел пешеходецът К.А.Н.. Той бил облечен с тъмни дрехи и бутал детска количка, натоварена с багаж.

2

Времето било мрачно, асфалтовата покривка - суха. Пътят бил неосветен, с наличие на трафик и в насрещното движение, а видимостта била намалена. Светлините в салона на автобуса били включени и допълнително ограничавали видимостта на подсъдимия. В него пътували свидетелите М.К., К.Б. и Д.Т. и автобусния кондуктор св.М.А..

Малко преди автобусът да достигне района, където се намирал пешеходеца по същия път преминал св.Д.И. с л.а. „Фолксваген Пасат" с peг.№ В 2906 НА. Движел се в дясната лента на къси светлини и скорост около 6070км/ч. Свидетелят И. видял пешеходеца на повече от 50 метра. Намалил и спрял на 5 метра от него. След като се разминал с насрещен автомобил, заобиколил пешеходеца и сигнализирал на ЕЕНСП 112 за потенциална опасност за ПТП - присъствие на пешеходец на пътното платно.

Подсъдимият М. не спрял автобуса на спирка „Чучура", тъй като нямало слизащи и качващи се пътници и продължил движението си покрай кръстовището за вилната зона. Участъкът на пътя бил неосветен, с наклон и ограничена видимост. Подсъдимият видял пешеходеца с количката след като се е разминал с насрещно движещи се автомобили. Вместо да намали скоростта и да спре, М. решил да отклони автобуса в ляво, за да заобиколи пешеходеца, но не успял и го блъснал със скорост 65,99 км/ч. След удара задействал спирачната система и спрял автобуса в лентата за насрещно движение.

Автобусът ударил пешеходеца Н. в дясната лента на платното за движение в посока Игнатиево, с предния си десен край, на разстояние около 0,50 м. от десния край на пътното платно. Пътниците в автобуса възприели единствено маневрата на подсъдимия преди катастрофата, но не и опасността на пътя, видима единствено за водача.

Свидетелката М.А. в 20:10 часа подала сигнал за произшествието на ЕЕНСП 112.

Пострадалият пешеходец К.А.Н. бил транспортиран от екип на „Спешна помощ“ до МБАЛ „Света Анна“. Около 21:30 часа бил настанен в ОАИЛ с тежки травми. Въпреки проведеното комплексно консервативно и оперативно лечение, Н. починал на 06.12.2022 г.

Подсъдимият М. бил тестван от служителите на КАТ за алкохол, като резултатът бил отрицателен. При извършеното химическото изследване на кръвната проба от пострадалия е установено, че в момента на катастрофата той бил в състояние на лека степен на алкохолно опиване, с концентрация на 3 етилов алкохол 1,36 на хиляда.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел след анализ на гласните и писмени доказателства, установени чрез доказателствените средства - обяснения на подсъдимия, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.И., М.К., К.Б., Д.П., Б.П. и на М.А., както и показанията на същата, депозирани пред орган на ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, заключението на съдебномедицинска експертиза, заключението на автотехническата експертиза, протокол за химическа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, скица, фотоалбум, протокол за доброволно предаване, докладна записка, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, заверени копия на документи, касаещи МПС, причинило ПТП, писма от РЦ 112 - Варна с приложен диск, копия на акт за смърт и удостоверение за наследници, справка за административни нарушения - нарушител/водач, свидетелство за съдимост, констативен протокол за ПТП и протокол за тестване за алкохол на водача, писма, разписка и др., приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Първоинстанционният съд е анализирал задълбочено обясненията на подсъдимия М.. След съпоставка с останалия доказателствен материал, съдът е стигнал до извода, че тези обяснения са достоверни и могат да се поставят в основата на съдебния акт. Обясненията на подсъдимия са източник на информация за скоростта му на движение - 65,99 километра в час, информация за състоянието на пътния участък, по който се е движил автобуса, времето, осветеността и натовареността на движението. Установява се, че участъкът от пътя е бил неосветен, с насрещно движение и светещи лампи в салона на автобуса, които затруднявали видимостта на водача. Подсъдимият е обяснил, че маршрутът, по който се движил му е познат, тъй като редовно извършвал курсове по тази автобусна линия. Съдът е възприел за достоверно и съобщеното от подсъдимия относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, а именно: М. забелязал пешеходеца след разминаване с насрещнодвижещ се автомобил, завил волана наляво за да го заобиколи, но не успял и го блъснал. След което задействал спирачната система и спрял в автобуса в насрещната лента за движение. Обясненията са преценени като обективни и достоверни след като са съпоставени с фактите от показанията на останалите свидетели, от протоколите за извършени следствени действия и заключението на съдебно-техническата експертиза.

