Определение № 696 от 12.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 559/2025
- Вид
- Определение № 696
- Подписан
- 12.03.2025
- Състав
- Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 100 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 ал. 2 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 3 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64-66 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64-66 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64-66 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 74 изр. първо · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 696 гр. София, 12.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катерина Рачева
Членове:
Владимир Вълков
Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000500559 по описа за 2025 година
Предмет на разглеждане е частна жалба от името на „МИЕЛЕ СЕРВИС“ ЕООД срещу определение рег. № 584/10.02.2025 г. и определение № 4819/13.12.2024 г. по т.д. № 538/2023 г. на ТО, 26 състав, с които е отказано да бъде върната сумата от 32315,04 лв. – платена държавна такса по делото. Застъпена е теза, че макар и да е образувано производство, искът е недопустим, а производството е без развитие, обуславящо и недължимост на държавната такса. Иска се обжалваният акт да бъде отменен, а сумата от 32315,04 лв. да бъде върната.
С обжалваното определение рег. № 584/10.02.2025 г. е оставено без уважение и искане за възстановяване на срока за обжалване на определение № 4819/13.12.2024 г. Твърди се, че съобщението за постановеното определение не е връчено на служебния адрес на адв. Н., а на друг адрес. Застъпва се теза, че обичайната практика по търговските дела била съобщенията да бъдат връчвани на търговския адрес на дружеството, посочен в ТР при АВ, което съдът не е направил. Твърди се и че адв. Н. не е уведомил своя доверител за молбата му от 09.12.2024 г., поради което и с друга молба от 20.01.2025 г. е поискано връщане на цялата заплатена по делото държавна такса в размер на 32315,04 лв. Смята, че не е логично да се търси връщане на цялата сума, ако било известно за предревременно внесената молба и то за сума, за която няма правна и фактическа логика да бъде търсена.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е допустима по отношение на определение рег № 584/10.02.2025 г. – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт.
Представено е и доказателство за внесена държавна такса.
Определение № 4819/13.12.2024 г. по т.д. № 538/2023 г. на ТО, 26 състав е съобщено на ищеца на 09.01.2025 г. чрез адв. К. Н., упълномощен да представлява „Миеле Сервиз“ ЕООД 1 по т.д. № 538 по описа за 2023 г., видно от пълномощно по л. 98 от хартиения образ на делото. При тези обстоятелства срокът за иницииране на производство за проверка законосъобразността на постановения съдебен акт е изтекъл на 16.01.2025 г. По аргумент от чл. 64 ал. 1 ГПК извършено процесуално действие след като предвидения за целта срок е изтекъл не се взема предвид. Това ще рече, че депозираната частна жалба срещу определение № 4819/13.12.2024 г. едва на 17.02.2025 г. може да бъде зачетено само при установено изключение в процедура по чл. 64-66 ГПК. Компетентен да администрира тази процедура е първоинстанционният съд, овластен да извърши и преценка за своевременното упражняване на правото на жалба (арг. от чл. 262 ал. 2 т. 1 ГПК). При тези съображения настоящият състав приема, че е сезиран и с жалба срещу отказа за възобновяване на срока за обжалване, който въпрос е преюдициален по отношение на този за отказаното възстановяване на държавна такса с определение № 4819/13.12.2024 г.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество неоснователна е жалбата досежно определение рег. № 584/10.02.2025 г. в частта, с която не е допуснато възстановяване на срок за обжалване на определение № 4819/13.12.2024 г.
С молба от 05.02.2025 г. Софийски градски съд е сезиран с искане да възстанови срока за обжалване на определение № 4819/13.12.2024 г. при твърдение, че адв. Н. не е уведомил управителя на „МИЕЛЕ СЕРВИС“ ЕООД за полученото определение. Посочено е, че управителят не е съгласен с определението.
За да се откаже възобновяване на този срок решаващият съд е приел, че искането не онагледява наличието на особено непредвидено обстоятелство, което страната да не е могла да преодолее. Посочено е, че твърдяното бездействие на адв. Н., определено от молителя в случая като злоупотреба, придобива значение единствено към ангажиране на евентуалната му професионална отговорност. Като допълнителен аргумент да откаже възстановяване на срока съдът е посочил отсъствие на приложена към искането частна жалба, което се явява и твърдяното пропуснато процесуално действие.
Законът установява нарочни правила за преодоляване на прогласената от чл. 64 ал. 1 ГПК преклузия на просрочените процесуални действия: 1) писмено искане (чл. 64 ал. 3 вр. чл.
