Решение № 61 от 06.03.2023, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 61 гр. Перник, 06.03.2023 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 24 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението (РДПАБЗН) – Перник, към Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез главен юрисконсулт М.Р. против решение № 604 от 14.11.2022 г., постановено по АНД № 869/2022 г. по описа на Районен съд–Перник.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № НП-ПБЗН-ПК0-2 от 11.05.2022 г., издадено от директора на РДПБЗН – Перник, с което на Г.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за извършено административно нарушение по чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (по-нататък Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.) във вр. с чл. 265, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалноправни норми. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, ответникът

Г.А.П., чрез пълномощника си адв. Г.Б.,*** депозира отговор, в който оспорва касационната жалба и иска същат да се остави без уважение. Заявява претенция и за присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован за представител изпраща юк. М.Р..

Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи. С оглед изхода на делото иска присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответната страна.

В съдебно заседание ответникът, Г.А.П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от адв.

Г.Б.,*** пълномощник на ответника по касация. В тях се иска съд да остави в сила решението на Районен съд–Перник като правилно и законосъобразно. Заявява претенция и за присъждане на съдебни разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:

С НП № НП-ПБЗН-ПК0-2 от 11.05.2022 г., директорът на РДПБЗН – Перник, наложил на Г.А.П., административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), за това, че на 13.04.2022 г., в автосервиз „***“ ЕООД, находящ се на ул. „***“ № 5 в гр. Перник, експлоатира автосервиза без същият да е оборудван с необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари, а именно: 2 броя прахови пожарогасители с клас на праха АВС, 1 брой пожарогасител на водна основа с вместимост 9 л за пожари клас В и 1 брой противопожарно одеяло тежък тип, с размери не по-малки от 1.5 м на 1.5 м, с което е извършил административно нарушение по чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г., във вр. с т. I.27 от Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г.), във вр. с чл. 5, т. 5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г., във вр. с чл. 140, т. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 265, ал. 1 от ЗМВР.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 604 от 14.11.2022 г., постановено по АНД № 869/2022 г. по описа съда, го е отменил изцяло като незаконосъобразно.

За да постанови обжалваното решение районният съд, въз основа на приобщените по делото доказателства, е приел от фактическа страна, отразеното в АУАН и НП, включително, че в обекта не е имало пожарогасители, но досежно собствеността на обекта, въз основа на събраните писмени доказателства е приел, че за мястото, на което са намира обекта, не е подавана декларация по чл. 14 от ЗМДТ, както и че наказаното лице няма декларирано недвижимо имущество на територията на община Перник, поради което не може да се направи еднозначен извод за реализиране на деянието, макар и в имота действително да се ремонтират автомобили, тъй като халето е общинска собственост, а не собствено на наказаното лице към момента на проверката, независимо че последният е подал документи да го закупи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, районният съд, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на проведеното производство, приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при съставяне на акта за процесното нарушение и издаване на НП, не са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, с което е допуснато съществено нарушение. На следващо място е приел, че по делото не е доказана както съпричастност на наказаното лице към експлоатацията на обекта, така и виновно неизпълнение на задълженията произтичащи от Наредбата и то в качеството му на ръководител или собственик на обекта. Въз основа на това решаващия първоинстанционен състав направил извод, че обвинението е останало недоказано от една страна и е несъставомерно от друга, което наред с установените процесуални нарушения при описанието на деянието е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН).

След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Извършената проверка в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК, и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, също не доведе до изводи, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт.

Административен съд – Перник приема, че в хода на въззивното съдебно производство са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото районният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила.

Без основание са изложените в касационната жалба доводи, основно свързани с доказателствената дейност на съда, съответно с оценката на доказателствата, извършена от районния съд, и конкретно с изводите на районния съд, че по делото не са събрани никакви доказателства собственик на обекта да е наказаното лице, противоречащи според касатора на извода на съда, че провереният обект е експлоатиран от същото това лице по време на проверката, както и възраженията на касатора за избирателно кредитиране на показанията на разпитаните по делото свидетели. Съобразно чл.

220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка за напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство, поради което и не могат да бъдат споделени доводите в жалбата. Първоинстанционният съдебен състав е установил фактическата страна на спора при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите по приложимия и приложен в проведеното административнонаказателно производство закон са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал и в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира, че решаващият съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка и въз основа на нея е извел правни изводи, чрез които е обосновал решаващия си извод за порочност на наказателното постановление.

Процесното нарушение е квалифицирано по чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 5, т. 5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. във вр. с чл. 140, т. 1 от ЗМВР. Административно наказание „глоба“ е наложено на основание санкционната разпоредба на чл. 265, ал. 1 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 5, т. 5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. вменява в отговорност на собствениците или ръководителите на обекти, осигуряването на изискващите се пожаротехнически средства по чл. 15. Тези средства, съгласно ал. 1 на с. чл., са определените като вид и количество в приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971/2009 г. Последното на свой ред, т. I.27, се отнася и до обекти – монтажни и изпитвателни помещения в автомобилни, ремонтни и други подобни предприятия, съответно сочи изискваните за осигуряване в такъв обект пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари. Санкционната разпоредба на чл. 265, ал. 1 от ЗМВР има за субекти на административнонаказателната отговорност за неизпълнение на задължения, предвидени в закона или подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане – ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица, както и граждани.

Съобразявайки разпоредбите на § 1, т. 4 и т. 8 от Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, регламентиращи понятията "обекти" и "ръководители", касационният състав намира, че правилно районния съд е приел, че деянието е несъставомерно и недоказано спрямо физическото лице Г.П.. Нито в АУАН, нито в процесното НП е посочено в какво качество ответникът по касация е наказан. Посочено е само, че същият експлоатира автосервиз „***“, ЕООД. Но доказателства, които да водят до еднозначен извод в тази насока не са събрани, съответно не са приложени по преписката и делото. Не са събрани и доказателства, въпреки процесуалните усилия на съда, че дейност в обекта извършва юридическото лице „***“, ЕООД, за може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на неговия представител, в случая управител, явяващ се ръководител по смисъла на приложимия материален закон. Липсват по делото доказателства ответникът по касация да е и ръководител на проверения обект, комуто конкретно да са възложени функции, свързани с ръководство или управление на обекта. Не са представени и приобщени и доказателства наказаното лице или „***“, ЕООД да са притежавали към момента на проверката и качество собственик на обекта, от което да се следва отговорност за наказаното лице като гражданин, съответно като управител на посоченото юридическо лице. Предвид това възприема се изцяло изводът на решаващия първоинстанционен състав за недоказаност и несъставомерност на предявеното обвинение.