Съдът е констатирал, че обясненията кореспондират с обстоятелствата, установени чрез останалите доказателствени средства и ги е ползвал при 4 постановяване на присъдата.

Окръжният съд не е възприел заявеното от подсъдимия, че управляваният от него автобус е имал неизправност в късите светлини на десния фар. Съдът е преценил това твърдение на подсъдимия за недоказано, тъй като то не е подкрепено от други доказателства, събрани в хода на наказателния процес. Напротив от удостоверението за преминат периодичен преглед за техническата изправност на автобуса се установява, че той е бил технически изправен, включително и неговите фарове. За такава неизправност не съобщават свидетелите по делото, няма и констатации на съдебнотехническата експертиза, поради тази причина съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия в тази им част.

Доводите на първата инстанция се споделят от настоящия съдебен състав. Действително това твърдение на подсъдимия остава изолирано от останалия доказателствен материал и не получава подкрепа от установените по делото факти. След изминалия период от време от момента на пътнотранспортното произшествие, това обстоятелство няма и как да се провери. Освен това тези обстоятелства не могат да облекчат положението на подсъдимия, тъй като разпоредбите на ЗДвП - чл.139, ал.1, т.1, чл.171, т.2, б“а“ и чл.179, ал.1, т.4 категорично забраняват да се управлява неизправно превозно средство още повече автобус, с който се превозват хора.

В мотивите са обсъдени показанията на свидетелите по делото.

Посочено е, че всички свидетели не са били очевидци на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Показанията им са преценени като непротиворечиви, последователни, достоверни и взаимнодопълващи се. Тези показания кореспондират със заключението на съдебно-медицинската химическата и автотехническата експертиза. Фактите, описани от свидетелите съответстват и на обстоятелствата, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и писмените доказателства по делото.

Съдът е обсъдил внимателно заключението на съдебно-медицинската експертиза. Преценил е заключението като научно-обосновано, обективно и съответстващо на установените чрез протокола за оглед и фотоалбум към него обстоятелства, както и на обясненията на подсъдимия. Съдът е кредитирал констатациите на съдебния лекар и неговите заключения. Според вещото лице всички травматични увреждания, които е получил пострадалия Н. са в резултат на удари от детайли на МПС в посока отзад-напред и отляво-надясно, със значителна сила и последващо падане върху пътната настилка. Експертът е локализирал в коя част на тялото на пострадалия са получени ударите от 5 автобуса - това са: задностраничните повърхности на лявата половина на главата, гръдния кош, пояса, таза, лявата предмишница и лявата подбедрица, като всички тези увреждания са получени приживе. Категорично е посочена и причината за смъртта на пострадалия, а именно тежка контузия на мозъка и мозъчния ствол, като смъртта на Н. е в следствие на пряка причинноследствена връзка с получените от него травми при пътнотранспортното произшествие.

С особено внимание и задълбочено е обсъдено заключението на вещото лице по съдебната автотехническата експертиза, както и допълнението, направено от експерта в съдебното заседание. Заключението на вещото лице е възприето в по-голямата си част - относно изводите за скоростта на движение на автобуса - 65,99 километра в час, опасната зона за спиране в размер на 100,99 м, конкретната видимост на водача - 50,63 м, лентата за движение на автобуса - дясна лента, местоположението на пострадалия - в десния край на пътното платно. Кредитирано е и мястото на удара, намиращо се на 1,85 м в ляво от приетия ориентир, а по дължина на около 3,53 м преди ориентира.