100 изр. второ ГПК); 2) предявено в едноседмичен срок от съобщението за пропускане на срока (чл. 64 ал. 3 изр. първо ГПК); 3) прилагане на книжа, за подаването на които се изисква възстановяване на срока; 4) изчерпателно посочване на обстоятелствата, обосноваващи наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее (чл. 65 ал. 1 т. 1 вр. чл. 64 ал. 2 ГПК); 5) посочване на всички доказателства досежно твърдяните обстоятелства и 5)
В случая са налице първите две предпоставки. По изричен текст на закона обаче срокът за възстановяване на срока не подлежи на продължаване (чл. 64 ал. 4 ГПК). Затова и 2 единствената възможност за упражняване на просрочено процесуално действие, предполагащо депозиране на книжа в съда, остава упражняването му в преклузивния едноседмичен срок по чл. 64 ал. 3 изр. първо ГПК по реда на чл. 65 ал. 2 ГПК. Изричното правило на чл. 64 ал. 4 ГПК изключва приложението на общата норма на чл. 101 ГПК – съдът няма процесуална възможност да съдейства, а единствено дължи да провери дали твърдяната пречка да бъде извършено в преклузивния срок е възникнало извънредно и непредвидимо обстоятелство, което страната не е могла да преодолее. Неосъщественото действие – липсата на процесуалния документ, който страната очаква да бъде приет, обезсмисля принципно регламентираното открито съдебно заседание, осигуряващо събиране на поисканите доказателства и изслушването на страните. Това придава на изискването по чл. 65 ал. 1 т. 2 ГПК значение на процесуално условие, за да бъде развито предвиденото съдебно производство. Според настоящия състав отсъствието на това процесуално условие препятства разглеждане на искането по същество, а именно – доколко описаната в молбата причина обосновава особено непредвидено обстоятелство. Ненадлежно упражненото процесуално действие обосновава игнорирането му, което съдът оповестява с нарочен акт. В случая първоинстанционният съд е констатирал очертаната процесуална пречка, обосноваващо и оставяне без разглеждане на искането.
След като не е налице възможност за развитие на производство, насочено към изследване на изключението по смисъла на чл. 64 ал. 2 ГПК, съдът дължи да се въздържи от изследване на искането по същество. Това обезсмисля обсъждането на предписаните от нормата предпоставки за възстановяване на срока и така обжалваният акт следва да бъде потвърден.
По частната жалба срещу определение рег. № 584/10.02.2025 г. в частта, с която е отказано възстановяване на държавна такса.
Нормата на чл. 4б от Закона за държавните такси предвижда нарочен ред за възстановяване на недължимо събрано публично вземане. Компетентен да се произнесе по искането е държавният орган – в случая съда, получил търсената сума. По делото е налице произнасяне по искане за връщане на държавна такса с определение № 4819/13.12.2024 г.
Този акт касае съществото на искане със самостоятелен предмет и с оглед утвърдената обжалваемост, не подлежи на преразглеждане от постановилия го съд по реда на чл. 253 ГПК. Преценката на съда, че таксата не подлежи на връщане с оглед утвърденото право на жалба излича от обхвата на чл. 253 ГПК и следователно подлежи на ревизия единствено по реда на въззивното производство, инициирано в рамките на преклузивен срок.
Основанието за връщане на внесена държавна такса е отсъствието на предвидено в закона основание. Затова и съдът не е обвързан от наведените от страната съображения, а и такива не са необходими. Твърдението за внесена държавна такса без да се дължи такава е необходимо, но и достатъчно, за да ангажира съда служебно да изследва причината за задържане на платената сума. Затова и различната обосновка на първоначалното искане за 3 част от сума, внесена по т.д. №538/2023 г. по описа на СГС (според указаното в платежното нареждане основание на плащането), станало предмет на произнасяне с определение № 4819/13.12.2024 г. и искането, обективирано в молба от вх. № 13623/05.02.2024 г. не обосновава самостоятелно искане, по което съдът да дължи да се произнесе повторно. По тези съображения настоящият състав приема, че в съответствие със закона първоинстанционният съд се е ограничил до изследване на дължимостта на непокрития от произнасянето размер на търсената сума.
Съгласно чл. 73 ал. 3 ГПК държавна такса се дължи при предявяване на искането за защита. В случая е налице предявено искане за защита, а таксата е била съобразена и с приетия за разглеждане гражданскоправен спор, макар и развитието на производството да е било обусловено от приключване на предходен съдебен спор. Законът не свързва прекратеното производство с основание за редуциране на публичното задължение за държавна такса, възникнало с факта на предявеното искане. Напротив, изрично предвижда, че дори и съдът да не дължи да даде потърсена защита поради намаление на иска, това не обосновава редуциране размера на дължимата държавна такса (чл. 74 изр. първо ГПК). След като законът не предвижда връзка между задължението за внасяне на държавна такса и развитието на съдебното производство, явилата се пречка за това не позволява разпореждане с публични средства, каквото предполага търсеното в случая връщане на платената държавна такса. Ето защо неоснователна е частната жалба и в тази й част.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 584/10.02.2024 г. по т.д. № 20231100900538 по описа на Софийски градски съд.
Определението в частта, с която е потвърден отказ по чл. 4б от Закона за държавните такси може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл.
274 ал. 3 т. 2 ГПК при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК на основание т. 10 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4