Решение № 359 от 14.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Горна Оряховица, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20264120100421 по описа за 2026 година

Производството е по реда ЗЗДН.

Молителят В. И. Н. твърди, че ответникът И. Г. Н. – неин баща, извършил спрямо нея на 19.01.2026 г., в жилището й находящо се в гр. Г. О., ул. *** акт на домашно насилие, изразяващ се в следното: разкрещял й се в лицето заради къщичка за поставяне на ключове, след което пуснал жалба заради същия случай, която се оказала неоснователна.

В съдебно заседание В. И. Н. заявява, че поддържа молбата си. Моли съда да постанови предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки за защита.

Ответникът И. Г. Н. се явява лично в съдебно заседание, с упълномощения от него адвокат В. Ф.. Оспорва изцяло предявената молба.

Твърди, че не е извършвал акт на домашно насилие.

Съдът, след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

В. И. Н. и И. Г. Н. са дъщеря и баща. Недвижимият имот, в който живее Н., е нейна собственост, а ответникът си е запазил пожизнено право на ползване. През последните месеци отношенията между тях се влошили, т.к. ответникът завел дело за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане.

1

Разпитаният по делото свидетел воден от молителя свидетелстват за състоянието й след инцидента. Свидетелката Д. Тевекелева – Катцунг, което е баба на молителя и майка на ответника, свидетелства, че синът й непрекъснато депозирал жалби в полицията, което тя определя като психически тормоз върху внучката й. За случая посочва, че е по повод къщичка за ключове. Помолила Н. да вземе тази къщичка и да й я донесе в домът й. След това, отивайки в апартамента на молителя, ответникът направил скандал на дъщеря си, защото била дала къщичката за ключове. Посочва, че знае за случилото се по разказ на молителя.

Показанията на водения от ответника свидетел С. Костова-Н., макар и да е негова съпруга, като се отчете възможността за нейната заинтересованост и разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът намира, че следва да цени като достоверни. Същата посочва, че ответникът отивайки в апартамента на неговата дъщеря на 09.01.2026 г. установил, че липсва къщичката за ключове.

По този повод подал жалба до полицията в гр. Г. О.. След това провел химиотерапия след която се чувствал зле и лежал в къщи. Категорично заявява, че на 19. 01. 2026 г. съпругът й си е стоял цял ден в къщи. Помни, че съпругът й ходил да даде показания до полицията в гр. Г. О., но на 21. 01. 2026 г. Знаела, че отношенията между страните са влошени, т.к. молителката не изпълнявала договора за издръжка и гледане.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

I. По характера на съдебното производство:

Производството по налагане на мярка за защита по реда на ЗЗДН е проява на спорна съдебна администрация (управление) на гражданските правоотношения - арг. от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН, между лицата, които се намират или са били в семейни или приравнени на тях отношения или обитават едно и също жилище - чл. 2 и чл. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като субектите, които могат да инициират производството по ЗЗДН не са носители на потестативно право спрямо извършителя на домашното насилие, респ. не са процесуални субституенти, чрез упражняването на което да внесат дължима се по силата на правния ред промяна в неговата правна сфера. Чрез налагането на мярка по чл.

5, ал. 1 ЗЗДН съдът ще даде целесъобразна уредба на свързаните с правата на пострадалото лице отношения. При уважаване на молбата за закрила съдът, 2 съгласно чл. 15, ал. 2 ЗЗДН издава заповед, която по своята правна същност представлява индивидуален административен акт /чл. 21 от АПК/, който предвид важността на обществените отношения, предмет на въздействие, законодателят е възложил да бъде издаден от съда по предвидения за това специален ред в ЗЗДН. От характера на производството следва и че при определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на сезиращия го субект по чл. 8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки - така изрично чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице.

Следва да се отбележи, че предвидените в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН мерки не са административни наказания, тъй като не са предвидени в чл. 13 ЗАНН, а и тяхното налагане, както се посочи по-горе, е призвано да обслужи основно пострадалото лице, а не да санкционира извършителя, макар неминуемо да ограничава и неговите права с оглед на съществуващите между тях правни отношения или фактическо положение.

II. По допустимостта на молбата за постановяване на мярка за защита по ЗЗДН:

Молбата, въз основа на която е образувано настоящото гражданско дело, е подадена от лице при условията на чл. 8, т. 1 предл. 1 от ЗЗДН /като пострадало лице, навършило 14-годишна възраст/ във връзка с чл. 3, т. 4 от ЗЗДН /от пострадало лице срещу възходящ / в преклузивния срок по чл. 10, ал.

1 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.

III. По основателността на молбата по ЗЗДН:

Въз основа на представените писмени доказателства и свидетелски показания съдът приема, че молбата е неоснователна.

В молбата, с която е сезиран съда, се твърди, че на 19.01.2026 г. ответникът се разкрещял на молителката заради къщичка за поставяне на ключове. Събраните по делото доказателства не потвърждават изнесеното в молбата. Свидетелските показания на свидетелката Д. Т.-К. повтарят тезата на молителката, производни са и не са непосредствени. Установява се също така, че свидетелката е дала повод за влошените отношения между страните, поисквайки молителката да вземе тези къщичка за ключове от дома на ответника и да й я предаде.

3

На следващо място молителакта представя декларация по чл. 9 от ЗЗДН, но същата съдът счита, че беше опровергана от показанията на водения от ответника свидетел С. Костова- Н., която категорично заявява, че ответникът е бил в домът си в гр. В. Търново през целия ден 19. 01. 2026 г., т.к. се е чувствал зле и изморен след проведена химиотерапевтична процедура. По тази причина не може да се потвърди дали описаните от молителката събития са се случили по начина, както съобщава тя в молба си по ЗЗДН.

Ето защо и след като представените от молителката доказателства са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, а именно, че между страните са налице други гражданско-правни спорове, включително такъв свързан с разваляне на договор за издръжка и гледане между тях, както и че ответникът е онкоболен и провежда химиотерапия, която неминуемо се отразява на поведението му, проявяващо се в тревожност и депресия, съдът намира, че твърденията й останаха недоказани. Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на съпругата на ответника, която посочва, че на процесната дата – 19.01.2026 г. И. Н. е бил в домът си в гр. В.Т., т.к. не се е чувствал добре след проведена химиотерапия, т.е. няма доказателства на тази дата да е извършено описаното от молителя деяние.

Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове и да се ползва за цели извън разума и идеята на закона и в частност да е продължение на воденото между страните дело за разваляне на договор за издръжка и гледане. Молбата по ЗЗДН следва да се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на делото молителят дължи на ответника разноски, които се установява да са в размер на 750 евро, с оглед представения договор за правна защита и съдействие и списък.

Молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Горнооряховски районен съд държавна такса за производството в размер на 12,78 евро на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 1869/06.02.2026 г., депозирана от В. И. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Г. О., ул. *** срещу И. Г.

Н., ЕГН **********, адрес: гр. В.Т., ул. ***, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. И. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Г. О., ул. ***, да заплати на И. Г. Н., ЕГН **********, адрес: гр. В.Т., ул. ***, разноски по делото в размер на 750 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В. И. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Г. О., ул. ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Горна Оряховица държавна такса в размер на 12,78 евро, както и 2,56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. В. Търново в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5